ЗА „КОРЕНИТЕ“ НА РАЗСИПНОТО ЗЛАТО НА ВИТОША

ЧЛ.-КОР. ПРОФ. Д.Г.Н. ИВАН ВЕЛИНОВ
ГЕОЛ. НАДЕЖДА ВЕЛИНОВА – ГЕОЛ. ИНСТ. КЪМ БАН

Минно дело и геология, LIV, 4, София, 1999 г., стр. 22-25

ON THE ROOTS OF PLACER GOLD IN VITOSHA MOUNTAIN

I. Velinov, N. Velinova

Summary: In spite of the fact that around Vitosha mountain are found a lot of places of ancient gold production (ca. XVI century) of placers the information about their parent sources is too scarce. For the present the only exception are the hills within the ore occurrence named Iveto where within the quartz-sericite-pyrite facies (developed along the contacted-altered sandstones, monzonite and monzonite-porphyry dykes) is found a native gold and rare quartz-adularia veinlets. In result of the available geological information about the region and the statements by Sillitoe et al. (1996) about the potentiality intensive argillizites to be formed under submarine conditions an empirical hypothesis is proposed for primary gold of high- and low-sulphidation type. On this basis is proposed the fulfilment of comprehensive research with a peculiar accent on the oldest river and lake deposits around Vitosha mountain.

Колкото и парадоксално да е, за златото от Витоша се знае много по-малко, отколкото за намереното в други, много по отдалечени от столицата, находища и рудопроявления. Отношението към тази най-посещавана планина в България е главно като към парк, за изследването на който в геоложки аспект почти не са отделяни средства. Подобно отношение може да има само слабо развита страна, защото информацията за веществения състав на други подобни обекти в света се използва не само за геологопроучвателни, но и за образователни и екологични цели. Усилията в тази насока на едни от най-добрите геолози и познавачи на Витоша – акад. Стр. Димитров [1] и проф. Ц. Димитров [2], не бяха в достатъчна степен разбрани и продължени с помощта на съвременните методи и средства за изследване. Проблемите за търсене и проучване на злато и други орудявания в този район, с малки изключения [3, 4, 5], останаха на равнището от 70-те години. Нещо повече, установените за първи път през 1981 г. [6] факти за наличието на коренно злато в местността “Ивето“ (фиг. 1) не предизвикаха нови и по-целенасочени изследвания.

Целта на настоящата статия е да се направи опит за по-съвременна интерпретация на най-важните известни резултати за металогенията на златото на Витоша, преосмислени в светлината на неизползвани досега за тази цел информационни източници.

Какво е известно за златото на тази планина:

– наличие на многобройни факти за широко развита експлоатация на златоносните разсипи в древността [7, 8] не само по периферията на Витоша, но и по нейните високи (1500 – 1600 m над морското равнище) тераси, напр. по южните склонове на р. Струма;

– широк диапазон от мнения за евентуалните коренни източници, обхващащи почти всички изграждащи планината скални разновидности, без да се посочи нито едно разкритие. При това се отбелязва, че “вулканогенните скали, свелчени откъм Копитото, са пречели за успешните разработки“. [2];

– изключително слаба изученост на материалите (късове и спойка), които изгаждат експлотираните в древността главно речни тераси и в по-малка степен езерни отложения. Единственото изключение в това отношение е информацията за няколко недобре адресирани шлихови проби от долнотриаски конгломерати от ЮЗ България, съдържащи злато и шеелит [2]. За възможостта да бъдат открити дотерциерни златоносни тераси дори не се споменава и по същество процесите и явленията, свързани с горнокредната магмена и постмагмена дейност, са игнорирани;

– откритите през 70-те години рудопроявления в южните отдели на Витоша [3] не са опробвани за злато, а златосъдържащите кварц-серицит-пиритови туронски (?) пясъчници [6] са отнесени към кварц-галенит-сфалерит-халкопиритовата формация [4];

– противоречиви сведения за степента на ерозионния срез. Според Велинов [9] той е сравнително дълбок и отговаря на равнища, на които се образуват скарновата и кварц-серцитовата минеразлизация. Байрактаров [4] допуска, че ерозионният срез е малък и се позовава на известните факти [3, 10] за многобройни прободи на Плански тип амфиболови кварцдиорити, голям площен ореол на хидротермална промяна и значителен брой жилни и скарнови медни и полиметални орудявания.

