ИВАН БАЙРАКТАРОВ
Рудообразувателни процеси и минерални находища, 35, София, 1994, стр. 3-12
Bajractarov, I., 1994. Determination de unités metallogeniques dans la region de Srednogorie occidental et de montagne de Plana. – Ore-Forming Processes and Mineral Deposits, 35, 3-12.
On a fait une tentative de distinguer des unités metallogeniques, lesquelles sont un resultat de la grandeur des surfaces metalliféres potencielles. C’etait fait sur la base des particulieres de la structure profonde et des ralations spatiales et temporales etablies de la mineralisation de types diferentes, avec les complexes magmatiques determinés et les formations volcano-sedimentaires et leur potentiel metallifére.
Sont distingués: Zone de minerai de Bourel, avec un potentiel de minerai du type de porphyrcoper; noede de minerai de Plana, perspective en mineralisation de molibdene et de cuivre, du type porphyrcoper – molibdenique et dun type de minerai de filons de cuivre et de mineralisation polimetallique; Champ de minerai de Golo brdo, perspective en minerai de metaux de base et zone de Breznic, perspective en en mineralisations auriféres et de alunites, et moin perspective en minerais de fer et mangansé.
Adress: Research Institute of Mineral Deposits, 1505 Sofia.
Въпросът за отделянето на металогенни единици, отразяващи мащабите на потенциално рудоносни площи в разглеждания сектор на Банат-Средногорския вулкано-интрузивен пояс, не е нов. Първи опит се прави от Йовчев (1960, с. 68). Той включва областта в общ Софийско-Панагюрски руден район и разграничава в Западносредногорската му част три рудни полета: Брезник-Златуша, Пожарево и Плана. Впоследствие в ранг на рудно поле беше издигнат районът на Голо бърдо (Стоянов и др., 1974 – непубл. данни). В монографията „Медните находища на България“ Богданов (1987, с. 29) дефинира Софийския руден район като перспективен на меднопорфирни орудявания, съставен от две рудни полета – Планско и Клисурско.
Предлаганото в настоящата работа металогенно райониране се основава на набелязаната времево – пространствена връзка на орудяванията от отделните рудни формации с определени магмени комплекси и седиментни формации и тяхната потенциална рудоносна продуктивност и дълбочинен строеж.
Потенциална металогенна продуктивност
Орудяванията в Западносредногорско – Планския сектор се отнасят към следните рудни формации: меднопорфирна (Канурков, 1967; Ангелков и др., 1980; Игнатовски, 1980; Байрактаров, Мутафчиев, 1984, 1985 и др.), медно-пиритна (Велинов, 1967, 1970, 1971; Димитров, Белев, 1970; Батанджиев и др., 1978; Байрактаров, Мутафчиев, 1984), кварц-галенит-сфалерит-халкопиритова (Бояджиев и др., 1959 непубл. данни; Велинов, 1972; Костадинов и др., 1973 – непубл. данни и др.), медно-зеолитова (Велинов, 1965, 1973, 1974; Велинов, Черноколев, 1966; Велинов, Пунев, 1972; Велинов и др., 1983), скарново-галенит-сфалерит-халкопиритова (Велинов, 1972; Георгиева, Миленчева, 1964 – непубл. данни; Байрактаров, Мутафчиев, 1984), сулфидно-барит-хематит-сидеритова (Панайотов, Канурков, 1968; Канурков, 1980), пиролузит-псиломелан-хематитова (Тонев, 1950; Димитров, Костов, 1954; Канурков, 1967; Стефанов, Добрев, 1973; Велчев, 1973).
Меднопорфирна формация.
Орудяванията от тази формация са в пространствена и генетична връзка с Планския габро-диорит-гранитов комплекс и Бурелската (андезит-кварцдиоритова) вулкано-плутонична асоциация (Байрактаров, 1989). Планският комплекс включва Планския плутон в границите, определени от Бояджиев (1971), и редицата малки тела, разкриващи се в околностите на селищата Ярлово, Железница и Чуйпетлово, които Стр. Димитров (1942) описа като плански тип.
