Д-Р СТОЯН АВДЕВ – ЕКСПЕРТ В МОСВ
Геология и минерални ресурси, София, бр. 8-9, 1997 г., стр. 24-26
HISTORICAL STAGES OF GOLD MINING IN BULGARIA
SUMMARY
More than 6000 years ago, during the Middle Eneolith (4500-4000 years B. C.) our region was the site of the first gold mining operations in the world. Since the 6th century B. C., as recorded by ancient Greek and Roman historians, gold mining was always intensive in ancient Thracia. The most commonly mentioned gold and silver mines are those in the area of Lower Strouma River, Tassos Island and mainly in Pangeon Mountain (Krushnitsa near Drama and Kavala). According to the records of the Roman historian Diodor, the mine at Krenidi yielded a yearly income of 1,000 talants (2,616 kilograms of gold) to Philip II of Macedonia. The peak of gold mining at that time was related to the discovery and mining of rich elluvial placers, oxidized and primary gold-silver sulfide ores. Following a period of decline of several centuries, large-scale mining operations for gold and silver began again during the second half of the 13th and towards the middle of the 14th century. The mines in the area of Kratovo and Kyustendil, the West Balkan and in the Eastern Rhodopes were working intensively. One of the gold mines was Perperek near Stremtsi Village (Kardzhali Districty). When in the end of the 15th century large investments flooded European mining and metallurgy, and the production of non-ferrous and precious metals in Europe reached unseen so far dimensions, the production of precious metals on the Balkans followed the general trends of European mining and metallurgical industry. Banished from Spain Jews settled in Thesaloniki, made considerable investments to revive and extend the production of gold and silver in the area of Siderocapsa, Kavala, Nikshani, Sengelyovo, etc. In the period 1532-1546, the mine at Siderocapsa was the largest in the Ottoman empire. Over 6000 miners and metallurgists worked there and the production was about 8,000 kg silver and 400 kg gold. Other gold and silver mines were located in the area of Kratovo and Kyustendil, Tran and Breznik, the West Balkan, Etropole, Panagyurishte, Sofia, the Eastern Rhodopes, etc. The peak of the Middle Ages production in the region was in the second fourth of the 16th century. To date gold production is related to the deposits of Zlata, Govezhda, Chelopech, Radka, Krasen, Elshitsa, Elatstite and others. The total amount of gold extracted until now from the gold deposits in our regions may be estimated at about 500 tons.
Author: Dr Stoyan Avdev
Рудодобивът по българските земи има хилядолетна славна история. В периода на разцвет на балканската енеолитна цивилизация, по нашите земи е добито първото злато в света. Това е станало преди повече от 6000 години в епохата на средния енеолит (4500-4000 г. пр. Хр.). Златните предмети, намерени край Варна засега се смятат за най-старото добито и обработено от човека злато в света. Известни са около три хиляди златни предмета – нагръдници, диадеми, жезли и пр., намерени в гробове във Варненския некропол и единични златни предмети от още десет селища. Енеолитни златни рудници вероятно е имало в Старозагорския район и Сърнена Средна гора, където са установени стари минни изработки. След металния бум през тази епоха, в рудодобива и металодобива по днешните български земи настъпва криза. За дълъг период време (почти три хилядолетия) добивът на злато е ограничен до дребно занаятчийско производство. От бронзовата епоха (3500-1200 г. пр. Хр.) са известни само няколко находки на златни предмети, макар една от тях да e световноизвестна – Вълчетрънското златно съкровище. Към късната бронзова епоха се отнасят и първите легендарни сведения за златодобива в долното течение на р. Струма. И в следващите столетия – през ранния халщат (1200-600 г. пр. Хр.), производството на злато е малко, но по това време поставя начало забележителният тракийски златодобив от ранната античност. Гръцките и римските писатели споменават, че финикиецът Кадм пръв в историята на човечеството открил златото и че „богатствата на Кадм произлизали от рудниците в Тракия и Пангей“. През този най-ранен етап в развитието на златодобива по българските земи са получени няколко тона злато.
