ЗЛАТОНОСНИТЕ РАЗСИПИ ОКОЛО ВИТОША

ГЕОЛ. ИВАН ПЕЕВ

Минно дело и геология, LII, 1-2, 1997 г., стр. 19-22

GOLD-BEARING PLACERS AROUND VITOSHA. I. Peev

Summary: The locations of a number of gold ore deposits around the Vitosha mountain are described. Most of these ancient alluvial placers have been mined throughout millenniums. On the basis of personal observations and data from available literature on the subject, attention is drawn to the tremendous human activities there which have left traces until the present day. The placers have not been studied. The formation of gold-bearing placers suggests the presence of endogenous deposits that have supplied them with gold. No primary deposits connected with the placers have been found and studied until the present day. The described locations of old ravines suggest where the mining of primary gold-bearing deposits is likely to have been taken place. This has not yet be proved. The chances to discover rich gold-bearing deposits are not small. An indication in this respect are the big hydrothermal alterations of the Vitosha-Verila gold-bearing node.

В материала са представени златорудните разсипни находища, образувани при геоложкото и геоморфоложкото развитие на Витоша и нейните принадлежащи планини (Голо Бърдо, Верила, Плана, Лозенска и Люлин), речни долини и котловини (Радомирска, Самоковска, Софийска и Пернишка). Многовековната интензивна златодобивна дейност на човека е оставила множество незаличими веществени доказателства, които свидетелстват и днес за наличието на такива находища [1]. Няма долина на река, извираща от склоновете на планината, която да не е била обект на търсене и експлоатация на разсипно злато. Останки от купища чакъли от преработени (промити) наноси се редят покрай речните корита. Големи грамади натрупани материали лежат по старите (високи) речни тераси. Около Витоша, в нейното подножие е оформен огромен пояс с над 100 km дължина от разположение едно до друго множество разсипни златоносни находища, голямата част от които са експлоатирани в древността (фиг. 1). От предполите в северната страна на планината до Суходол в полите на Люлин по хоризонталата 600 – 650 m находищата между Искър и Владайската река са вместени в наслаги от едри, дребни и средни чакъли и пясъци. които на север постепенно преминават в плиоценските седименти на Софийската котловина. Богати на злато са били и речните тераси в района на Панчарево и Горубляне, които са отработени. Там са разкрити и описани древни тракийски галерии за добив на този метал [2]. Чакълите от добивните работи са запазени и до днес, но те постепенно се заличават от съвременната стопанска дейност. На много места откритите стари изработки са наречени от населението „златоми“ [3]. Доказано е, че алувиалните отложения по съвременните легла на реките са златоносни. Цялата околност на с. Бистрица, е отработена за разсипно злато. Районът около селото между местностите Богдана и Капралите чак до полите на Витоша се свързва с добива на този метал и се нарича „рудищата“ [4}. Формата, размерите, структурата и съдържанието на златото в тези находища обаче не са изучени. Какъв обем златоносен разсип е промит, колко целици са останали и какво е съвременното им значение е нерешен въпрос. Открит остава и този за златоносността на наносните конуси от към северната страна на Витоша, които имат сложен цикличен строеж, свързан с променливата акумулативна дейност на реките.

Пръв, който подробно описва златоносните разсипни находища в района на Княжево, е Ц. Димитров [5]. Според него златоносните терциерни конгломерати се разкриват в източните поли на Люлин, а старите изработки по тях започват от каптажа на горния минерален извор в Княжево, вървят в северна посока и достигат до заравненото било между р. Владайска и Домуз дере. Заслужават особено внимание неговите постановки за произхода на златото и шеелита в речните и езерните утайки около Витоша.

Докато в северните поли на планината златоносният пояс все повече се губи в резултат на извършваната строителна дейност в района, то откъм южната страна той е по-добре запазен и на отделни места – ясно изразен. След вододелното било между реките Владайска и Рударщица в междуречието със Струма, под язовир „Студена“ са съществували също благоприятни условия за образуване на златоносни разсипи. Тук разглежданият пояс се разширява извън границите на пределите на Витоша и обхваща част от Пернишката котловина до с. Драгичево и по-надолу. На част от него през 1978 г. е извършена геолого-геоморфоложка картировка от Ил. Илиев. Открити са огромни по своя обем стари работи и останки от целици на разсипни златоносни находища (фиг. 2). Предварителните разчети през 1980 г. показват, че тук са преработени над 20 млн. m³ чакъли и пясъци, които могат да се сравнят с тези при Дъгидялска Огоста [1]. По-нагоре по надзаливната тераса на левия бряг на Струма срещу с. Боснек е образувано златоносно разсипно находище, старателно експлоатирано в древността [6]. То е най-достъпно за посещение.

На около 1 km северозападно от връх Петрус се намира крупно златосъдържащо разсипно находище, разположено в посока СИ-ЮЗ, с дължина около 1,6 km и широчина 300 – 400 m. То е останка от древен алувиален разсип по вододелните била на планината, запазен високо над съвременните речни легла. В древността на това място са извършени огромни екплотационни работи. На северозападния край е отработен участък, дълъг 600 m и широк 300 m, а на западния – по-малък сектор с размери 40/50 m. Неотработеното пространство (целика) е с дължина около 800 m и широчина 400 m. Находището е наречено от местното население Петрунови грамади. Ивицата алувиални разсипи има дължина около 900 m и широчина в източния край 800 m, а в западния – около 300 m. Мястото не е експлоатирано от древните рудари. Двете находища са останки от древната долина на р. Струма. Те лежат на обща линия, удължени са в една и съща посока, имат почти еднакъв минерален състав на шлиха и близък петрографски състав на чакълите. Проучванията върху находищата са извършени през 1962 г. [7].