От гледна точка на магматизма продуктивността на Планския интрузивен комплекс и Бурелската вулканогенно-плутонична асоциация се определя както от установените орудявания, така и от принадлежността на Планския комплекс към рудоносните плутогенни формации (Байрактаров – под печат), а на Бурелската вулкано-плутонична асоциация – от пълното ѝ сходство с Тимошката вулкано-интрузивна асоциация в СФРЮ, с която са свързани редица големи меднопорфирни находища (Борса река, Велики кривел и др.). Благоприятния петрохимичен профил на магматизма е едно от необходимите, но недостатъчни условия за образуване на по-значителни рудни натрупвания. За това е необходимо съчетанието на редица благоприятни предпоставки, като размери и форми на магмени тела, условия на кристализация, отразени в текстурно-структурните им особености, състав на физикомеханични свойства на вместващите скали, структурна обстановка и др. Тези условия са различни за Планския комплекс и Бурелската вулкано-плутонична асоциация. Те са различни и за отделните части на Планския комплекс.
В Планския плутон молибденово-меднопорфирно нхадище Студенец е локализирано в протомагматичен купол (Ангелков и др., 1980; Игнатовски, 1980). Това е единствената според нас възможна структурна обстановка за локализация на орудяванията в дълбоко денудирани полифациални магмени тела, какъвто е Планският плутон. Така че възможностите за намиране на нови орудявания, включително неразкрити в неговите граници, се лимитират от наличието на локални протомагматични куполи. Поради слабоизразените протоструктури на течение във вътрешната част на плутона най-важният признак за тяхното отделяне се оказват бързата смяна на текстурно-структурните фациеси и тенденцията към изкисляване и повишаване на алкалността на скалите от периферията към центъра на купола. В това отношение Планският плутон не е изучен в необходимата детайлност. Оценката на потенциалната рудоносност на плутона от този структурен тип, както показва обстановката в находище Студенец, е трудна. Това се дължи както на малкия вертикален размах на орудяването и придружаващите го геохимични аномалии, така и на относително ниската интензивност на хидротермалните метасоматити и техния тип. Образувани на значителна дълбочина от разтвори с преобладаващ магматичен произход, хидротермалните изменения са представени от минерална асоциация биотит-калиев фелдшпат и кварц, т. е. асоциация, много сходна на минералната асоциация на рудовместващите интрузивни скали. На базата на калиевите аномалии, регистрирани при гамаспектрометричните изследвания в южната част на плутона, интерес представлява площта непосредствено югозападно от установения от Бояджиев (1971) протомагматичен купол, а също и районът южно от рудопроявление Милоша.
От останалите рудопроявления, свързани с Планския комплекс, определен практически интерес представлява рудопроявление Чуйпетлово. Той се мотивира от: 1) наличие на отчетливо изразен домагматичен тектонски възел; 2) многобройни прободи на плански тип амфиболови кварцдиорити, подсказващи за по-голямо интрузивно тяло в дълбочина; 3) голям площен ореол на хидротермална промяна с превес на периферно развитата пропилитизация над вътрешната зона на биотитизация и окварцяване и петнисто развита серицитизация; 4) широк ореол на контактна промяна; 5) незначителни вариации на зърнометричния състав; 6) пасивен способ на внедряване; 7) значителен брой жилни и скарнови медни и полиметални орудявания (Велинов, 1972, 1964), разположени в непосредствена близост с меднопорфирното рудопроявление, в неговия ореол на хидротермална промяна.
Точки 3, 4, 5 и 6 са благоприятни критерии на продуктивните интрузии (Stringham, 1960).
Точки 2, 3 и 7 аргументират малък ерозионен срез и мотивират възможността за търсене в дълбочина на промишлено молибденово-меднопорфирно орудяване.
Бурелската вулкано-плутонична асоциация, с която са свързани меднопорфирните рудопроявления Братушково, Драготинци, Радуловци и Гургулятски камък, наред с благоприятния петрохимичен профил съгласно статистическите изведените критерии на продуктивните магмени комплекси (Stringham, 1960, табл. 2) има и редица от особеностите на стерилните комплекси: 1) активен способ на внедряване (в смисъла на Stringham, 1960) с широко развитие на съгласни тела; 2) значителни вариации в размерите на зърната; 3) слабо и ограничено по мащаби контактно въздействие върху вместващите скали; 4) впръслеци, некородирани от основната маса; 5) неголеми ореоли на хидротермална промяна; 6) добре развити текстури на течение (линейни).
