Д.Ф.Н. СТОЯН АВДЕВ
Геология и минерални ресурси, София, бр. 1, 1996 г., стр. 21-24
ТHE LARGE GOLD-SILVER MINE ON VITOSHA MOUNTAIN – 16 TH-17TH CENTURY
SUMMARY
At the acme of the European mining activities – the first half of 16th century, a large number of mines for production of gold and silver were active on Bulgarian territory. One of these was located not far from the town of Sofia, within the southern foots of Vitosha Mountain. Gold and gold-silver-polymetallic mineralisations were developed in the region of the villages of Gorna Dikanja, Lisets, Dren, Chuipetlovo and Yarlovo. Gold-bearing placers along the northern current of Struma river were produced as well. The historical and archaeological data accumulated indicate an extensive mining activity for a period of around 100-150 years. During this same period several tens of tons of gold and silver were extracted. The geological investigations performed during the last two years allow to consider that large reserves of economically developed ores might be discovered in that region.
Author: Dr Stoyan Avdev
Старият златодобив край София е известен сред специалистите, а и сред широката общественост, главно по данните за плавене на разсипно злато (Авдев, 1990). Същевременно много малко се знае за многобройните златни и сребърни рудници по коренни находища. В настоящата статия са представени исторически и археологически сведения за златната мина на Витоша, съществувала през XVI и XVII в.
Първото писмено сведение е от 1451-1455 г. В османски документ от това време като жител на с. Студена се споменава Богдан с прякор Рупец, т.е. Рудар. Вероятно тогава, а може би доста по-рано, в района на с.с. Чуйпетлово, Ярлово, Боснек, Горна и Долна Диканя, Лисец, Дрен и др. е започнал добив на злато и сребро, който през XVI в. достигнал своя максимум. В продължение на поне два века от коренните находища и от разсипите е добито над десет тона злато и не по-малко от стотина тона сребро. От тази дейност сега са останали гигантски, дори от съвременна гледна точка, рупи в златно-сребърните и златно-сребърно-полиметалните находища и огромни каменни грамади от преработените златоносни разсипи.
За съжаление не разполагаме с преки писмени сведения от XVI в. Едно косвено свидетелство за същестуването на златните и сребърни рудници край София по това време е местното монетосечене. То започва още през XVI в., но след една от икономическите и финансови кризи в края на века било преустановено. В началото на XVII в. отново се правят безуспешни опити за възстановяване дейността на Софийската зарбхана (монетарница) (Ихчиев, 1911). За разлика от други монетарници, в нея са сечени само сребърни акчета, което показва, че спрямо среброто, количеството на добиваното злато е било относително по-малко.
Първите конкретни данни са от началото на XVII в. Според данъчен регистър от 1620 г. в с. Диканя е имало ок. 60 домакинства, които са се занимавали с рударство и поради тази причина са били освободени от извънредни данъци (Грозданова, 1989). Няколко години по-късно икономическата обстановка в района се влошила. Увеличили се беззаконията и произволът на местните власти, което от своя страна сериозно разстроило рудодобива. Както се вижда от един османски документ с дата 17 юли 1635 г. „вследствие големия терор и угнетение“ рударите от Самоковско се разпръснали и тълпите бегълци се насочили към Софийската каза (Андреев, Грозданова, 1993). Напълно запустели рударските села Козич и Дрен (Пернишко). Както личи от изложението, една част от рударите в селата Друган, Боснек, Сърф Самоков (дн. с. Витошко), Студена, Кралев дол и Владая се занимавали с железодобив, но друга – като в споменатите Козич и Дрен – със сигурност се е препитавала от добив на злато и сребро.