Съображения за възможностите да се образуват интензивни аргилизити при субмаринни условия (според Sillitoe et al.) [11]:

– за разлика от станалото класическо схващане, че интензивните аргилизити (особено алунитовите) са характерни за висококислородни субаерални условия, напоследък се лансира идеята за тяхната връзка с находищата на масивни сулфиди, образувани в субмаринна обстановка. На базата на конкретни случаи се установява, че хидторермалните изменения, свързани с тях, са развити по средни по състав вулкански скали (при воден стълб до 2000 m). От гледна точна на типоморфните хидротермални минерали те отговарят на интензивните и умерените аргилизити;

– тези аргилизити се характеризират с наличието освен на кварц и барит (в горнището) още и на алунит, диаспор, пирофилит, самородна сяра (за интензивните) и адулар (за умерените). Металогенната им същност се определя от повишени съдържания на Au, Ag, Sb и Hg, които са отделени от активни подводни хидротермални системи в островнодъгови обстановки (напр. в Япония, Хаити, Сърбия, Унгария и др.);

– наличието на едни и същи типоморфни минерали при субаерални и сумбаринни поствулкански процеси е указание за конвергентност, която изисква допълнителни (главно изотопни) изследвания за тяхното по-сигурно разграничаване.

Въз основа на посочените факти и опита за тяхното преосмисляне в светлината на съображенията на Sillitoe et al. [11] се предлага хипотетичен емпиричен модел (фиг. 2) за високосулфидни епитермални минерализации във Витоша. Изхождайки от него се допуска:

– наред с единичните прояви на умерени аргилизити (адулар-серицитов тип) в местността “Ивето“ е възможно в по-високите хипсометрични и сега разрушени части на планината да са се образували и интензивни субмаринни аргилизити (вторични кварцити) с високосулфидна минерализация;

– участие на материал от еродираните хидротермално изменени вулканинити (интензивни и умерени аргилизити, високо- и среднотемпературни пропилити) и в погребаните дотерциерни речни тераси и езерни басейни. Асоциацията самородно злато+шеелит [2] не е случайна. Промишлена волфрамова минерализация във високотемпературни пропилити е описана и на други места в света [12]. Често срещащият се магнетит е полигенен – магматичен, средно- и високотемпературен (контакметасоматичен);

– ерозионният срез, поне за южните отдели на Витоша, съответства на кварц-серицит-пиритови (±злато) метасоматити (развити по магматичните скали) и гранат-пироксен-магнетитови скарни (главно по среднотриаски и по-малко по юрски варовици), т.е. на по-дълбочинни условия на минералообразуване от тези, отговарящи на интензивните аргилизити.

В заключение, ако се приеме, че златото от разсипите на Витоша, с изключение на това в палеогенските златоносни тераси, има полигенен характер, следва да се обърне сериозно внимание и на евентуалното наличие на по-стари, погребани материали с участие на късове от денудирани епитермални златни и златно-сребърни минерализации. Това налага да се извършат нови специализирани минералого-петроложки, литоложки и геоморфоложки изследвания за позицията и веществения състав на разположените на различни хипсометрични равнища речни тераси и езерни отложения с особен акцент върху най-старите от тях. При сегашната финансова стагнация и слаба заинтересованост към геонауките в България проблемът за източниците на коренното злато във Витоша и нейните околности освен в чисто геологопроучвателен аспект може да се използва и за обучение на млади специалисти – геолози, геоморфолози и др. Чрез получените нови познания е възможно да се повиши и вътрешния и международния геотуристически интерес към планината, вкл. и с придобиване на умения за промиване и добив на разсипно злато.

ЛИТЕРАТУРА

1. Димитров, Стр. Витошкият плутон. Год. СУ, ФМФ, т. 38, кн. 3, ест. история, 1941-1942.
2. Димитров, Ц. Бележки върху златоносните речни и езерни утайки по долината на р. Огоста и около Витоша. Год, СДУ, кн. 2, геол., 1958-59.
3. Велинов, И. Орудявания в южните отдели на Витоша. Сп. БГД, 33 , 3, 1972.
4. Байрактаров, И. Металогенно райониране на Западното средногорие и Плана планина. Сп. “Рудообразувателни процеси и минерални находища“, 35, 1994.
5. Пеев, И. Златоносните разсипи около Витоша. Сп. “Минно дело и геология“, 1-2, 1997.
6. Велинова, Н. Минералогия на медно-полиметалното рудопроявление “Ивето“ от южните отдели на Витоша. Дипл. работа, 1981.
7. Велков, И. Рударството на Витоша с оглед златодобиването. Сп. “Природа“, 4, 3, 1955.
8. Авдев, С. Исторически етапи на златодобива по българските земи. Сп. “Геология и минерални ресурси“, 8-9, 1997.
9. Велинов, И. Минералого-петроложки анализ на хидротермално променените горнокредни вулканити от Западното Средногорие. Дисер. за придобиване на научната степен “доктор на геолого-минералогическите науки“, 1973.
10. Велинов, И. Дайкови скали в южните отдели на Витоша и Източен Люлин и връзката им с рудопроявленията. Изв. ГИ, кн. XIII, 1964.
11. Sillitoe, R., M. Hannington, J. F. Thompson. High sulfidation deposits in the volcanogenic massive sulfide environment. Econ. Geol., 91, 1, 1996.
12. Русинов, В. Метасоматические процессы в вулканических толщах. Изд. “Наука“, М., 1989.