Изброените негативни критерии се подсилват и от честите прослойки и ксенолити в магмените тела от химически неактивни (кварцови и кварцитизувани пясъчници) и труднопроницаеми седименти (глинести варовици и мергели), което е довело и до разсейване на хидротермалните потоци.
При това съчетание и съотношение на благоприятните и неблагоприятните признаци вероятността за образуване на по-значителни орудявания е ограничена.
Медно-пиритно-полиметална формация.
Номинирана е от Богданов (1981). Означена е още като медно-пиритна (Василев, 1982), Богданов (1981) включва в нейния обем субформации и ги издига в ранг на самостоятелни формации (Магматизъм и металогения…, 1983; Димитров, 1986). В третирания сектор може да се счита доказано присъствието само на пиритната субформация. Към нея се отнасят рудопроявленията Бърдото, Клисура, Круша. Орудяванията са генетично свързани със солфатарните метасоматити от пропилитовата метасоматична формация (Логинов, 1969; Набоко, 1980). Металогенията и потенциалната металоносност на суформацията се определя от възможността за образуване на масивни тела от железни дисулфиди (пирит, марказит) и елементната асоциация As, Sb, Hg, Au, Ag (Набоко, 1980). Изследванията обаче показват, че благоприятни условия за образуване на масивни метасоматични тела от железни дисулфиди съществуват на дълбочина до няколко десетки метра под кратерните и калдерните езера във фумаролно-сoлфатарен режим (Вулканизм, гидротермальный процесс и …,1974; Набоко, 1980). Елементи на такива обстановки в Западното Средногорие не са установени. Максималните концентрации на железни дисулфиди в рудопроявленията достигат 15-20% в кварцсерицитовия фациес, при това неравномерно разпределени. Предпоставки и потенциална перспектива за намиране на златно орудяване в алунитовия фациес (± диаспор) тип Петелово съществуват на рудопроявление Бърдото и в по-малка степен на рудопроявление Клисура. От проведеното несистематично опробване на рудопроявление Бърдото са регистрирани завишени съдържания на Au от порядъка 0,1-0,2 g/t, а в лимонити по метасоматити и до 1,32 g/t (Канурков, Бояджиев, 1971).
Интересът към рудопроявление Бърдото се подсилва и от значителното разпространение на алунитовите кварцити (Велинов, 1967; Панайотов и др., 1982), но те не са изучени в качеството на самостоятелна суровина.
Данните за прояви на медно-пиритна субформация в Западното Средногорие (рудопроявление Златуша и Пищене) не са еднозначни. Мотивът за отнасянето им към тази субформация е присъствието на медна минерална асоциация, представена от пирит, халкопирит, борнит, халкозин и злато (Р. Димитров, 1959; Канурков и др., 1960 – непубл. данни; Байрактаров, Мутафчиев, 1984), която макар и развита в ограничени мащаби, при тяхната съвременна разкритост ги отличава от рудопроявленията на пиритната субформация. Следва да се има предвид обаче, че възможностите на двете рудопроявления за намиране на по-значителни орудявания са ограничени от:
1) относително малките площи на хидротермалните метасоматити, нехарактерни за находищатата от разисквания тип (Heald et al., 1987);
2) малките и с ниска интензивност локални отрицателни магнитометрични аномалии, които ограничават вероятността за по-мащабни хидротермални дейности в дълбочина;
3) малките, изолирани и с ниски концентрации литогеохимични аномалии на рудогенните и съответните им елементи;
4) отсъствието на геофизични предпоставки за наличие на интрузивни тела в дълбочина, считани като необходима предпоставка за този тип (Heald et al., 1987).
Кварц-галенит-сфалерит-халкопиритова формация.
Към формацията се отнасят 20 рудопроявления, разположени в югоизточната част на областта (фиг. 1). Привързани са към Планския интрузивен комплекс. Орудяванията са жилен тип.
