ИНЖ. ГЕРГАНА БАКАЛОВА
Геология и минерални ресурси, София, бр. 5, 2013 г., стр. 26-28
NOTES REGARDING THE CALCULATION OF RESERVES AND RESOURCES OF GOLD IN CONNECTION WITH ITS EXPLOITATION FROM PLACER DEPOSITS OR GRAVEL PITS IN BULGARIA
SUMMARY
The calculation of reserves and resources of gold in a placer deposit is done mainly by the method of vertical geological sections. One exhaustive variety of this method represents the separate calculation of the reserves of: the whold minable layer, the minable layer above the base rocks, the minable layer in the base rocks, the whole minable layer plus the water overlay and the whole minable layer plus the whole overlay. When the resources are determined alone, the method could be of a mean value. If gold is exploited from a gravel pit, it might be suitable to calculate the metal quantity in the whole body of the alluvium, not just in the minable layer.
Author: Eng. Gergana Bakalova
В този кратък преглед се проследява използването на общоизвестния метод на разрезите за изчисляване на запаси и ресурси с оглед самостоятелен или попътен добив на разсипно злато в България.
Изчисляването на запасите и ресурсите в алувиалните разсипи на злато се извършва главно по горепосочения метод. При определяне само на ресурси (прогнозни запаси в категория P2) приемлив метод е средноаритметичният.
Средноаритметичният метод е избран за изясняване на перспективността по отношение наличието на златоносен разсип в долината на р. Луда Яна между селата Росен и Черногорово (Ненов и др., 1988-ф). За целта са прокарани търсещи шурфи, както и един контролен. Прогнозните запаси в категория P2 са изчислени като произведение на средното съдържание на злато по разкритата от шурфите дебелина на наслагите и площта на разсипа. Използвани са две осреднени стойности на злато: 1-ва – средно съдържание на златото в търсещите шурфи и 2-ра – осреднена стойност между средното съдържание на злато за търсещите шурфи и средното съдържание на злато за контролния шурф. Включени са всички проби с наличие на злато, независимо от количеството му, без да е въведено бортово съдържание на полезен компонент. Освен това средното съдържание на злато не е уравновесено, например по броя на шурфите, разположени по профилни линии.
За изчисляването на запасите от разсипно злато в част от долината на р. Струма в Кюстендилско и Благоевградско е приложен линейният способ на метода на вертикалните геоложки профили (Бакалов и др., 1968-ф и др.). Този метод е подробно описан от Смирнов и др., 1960. Приети са минимални (бортови, кондиционни) съдържания на злато в проба, изработка и профилна линия.
В дадена изработка са оконтурени:
– продуктивен пласт – частта от алувиалните наслаги, в която съдържанието на злато е кондиционно;
– покривка на продуктивния пласт – частта от алувиалните наслаги, в която съдържанието на злато е под бортовото.
Средните съдържания на злато са уравновесявани, както следва:
– в изработките – по дължините на пробите;
– в профилните линии – по произведението на дебелината на продуктивния пласт в дадена изработка и влиянието на отделните изработки в профилна линия.
В разглежданата част от долината на р. Струма шлиховото злато е дребно. Затова няма условия за възникването на ураганни проби и съответно не е приложена методика за неутрализирането им.
За всеки проучен геоложки разрез са изчислени линейни запаси на златоносните наслаги и самородното злато. На тази база е оконтурен продуктивният пласт по профили. Освен това за даден проучен разрез са определени средните дебелини и линейните обеми на покривката.
При оконтуряването на продуктивния пласт в план е спазено следното изискване: не трябва да бъдат пресечени геоморфоложки граници, т.е. изработките, по които е извършено оконтуряването, трябва да са прокарани изцяло или в заливната, или в надзаливна тераса. С оконтуряването на продуктивния пласт се оформят блокове – средни, ограничени от два съседни промишлени разреза и крайни, ограничени от промишлен и непромишлен разрез или само от промишлен, след който не са прокарани изработки. Във всеки блок са изчислени запасите на разсипно злато и обемът на покривката.
Получените запаси са увеличени с поправъчен коефициент на намив. С него са коригирани неизбежните технологични загуби при прокарване на изработките и промиване на пробите.
Тъй като покривката от суха става оводнена в дълбочина, а продуктивният пласт се разполага над и под подложката (фиг. 1), може да се приложи (Иванова и др., 1993-ф) една много подробна разновидност на линейния начин на метода на вертикалните геоложки профили. Тя включва изчисляване на запасите на злато за продуктивния пласт, за продуктивния пласт само над подложката, за продуктивния пласт само под подложката; за продуктивния пласт + оводнената покривка и за продуктивния пласт + цялата покривка. Посочената подобна разновидност на метода на геоложките профили позволява да се задоволят редица изисквания на една икономическа оценка.
Долинните разсипи, образувани в граничните зони между равнинните и планински райони, имат голямо практическо значение. В техния строеж (фиг. 1) се разграничават (по Арманд и др., 1985; Бакалов, 1993; Воскресенский, 1985; Смирнов, 1972 и др.): 1 – почва и глина; 2 – пясъчно-чакълни отложения; 3 – подложка: а) напукана, б) здрава; 4 – ниво на подземните води; 5 – разсип на злато: а) непромишлен, б) промишлен.