От VI в. пр. Хр. добивът на злато в Древна Тракия постепенно нараства, за да достигне през втората половина на VI в. своя апогей. Древногръцките и римските историци от Хероgoт и Тукидид go Страбон и Плиний не пропускат да отбележат в своите съчинения за добива на злато и сребро в Тракия и Македония. Най-често споменавани са златните и сребърните рудници в Долнострумската област, о-в Тасос u най-вече тези на планината Пангей (Кушница край Драма и Кавала). През V-IV в. пр. Хр. най-голямата златна мина в района била „Скаптесиле“, намираща се на източния склон на Пангей. Тя давала годишен доход от 80 таланта (ок. 200 kg злато). Македонската експанзия през първата половина на IV в. пр. Хр. по един естествен начин довежда до завладяването на златните рудници в Пангейската област от македонския цар Филип II. Според сведение на римския историк Диодор мината при Крениди давала на Филип II годишен доход от 1000 таланта (2616 kg злато). С този огромен за времето си добив са били заети над 10 000 души. Мащабът на тези минни работи е сравним само с този в римските аругии на Испания и Португалия. Изглежда, че бумът в златодобива по онова време е бил свързан с откриването и отработването на богати елувиални разсипи в района, както и за сметка на окислени и първични златно-сребърни сулфидни руgu.
Други златни рудници, отбелязани от древногръцките историци, са се намирали по долината на р. Вардар до планината Досирон и в тракийската област Пеония. За златните рудници от вътрешността на Тракия през периода VI-IV в. пр. Хр. няма писмени сведения, но че са били интензивно разработвани е вън от всякакво съмнение. Стотиците находки на тракийски златни предмети, хилядите рупи по рудните райони на България са сигурно доказателство за тяхното съществуване. Най-много и най-богати са находките на златни предмети от Пловдивско (гр. Брезово, с.с. Дуванлии, Езерово, Розовец и др.). През ІІІ в. пр. Хр. добивът на злато рязко намалява. Едва след устанояване на римската власт на Балканите, добивът на злато в Тракия отново нараства и почти без прекъсване се поддържа на високо равнище до средата на VI в. Разработвани са всички златни находища по българските земи. Най-известните златодобивници са били рударите от тракийското племе беси. То е обитавало Западнородопската област и част от прилежащите долини на реките Марица, Тополница, Луда Яна, Места и др. Заслужава отбелязване и златодобивът в Пауталийската и Сердикийската област, в района на античната Монтана. През античния период (VI в. пр. Хр. – VI в.) от златните мини по българските земи са добити най-малко 200 t злато.
В първите столетия на ранното Средновековие разработването на златните находища по българските земи били силно ограничено. Едва през ХІ в. има косвени данни за увеличаване на производството в рудниците на Халкидическия полуостров край град Хризопол. От втората половина на XIII до към средата на XIV в. усилено работят и рудниците в Кратовско и Кюстендилско, в Западния Балкан и в Източните Родопи. Една от златните мини е била „Перперек“ край с. Стремци (Кърджалийско). За контрол над нея през XIII и XVI в. се водят многократни военни действия. Разцветът на рударството на Балканите през този период е свързан със заселването по нашите земи на саксонските рудари, които по това време са носители на най-прогресивните минни технологии и най-добрата организация на труда. Когато в края на XV в. в европейския рудодобив и металургия нализа едрият търговски капитал и производството на цветни и благородни метали в Европа достига невиждани до тогава мащаби, балканският добив на благородни метали следва общия ход на развитие на европейската минна и металургична промишленост. В югозападните български земи инвестиционната активност е пряко свързана с дейността на изгонените от Испания евреи. Няколко десетилетия след пристигането си в Солун, те започват да влагат значителни средства за възобновяване и разширяване на добива на злато и сребро в близките рудници край Сидерокапса, Кавала, Никшани, Сенгельово и пр. През 1532-1546 г. мината „Сидерокапса“ вече е била най-голямата в Османската империя. В нея работили 6000 души миньори и металурзи (предимно българи от околните