Перспективността на формацията е ограничена в едни случаи от неиздържаността и малката дебелина на рудните жили, а в други – от ниските съдържания на рудните елементи. Заслужаващи внимание са отделни рудопроявления в района на с. Чуйпетлово – Църквата, Славкова кория, Свети Георги, Накев камък (Велинов, 1972) и Марочки кошари. От важно значение за тяхната положителна оценка е, че те се намират в непосредствена близост с орудяванията от скарново-галенит-сфалерит-халкопиритовата формация (Врелото, Селска кория) (Велинов, 1972) и меднопорфирното рудопроявление Чуйпетлово, което предполага комплексна оценка на целия район. Относно перспективността на тези рудопроявления многократно е акцентирано от Велинов (1964, 1972,1973).
(Йосифов и др., 1979, 1982; Динкова и др., 1986, с допълнения)
1-3 – вулкански центрове: 1 – андезитов състав, 2 – андезитобазалтов състав, 3 – базалтов състав; 4-8 – субвулкански и екструзивни тела: 4 – риолитов състав, 5а, б – латит-латиандезитобазалтов състав, 6 – андезитов състав, 7 – андезитобазалтов състав, 8 – базалтоиден състав (базалти, латибазалти); 9-11 – плутонични тела: 9 – с преобладаващ кисел състав (а – разкрити, б – неразкрити), 10-11 – среден състав (10а – разкрити, 10б – неразкрити, 11 – монцонити и сиенити, разкрити); 12 – базичен състав; 13 – разломи, установени по геоложки данни; 14 – разломни зони с дълбоко заложение; 15 – разломни зони; 16 – магмопроводящи разломни зони; 17 – граници на областта
Медно-зеолитова формация.
Орудяванията от тази проблематична за Западното Средногорие рудна формация се характеризират с голямо площно разпространение (фиг. 1), отсъствие на връзка с определени магмени комплекси или предпочитание към определена структура или фациална обстановка. Нашите наблюдения и изследвания не потвърждават положителната перспективна оценка на визираните орудявания, дадена от някои изследователи, поради:
1) нетипичната за медно-зеолитовата формация тектоно-магматична обстановка, а в такава обстановка не са известни промишлени орудявания;
2) ниската интензивност на рудообразувателния процес – рудната минерализация е локализирана обикновенно само в миндали, при ограничено количество на орудени миндали; проби с видима минерализация от рудопроявление Есперанто показаха максимални съдържания на Cu до 0,1%.
3) ограничено е количеството на „орудените късове“ в пирокластити; във валови проби в района на с. Дивотино, един от най-наситените с „орудени късове“, са регистрирани максимални съдържания на Cu до 0,2% (Христов и др., 1987 – непубл. данни).
Сулфидно-барит-хематит-сидеритова формация.
Една от заслужаващите внимание рудни формации в областта. Проявена е в района на Голо бърдо (Панайотов, Канурков, 1968; Канурков, 1980).
Независимо от скромните мащаби на установените до сега на повърхността орудявания налице са благоприятни литостратиграфски, структурни и геохимични признаци и предпоставки за намиране на промишлени орудявания:
1) широко разпространение на рудовместващата T2 – T3 доломитно-варовикова формация;
2) високостилна блоково-гънкова структурна обстановка с добре развити възседи, възможно и навлаци;
3) големи площни литохимични аномалии на елементите Pb, Zn, Ag, Sb, Cu, Co, Ni.
По тези признаци и по състава на рудната минерализация обстановката в района на Голо бърдо не се отличава от тази във Врачанско-Искърския руден район, където са съсредоточени основните находища на формацията. Това сходство аргументира възможността за намиране на промишлени метасоматични орудявания в по-долните нива на T2-T3 доломитно-варовикова формация в обстановка на локални синформи в алохтонните блокове на възсед-навлачните структури.
Скарново-галенит-сфалерит-халкопиритова формация.
За тази формация свързана със скалите на Планския комплекс и Бурелската вулкано-плутонична асоциация, обстановката в Западното Средногорие не е била благоприятна за по-широко развитие поради:
1) отсъствието на благоприятни за заместване карбонатни скали в ареала на разпространение на Планския комплекс;
2) ограничено развитие на типичен интрузивен фациес в Бурелската вулкано-плутонична асоциация на сегашното ниво на разкритост.