Фиг. 1 представляа схематичен напречен разрез на златоносен алувиален разсип в равнина през старческия стадий от развитието на речната долина (по Воскресенский, 1985 и др.):
– Коренна подложка, представляваща разкриващите се в речното легло споени скали.
– Продуктивен пласт, който обикновено е грубокъсов, особено до подложката. Съвпада с най-долния (базов) хоризонт на алувия и съдържа основната част от разсипното злато под формата на една или няколко успоредни струи с ширина от няколко до 15-20 m, а понякога и повече. С дължина около 1.5 km при един коренен източник и над 1.5 km до десетки километри при повече коренни източници. Една струя заема цялото речно дъно, когато то е максимално изравнено по време на катострофално наводнение. Няколко успоредни струи могат да възникнат последователно във времето и да маркират различно разположение на речното легло, което се премества бързо сред слабоспоените наслаги след запълването му с материал при внезапно краткотрайно катострофално наводнение. Когато наводнението е продължително по време на пролетно топене на снегове и обилни валежи, реката причинява странична ерозия сравнително дълго време и преместването на речното легло е постепенно.
– Руслов (леглови) алувий, който е разположен над базовия хоризонт и съдържа шлихово злато с ниска концентрация и неравномерно разпределение. Златинки заедно с пясък, чакъл и валуни се отлагат под формата на слоеве върху предишни речни дъна по време на умерени или силни наводнения, когато речните канали не успяват да достигнат скалната основа (подложка). Дълбочината им зависи от количеството и скоростта на водния поток. Колкото повече е водното количество, толкова по-дълбоко е дадено речно легло. Под всеки слой има потънали златинки, разсеяни сред грубокластичните слабоспоени наслаги. Когато количеството на водата намалее, материали се отлагат върху речното корито, което се разполага на по-високо хипсометрично ниво спрямо скалната основа. Причината е, че е нарушен профилът на равновесие и реката реагира като саморегулираща се система. Златоносен слой се образува върху сегашното речно дъно по време на маловодие, когато златинки не успяват да потънат дълбоко под дъното, затова слой, стерилен на злато, може да бъде разпознат в горната част на наслагите под речното дъно (Воскресенский, 1985). При последващо катастрофално наводнение златоносните слоеве образувани върху предишни речни легла по време на умерени и силни наводнения са унищожавани. В грубокластичните алувиални отложения над продуктивния пласт се запазват само странично разположените на речното легло остатъци от тези слоеве, това се дължи на свободното блуждаене на реката сред слабоспоените наслаги.
– заливнотерасов алувий.
Известно е, че за да се извлича разсипно злато от силно оводнени алувиални разсипи чрез драга, монтирана върху плаваща платформа, е необходим естествен водоем или възможност за завиряне. Дълбочината, до която може да се изземе материал, е предимно до около 10 m. Само с най-големите драги, които са неподходящи за нашите реки, дълбочината на изземване е до 30 m. Наслагите, вместващи златото, не трябва да съдържат късове, по-големи от вместимостта на коша на драгата. Следва, че в случай на дражен добив на оводнени алувиални разсипи (каквито са в нашата страна) без възможности за завиряне, с подложка на дълбочина над 10 m и/или с късове с размери, по-големи от вместимостта на коша на драгата, могат да се изчислят само ресурси, но не и запаси.
Освен запаси от разсипно злато, край с. Чавдар и по р. Струма са изчислени и запаси от инертни материали по средноаритметичния метод (Василев и др., 1992-ф; Иванова и др. 1993-ф и др.). Опитът от проучването на разсипно злато, съвместно с баластиерен материал, може да се приложи при охарактеризиране на чакъла и пясъка за нуждите на строителството. Добре е наслагите да бъдат опробвани за наличие на полезни компоненти от тежката фракция. В случай на установяването им в достатъчни количества, е необходимо изчисляването на съдържанията и обемите им. Удачно е количеството от полезни компоненти да се определи не за продуктивен пласт, а за цялата маса на русловия фациес (фиг. 1). Фракционирането на инертните материали на трошачно-миячно-сортировъчна инсталация (ТМСИ) с монтиран обогатителен шлюз за извличане на злато и други полезни компоненти от пясъчната фракция осигурява комплексното използване на добитата суровина (Цинцов, 1990 и др.).
Степента на детайлност при изчисляване на запасите и ресурсите на злато и други полезни компоненти от тежката фракция трябва да бъде съобразена с предвидения начин на добив.
ЛИТЕРАТУРА
Бакалов, П. и др. 1968. Нац. Геол. фонд (I-716)
Василев, З и др. 1993. Нац. Геол. фонд (I-118)
Иванова, Х. и др. 1993. Нац. Геол. фонд (I-1271)
Ненов, Т и др. 1988. Нац. Геол. фонд (IV-377)
Смирнов и др. 1960. Подсчет запасов месторождений полезных ископаемых. Москва, Госуд. научно-техн. и-во литер. по геол. и охране недр, 672 с.
Цинцов, З. 1990 – Минно дело и геол., 10, 14-20.
Разгледаната проблематика е разработена благодарение на участието ми в търсенето на разсипно злато в Благоевградско през полевите сезони на 1988 и 1989 г.
AUPROSPECTOR.com 