Отглас от усилната рудодобивна дейност по това време са цяла поредица от по-къси сведения. В тях се говори за голяма златно-сребърна мина, която някога е съществувала на Витоша. Дейността ѝ е била прекратена между 1630-1640 г. Информацията за златните и сребърни руди, обаче, е била широко разпространена сред местните хора, както личи от един документ, писан през 1671 г. В пътеписа на неизвестен автор по този въпрос се казва следното: „След като проучиха, те (местните власти) ми приведоха различни доказателства, че тук може да се намери хубава златна руда“ (Йонов, 1986).
Значимостта на старата мина край София е била оценена по достойнство от тогавашните картографи. Върху цяла поредица от географски карти, издадени през XVII и XVIII в., се появява характерният за сребродобивните райони топоним „Monte Argentaro“. Така например, върху две карти на Кантели да Виньола от 1679 и 1684 г., отнасящи се до земите от Белград до Черно море, планината южно от София е наречена „Monte Argentaro“. Същото срещаме и върху картата на Тобиас Конрад Лотер от 1770 г., а в съставеният през 1771 г. „Опис на турските области и християнските народи“ също се говори за златодобива на Витоша: „Някога от Витоша добивали сребро, злато, свинец и драгоценни камъни“ (Ангелов, 1966).
Почти по същото време (1786 г.) през София минал пътешественикът Савиюр Люзинян, който ни е оставил едно по-подробно описание на местоположението на тази мина: „На запад от града лежи една планина, която турците наричат Витош. На върха ѝ се намира една равнина, на която растат голямо количество благоуханни цветя. Тук има и една златна рудница, която обаче не се обработва“ (Шишманов, 1891). За нея говорят в своята „География“ и двама арменски учени Инджедян и Агонц, които на няколко пъти минават през българските земи в периода 1792-1804 г. (Орманджиян, 1984). Те посещават и някаква пещера край София и видели в нея инструменти за сечене на монети, останали според местните жители от съществуващата в миналото тук монетарница. „На това твърдение може да се вярва, защото в този край има следи от златни мини. Това особено проличава при проливни дъждове, защото пороите носят със себе си тебир, което не е нищо друго освен златен пясък“, добавят двамата пътешественици.
Споменатите по-горе сведения, намират потвърждение и в други извори от първата половина на XIX в. В издадена през 1835 г. книга на Неофит Бозвели, при описанието на София, между другото се казва: „Близо е и Витоша планина, която е прочута с разните си руди и драгоценни камъни“ (Възвезова-Каратеодорова, Драголова, 1988). Добре осведоменият Ами Буе (1836-1838 г.) също не изпуска случая да спомене за стария рудодобив на Витоша: „Планината Витош, близо до София има славата на много рудоносна. Споменават се не само среброносни руди, но дори и за злато. Като се съмняваме в точността на този последен факт, смятаме, че другият е вероятен, понеже има следи от много стари мини“ (Марков, 1988). В издадената през 1841 г. книга на Васил Априлов „Деница новоболгарского образования“ се повтарят думите на Н. Бозвели: „Тя, София, има благоприятно местоположение и се намира недалеч от планината, наричана Витоша, известна с железни руди и други ценни изкопаеми“ (Априлов, 1841). Богатствата на Витоша са известни също и на К. Фотинов, който през 1843 г. пише: „На два или три часове разстояние намерува се прочуената за разни и многоценни руди планина Витоша“ (Възвезова-Каратеодорова, Драголова, 1988).
Очевидно рудоносността на Витоша е била широко известна и впечатляваща и е естествено този факт да намира място в повечето описания на София и на златодобива на Витоша. Така например, Иван Богоров (1846 г). говорейки за гр. Самоков и неговите околности очевидно има предвид златните и сребърните орудявания на запад от града, в южните склонове на Витоша: „Казват, че се намира още златна и сребрна руда, но не знаят как да я работят“ (Богоров, 1846). Към споменатото можем да добавим и друго изказване на Иван Богоров от 1851 г., отнасящо се вероятно до същите орудявания в района на с. Ярлово, Боснек и Г. Диканя: „София или Триадица, недалеч от планината Витош, гъбава е с руди“ (Възвезова-Каратеодорова, Драголова, 1988).
