СТОЯН АВДЕВ
История на златодобива по българските земи, София, 2005 г., стр. 44-47
Макар повечето данни да сочат, че златодобивът в Софийско достига максимум след завладяването на тази територия от Римската империя, намерени златни предмети са указание за неговото практикуване още от тракийско време. Така например голямата висулка от златна обеца (27.29 g), открита в квартал Бояна е датирана в периода 300-200 г. пр. Хр. [Венедиков, Герасимов 1973, 374]. Забележителни останки от златни рудници има край Горубляне и Панчарево. Тези тракийски галерии в златоносните конгломерати в окрайнините на древна Сердика са датирани в периода II-IV в. [Демирев 1959, 189; Станчева 1973, 53].
Предполага се, че останките от отработени разсипи в района на с. с. Говедарци и Алино, Самоковско също са антични [Георгиев 1978, 17]. По-голямата част от добитото тогава злато е било използвано от местните златари, а изработените от тях бижута – продавани на богатите жители на Сердика. Голям брой такива украшения са намерени в некропола при софийската църква “Св. София”: златна обеца с тегло 0.72 g и пробност 22 карата от III-IV в.; златна обеца с тегло 2.2 g и пробност 23 карата от II в.; златна обеца с тегло 1.66 g и пробност 21.5 карата от II-III в.; златна обеца с тегло 1.13 g и пробност 22 карата от II в.; златна обеца с тегло 1.55 g и пробност от 22 карата от IV в.; златна обеца с тегло 1.63 g и пробност 22 карата от IV в.; златна обеца с тегло 2.29 g и пробност 20 карата от IV в. [Ruseva-Slokoska 1991, 105-168]. Друга златна находка от античната Сердика е част от златна висулка с тегло 2.67 g и пробност 18 карата (II-III в.) [Ruseva-Slokoska 1991, 151].
В края на III и началото на IV в. настъпва промяна в структурата на потребление на злато. Една голяма част от добитото в околностите на София злато е използвано за сечене на златни монети и медальони. Най-напред монетарницата в Сердика пуска ограничено количество златни монети с името на император Проб (275-282 г.). През 278 г. тя преустановява работа за около четвърт век.
По времето на Диоклециан през 303 г. в Сердика са отсечени няколко емисии от сребърни и билонови монети [Божкова 1977, 4]. За разлика от многобройните други монетарници в Империята, сердикийската бързо се специализира в производството на златни монети. От 1 май 305 г. до 25 юли 306 г. тя пуска в обръщение златни монети с имената на императорите Диоклециан и Максимиан Херкулий, Галерий Максимиан и Максимин Даза и на императрица Валерия. През 308 г. монетарницата пак спира работа, но след няколко години (317/318 г.) отново сече златни ауреуси, този път с имената на императорите Лициний и Константин Велики [Божкова 1977, 5]. Това златно монетосечене се свързва с различни политически събития и най-вече с пребиваването на римските императори в Сердика. Вероятно контролът върху златното монетосечене в римската империя е бил по-строг, отколкото при сеченето на другите видове монети и е бил позволен само в отделни случаи, независимо от постоянния и значителен добив на злато в даден район. С това може да се обяснят честите прекъсвания в златното монетосечене на Сердика, късите, но с голям тираж серии от определени типове, разнообразието във вариантите на монетните изображения. Вероятно в периодите на прекъсване, добивано злато в околностите на днешна София да е било изпращано за насичане в столичната или друга голяма монетарници и само малка част от него да е употребявана за местни нужди.
Към споменатите данни за златодобива в района можем да прибавим и някои археологически от Трънско Краище. Огромните по своите размери останки от старите добивни работи предполагат, че поне част от многобройните минни изработки са от това време. Една такава стара шахта е била разчистена през 1908 г. и в нея били намерени повече от 400 римски монети [Радославов 1948, 25]. Друг археологически паметник от римско време е надписът на Филицисимий от с. Зелениград (Трънско), за който се предполага, че бил дребен наемател на рудник в района [Геров 1965, 63-73].
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Божкова 1977: Б. Божкова. Монетарницата в Сердика през втората половина на III-IV в. – Нумизматика XII, кн. 4, 1977, 3-9.
Венедиков, Герасимов 1973: Ив. Венедиков, Т. Герасимов. Тракийското изкуство, София, 1973, 374.
Георгиев 1978: Г. К. Георгиев. Старата железодобивна индустрия в България, София, 1978, 17.
Геров 1965: Б. Геров. Към въпроса за използването на мините в Тракия през римско време. – Известия на народния музей в Бургас, т. 2, 1965, 63-73.
Радославов 1948: Б. Радославов. Минното дело в развитие на човешката култура, София, 1948, 25.
Ruseva-Slokoska 1991: L. Ruseva-Slokoska. Roman Jewellery, London, 1991, 105-168.
AUPROSPECTOR.com 