села), а годишният добив възлизал на ок. 8000 kg сребро и ок. 400 kg злато. Втора по големина била мината „Кратово“ с ок. 1500 рудари. В нея се произвеждало предимно сребро и олово и в малки количества – злато. Други златни и сребърни рудници имало в Кюстендилско („Злогош“, „Горна Гращица“, „Катрище“, „Таваличево“, „Перивол“ и др.), Трънско, Брезник („Пирезник“), Западния Балкан („Чипровци“, „Копиловци“, „Сухо“ – Берковско), Етрополско, Панагюрско („Мирково“ – Челопеч), Софийско („Диканя“, „Чуйпетлово“, „Ярлово“, „Козич“ и др.), Източните Родопи („Улу дере“ – Чала, „Пелевун“, „Костилково“) и др. Тези мини давали по ок. 400-500 kg сребро и ок. 30-40 kg злато годишно. Повечето златните рудници разработвали плиоценски и алувиални и по-рядко елувиални и делувиални разсипи, тъй като повечето от тях били отработени още през античността. Останки от тази дейност са огромните отвали по южните склонове на Витоша, по високите тераси на р. Струма северно от Кюстендил и др. Върхът на средновековния рудодобив по нашите земи е през втората четвърт на XVI в. Това не е останало незабелязано от съвременниците. Акрикола отбелязва, че турският султан получавал доход от мините равен на 600 000 златни динара годишно (еквивалентен на ок. 2 100 kg злато). Подемът обаче бил много кратък – не повече от четири-пет десетилетия. В края на века производството на благородни метали намалява няколко пъти. В резултат на общата криза на европейския рудодобив от началото на XVII в. повечето от златните и сребърни рудници на Балканите преустановяват работа, а останалите ограничават дейността си, за да спрат окончателно в средата на XIX в. През средновековието по българските земи са добити ок. 150 t злато.
В следващите десетилетия, златодобивът по българските земи се ограничава до дейността на занаятчийски групи, а средногодишното производство на разсипно злато едва ли е бил повече от 30-40 kg. През 20-те и 30-тe години на ХХ в. се правят опити за разработване на разсипи в Чирпанско, Софийско и другаде, но без да се постигне някакъв по-значим успех. В края на 30-те години англо-американска компания започва добив на злато и сребро от нах. „Злата“, Трънско. По това време годишното производство е ок. 300 kg. След прекъсване през 1941 г., дейността на мината е възобновена в началото на 50-тe и отново е прекратена в началото на 70-те години. През 60-те години се добиват по ок. 100-120 kg. Общото количество злато, получено от мина „Злата“ е ок 3.5-4 t. Приблизи-телно толкова злато е получено и от нах. „Говежда“ (Монтанско) за периода 1951-1990 г. Златоносният разсип в чашата на яз. „Огоста“ беше екплоатиран до 1990 г. с драга, като годишният добив достигаше едва ня-колко десетки килограма. Най-много злато през последните десетилетия са добити от голямата златно-медна мина „Челопеч“ – ок. 25 t. Понастоящем годишния ѝ добив е ок. 500 000 t руда със средно съдържание 3,3 g/t злато и 1,1 % мед. Малки количества злато са получени и от находище „Негърщица“, Eтрополско. Повече злато (9-10 t) е извлечено от богатите златно-медни руди на нах. нах. „Радка“, „Красен“ и „Елшица“. Попътният добив от меднопорфирните находища (най-вече от „Елацитe“) може да се оцени на ок. 15-20 t за период от ок. 30 години. Няколко тона злато са получени още от родопските полиметални и бургаските медни находища. Средногодишното производство през последните две десетилетия е между 1,5 u 3,5 t, а общото количество злато, добито в България през ХХ в. е ок. 60-70 t. Така количеството на злато, извлечено досега от златните находища по българските земи, може да се оцени на oк. 500 t.
Проучените в миналото и откритите през последните години златни находища („Скалак-Aga тепе“, „Сърнак“, „Стремци“, „Розино“, „Лисец“, „Вакарелец“, „Брезник“, „Злата“, „Челопеч“, „Свещи плаз“, „Чала“, „Маджарово“ и т.н.) са със запаси и ресурси над 600 t метал. Като цяло ресурсите на страната от златни руди може с голяма сигурност да се оценят на над 1000 t злато, но напълно възможно е да са и няколко пъти по-големи.
Това дава основание да се прогнозира, че годишният добив на злато в България може бързо да нарасне в следващите десетилетия и да достигне 30-40 t.
AUPROSPECTOR.com 