Официалните власти също правят опити за изясняване на перспективите за добив на руди от Витоша. В писмо на Великия везир до управителя на София от 13 септември 1847 г. се казва, че „В планината Витоша, близо до София, се установило че има руди“ и че за откриването им ще бъдат изпратени специалисти, на които трябва да се оказва съдействие (Дорев, 1940).
За плавенето на злато в района през 1869 г. Хохщетер съобщава следното: „В промивалните край Витоша наред с магнетита се среща също и злато под формата на фин пясък до зрънца с размер на леща. Когато селяните добият няколко драма, те го продават на златарите в София и Самоков. Този добив на злато все naк е минимален и без никакво значение“ (Марков, 1988). И след Освобождението, плавенето на злато продължило, но добивът е бил все така минимален. По този повод през 1880 г. Камий Янсен казва следното: „По южния склон на планината Витош събират още една жълтеникава пръст, която съдържа късчета злато; след летните бури македонците и циганите идват, тази пръст в потоците промиват и отнасят утайките, които съдържат злато. Народната банка в София притежава малко количество от него.“ За коренните находища на руди Камий Янсен казва, че „околностите на София са богати на руди“ и че „Във Витош и планините Рило се намират въглища, желязо, сребро, мед и дори злато“, а „по южния склон на планината Buтoш се намират злато и сребросъдържащи скали“ (Марков, 1988). Сведението на Хохщетер, че при плавенето на магнетит за самоковите често се намирало и злато, се потвърждава от първия български геолог Георги Златарскu: „Приказваха ми, че много пъти намирали в магнетитовия железен пясък малки люспици злато. Това се случвало най-повече в околностите на Самоков, в потoкa Палакария, който извира от южната страна на Витоша (Златарски, 1882).
В края на XIX в. е записана и една легенда за златодобива на Витоша. Според Ихчиев тя отразява събития и факти oт XVII-XVIII в. Единият от тях е съществуването на монетарница в София, а другият – златодобива на Витоша. В тази легенда нещата са предадени така: „Работниците в монетарницата пренасяли на гръб златната и сребърна руда до Боянската река, където имало специални приспособления за промиване на рудата… чирачетaтa при софийските златари ходели по онези места покрай рeкaтa и събирали златен и сребърен прах, останал от работниците в монетарницата“ (Ихчиев, 1911). Къде е добивана тази „златна и сребърна руда“ не е известно, но се знае със сигурност, че в Боянската река е плавено речно злато. Олълченецът Димитър Пенев, описвайки детството си в средата на миналия вeк (oк. 1860 г.), между другото пише: „На няколко пъти заедно с майстора си златар бяхме около Вайсовата – тогава Чорбаджиосмановата воденица, да промиваме злато от пясъка. В един два дни измивахме един напъстник злато“ (Пенев, 1935). Споменатата Вайсова воденица се е намирала на днешния площад „Възраждане“, където е имало дълбок 5-6 метров отбранителен ров, свързан с отклонението на Боянската река при пл. „Руски паметник“.
Всички тези писмени данни показват безспорно, че недалеч от София, в южните склонове на планината Витоша през XVI и XVII, а може би и през XVIII в., са работели голям брой рудници за добив на сребро, злато и олово, а по местните реки редовно плавели злато. Останките от тези рудници са най-големите сред известните ни по днешните български земи. Кариерите и отвалите показват, че става дума за няколко милиона тона добита и преработена руда и най-малко няолко десетки милиона кубически метра промити пясъци и чакъли.