По реките Клисура, Мартинова, Добри дол и Драгал има запазени фрагменти от древни речни долини със златоносни разсипи с дължина до няколко километра. Всички те са отработени в древността. Цикличността в геоморфоложкото развитие на долините тук е подобна на тази по притоците на р. Треклянска в Кюстендилско. Благоприятни условия за образуване на съвременни златоносни разсипи са създадени след сливането на споменатите реки в общото долинно разширение на р. Бошевица.

Долината на р. Палакария в района на с. Ярлово е добре оформена. Над съвременното легло на реката има широка ерозионна акумулативна златоносна тераса, висока 20 – 30 m, по която в древността е водена екплоатационна дейност (сн. 1). Не далеч от селото езерните и езерно-алувиалните отложения на плиоцена са златоносни и имат дебелина 5 – 9 m (по сондажни данни).

Всички златоносни разсипи, които формират пояса, представляват поотделно сложни самостоятелни находища със свой облик и геоложки характеристики. Различията между тях са предизвикани най-вече от местоположението и облика на подхранващите ги ендогенни източници на злато. Тези разсипи не са били обект на сериозни геологопроучвателни работи. В освободена България представата за всяко находище или част от него се е оформяла при досега на учените със следите от древната екплоатационна дейност. Тези следи са привличали вниманието на множество геолози, географи, историци, инженери, любители и др., които между другото са отразявали в печата и тяхното съществуване.

Широкото разпространение на златоносните разсипни находища около Витоша и тяхната грандиозна за времето експлоатация предполагат наличието на богати коренни източници на злато, от които те са подхранвани. Някои от тези източници са изчезнали, но без съмнение една голяма част от тях съществуват и до днес. Посочените следи от древни експлоатационни работи по коренните находища в местността Смильо (сн. 3), Марочки кошари, Петрунови грамади, Кладница и др. говорят недвусмислено, че по тези места е добивана руда от ендогенни находища. Каква руда – засега е неизвестно. Има голяма вероятност да бъдат открити златоносни кварцити и хидротермални зони, чиито размери и съдържание на злато могат да дадат изненадващо благоприятни резултати.

Витошко-Верилският златоносен възел като част от югозападната Средногорска структурнофациална зона е една от най-интересните части от златоносния пояс [1, 8]. Особеностите на геоложките структури в района се определят от интензивните магмени процеси, с които е свързано образуването на кварцови жили и множество зони на дълбоко хидротермално изменение (серицитизация, пиритизация и др.). Многобройните оловно-цинкови и медни проявления, отбелязани на едромащабните картировки, не са проучени за злато. Долината на р. Палакария в началото си е дълбоко врязана в разнообразни вулканогенно-седиментни скали с широко развитие на контактно-метасоматични зони на хидротермално изменение, към които са привързани полиметалните рудопроявления Марочки кошари, Ярлово, Ясиков рид. Напълно възможно е с тях да са свързани коренни златорудни находища. На Марочки кошари се наблюдават множество древни рупи. Такива са установени и в долините на р. Клисура, Мартинова, Добри дол.

Геологията и рудните минерализации на Витоша, Верила, Плана и Люлин са обект на множество (над 200) публикации, всяка от които допринася за изясняване на различни геоложки проблеми. Дългогодишни проучвания на Южна Витоша и Люлин са извършени от Ив. Велинов [9]. Заслужават внимание неговите настойчиви изследвания за търсене на полезни изкопаеми в района, които косвено определят местата, където биха могли да се насочат усилията за откриване на коренни златорудни находища на базата на връзката им с хидротермалните процеси.

Целта на настоящия материал за златоносните разсипи и търсенето на свързаните с тях коренни златни находища е да повдигне един проблем, който има своето място в геологопроучвателното дело. Наложително е нашите специалисти от БАН и КГМР да се ангажират с прогнозна оценка на перспективите за евентуално бъдещо разработване на тези коренни находища.

ЛИТЕРАТУРА

1. Пеев, Ив. Веществени паметници от златодобиването по българските земи. Сп. „Векове“, С., 4, 1980.
2. Станчева, М. Тракийските златни рудни разработки край София. Сп. „Археология“, 1, 1973.
3. Пушкаров, Н. Витоша през ледниковата епоха. Сп. „Естествознание и география“, 5, 1922.
4. Делирадев, П. Витоша, 1926.
5. Димитров, Ц. Бележки върху златоносните речни и езерни утайки по долините на р. Огоста и около Витоша. Год. СУ – БГГФ, кн. 2, „Геология“, 1960.
6. Велков, Ив. Рударството във Витоша с оглед златодобиването. Сп. „Природа“, 3, 1955.
7. Бакалов, П. Доклад за резултатите от проведеното търсещо проучване на златосъдържащи разсипи, проведено в район, обхващащ част от Витоша, Верила и Голо Бърдо, и в район, обхващащ част от Мальовишкия дял на Северозападна Рила през 1962 – 1963 г., Геофонд – I 695, С.
8. Комарова, М. Отчет по теме: „Методические указания по составлению прогнозных карт на поиски золотоносных росьшей, составление схематической прогнозой карты на територию Центрального Средногорья и оценка некоторых перспективных районов НРБолгарии“, Геофонд VIII 1082, С., 1976.
9. Велинов, Ив. Орудявания в южните предели на Витоша. Сп. БГД, 3, 1972.