Старите изработки за добив на злато и сребро се намират в местностите Смильо, Янчевско усое, Сичкова бара, Хребета, Балабаница, разположени между селата Ярлово и Чуйпетлово. Впечатляват със своите размери рупите в м. Смильо – дължина 555 m, широчина 40-50 m и дълбочина 10 m (Ив. Пеев, 1980). Няколко големи (до 400 m дълги) рупи има СИ от вр. Кръста (1561 m). За тези останки от стар златодобив източно от Чуйпетлово подробно говори П. Делирадев (1926). Според него седловината между вр. Купена (2173 m) и вр. Чукара (1516 m), „представляваща една доста широка платформа с кварцитни грамадаци“ се нарича „Грамадака“ и е свързана с рудодобив в „римско време“. Пак там имало „едва личаща вада, която хващала високо водата на Купенския приток на Струма и я отвеждала към тази местност за промиване на кварцитите и разположените по-долу към Струма подобни грамадаци“.
Огромни са и останките от преработени разсипи в руслото на р. Струма над Чуйпетлово и около село Боснек. (Илиев и др., 1991). Те представляват дълги ивици от наредени камъни и са известни сред местните хора като „златоми“ (Пушкаров, 1922). В местността, намираща се източно от с. Боснек са преработени няколко милиона кубически метра (Ив. Пеев, 1980). Под язовир „Студена“, чак до устието на на р. Рударщица, а и по-надолу по течението на р. Струма по надзаливната тераса, са преработени над 20 мил. t чакъли (Пеев, 1980). Тук както и навсякъде в района едновременно с магнетита се е плавило и злато.
Стари разработки има още на вр. Петрус, северно от него в терасата на р. Струма (Георгиев, 1987). Рупите на вр. Петрус са известни като „Петрунови грамади“ (Ив. Велков, 1955). За „кварцитни грамадаци“ над Боснек, подобни на тези край Чуйпетлово, говори П. Делирадев (1926). Според Ив. Велков. „на североизток от Боснек на около 2 km далечина на десния бряг на Струма се издига в планината стръмно към юг скалисто възвишение“, горната част на което „е силно набраздена с многобройни и дълбоки изкопи“ (Велков, 1955). Като доказателство за златодобиването около Боснек, Ив. Велков смята „купищата камъни, наредени на дълги пояси, на разстояние до 1 km дължина, по левия бряг на Струма, южно и югозападно от селото“, известни с името „грамагье“ и „грамаге“. Водата за плавене на златото е била взимана от „р. Струма при „Духлата“ – пещера източно от селото, където някога имало бент и вада“.
Отработени са и златоносните разсипи по р.р. Клисура, Мартинова, Добри дол и др. (Димитров, 1960). Тук освен следи от стари плавежни работи има стотици рупи по коренните златно-сребърно-полиметални орудявания (Ив. Ковачки, 1994, устно съобщение). В района на с. Горна Диканя и Лисец, някои от рупите са с диаметър до 80-100 m и дълбочина 15-20 m, а добитата от тях руда до 100 000 t. Това е и причината някои от наименованията на местности да са свръзани със стария рудодобив: дере Копаник – приток на р. Добри дол при вр. Драгоя, мах. Рударски егреци и др.
Приведените дотук исторически и археологически данни показват, че по южните склонове на Витоша съществува едно обширно рудно поле, дало в миналото голямо количество злато и сребро. Този факт предполага значителен руден потенциал. Започналите след тридесет годишна забрава на района регионални и търсещи геоложки работи дават надежда за откриването на значителни запаси от златни и златно-сребърно-полиметални руди, годни за високорентабилен рудодобив.
The Author
Dr. Stoyan Avdev was born in 1951. Graduated from the Mining and Geology University in Sofia, specialty Geophysical Exploration Methods. As of 1976 to 1991 worked with the Enterprise for Geophysical Investigations and Mapping (now Geology and Geophysics Corp.). As of 1991 joined CGMR as an expert; defended a Ph.D. thesis „Prospecting and Exploration of Deep Occurring Ore Fields Applying the Approach of Charged Body“.
Dr. Avdev is an author of articles of solution of reverse geophysical tasks, prospecting for ore fields by geophysical data as well as publications on the history of mining and commodity and trade relations in the Medieval.
AUPROSPECTOR.com 