Пиролузит-псиломелан-хематитова формация.
Продуктивността ѝ съгласно приетия модел, обвързващ нейното образуване в генетично единство с хидротермалните метасоматити от пропилитовата метасоматична формация (Байрактаров и др., 1985 – непубл. данни), се определя от мащабите на последната. Постановката в този модел, че главните рудообразуващи елементи (Fe, Mn) са петрогенни, т. е. заимствани от вместващите скали при тяхната промяна, дава възможност да се определи приблизителното освободено количество Fe и Mn в зависимост от дефицита между съдържанията им в изходните и променените скали. Балансът привнос-износ (Велинов, 1971, табл. 2 и 3) показва, че основната част от петрогенното желязо се фиксира в хидротермалните метасоматити в сулфидна форма и износът се осъществява само от монокварцитовия фациес. Ограниченото развитие на този фациес – само в част от проявленията на пропилитовата формация (Клисура, Бърдото) – и ограничените му обеми в тях определят ниската перспективност на Западното Средногорие за железни руди от обсъждания тип. Пак от балансови разчети следва, че основната част на мангана се изнася от всички фациеси на пропилитовата формация с изключение на пропилитовия фациес. От 0,09% в изходните скали на рудопроявление Клисура процентът на MnO в каолинит-алунитовия и монокварцитния фациес пада на 0,02%, т. е. дефицит от 0,07%. На тази основа е направен опит за приблизително изчисляване на количеството на изнесения Mn при метасоматичното преобразуване на скалите, след рекунструкция на денудираната част на метасоматичната колона и в границите на приемливи геоложки дълбочини. За рудопроявление Клисура това количество (в MnO) възлиза на 2 275 000 t, за рудопроявление Горския дом 2 000 000 t, и за рудопроявление Златуша – 1 250 000 t. Несъмнено значителна част от това количество се е разсеяла, но ако приемем, че 50% са се отложили на геохимичните бариери (pH на водите на басейна е 8-8,5), в близост на хидротермално-седиментните рудопроявления Клисура и Горския дом могат да се очакват запаси от мангановоокисни руди от порядъка на 1 000 000 t при условие естествено, че са отложени в благоприятни палеогеоморфоложки условия за съхраняването им.
Металогенни единици
На основа на изложеното и дълбочинния строеж (фиг. 1) считаме за целесъобразно отделянето на следните металогенни единици (фиг.2): 1) Бурелска рудна зона; 2) Плански руден възел; 3) Голобърдско рудно поле; 4) Брезнишка перспективна зона.
Геоложки формации: 1 – гнайсова; 2 – диабаз-филитоидна; 3 – D1-C11 – аргилитно-алевролитно-граувакова; 4 – C2n-P11 – конгломератно-аргилитно-пясъчникова; 5 – P1-2 – пясъчниково-брекчоконгломератна; 6 – T1 – пясъчникова; 7 – Ts-k – доломитно-варовикова; 8 – Tk-r – брекчоконгломератно-аргилитна; 9 – J3k-t – варовикова; 10 – J3t-K1b – аргилитно-граувакова; 11 – K1b-a – варовиково-глинесто-пясъчникова; 12 – K2cm-t – аргилитно-пясъчникова; 13 – K2t-K2cn-st – пясъчниково-варовикова, 14-15 – K2cn-st-cp – варовиково-туфо-тефроидна: 14 – K2cn-st-cp – варовиково-туфо-тефроидна, 15 – K2t-cp – седиментни скали с дискусионна възраст; 16-25 – горнокредни магмени комплекси: 16-17 – Витошки (16 – Витошки член: а – субвулкански тела, б – дайки, в – лави и пирокласити; 17 – Горнобански член: а – субвулкански тела, б – лави и пирокластити); 18 – Бурелска вулкано-плутонична асоциация: а – субвулкански тела, б – биотит-амфиболови кварцдиорити, в – биотит-амфиболови-субвулкански тела, г – амфиболови, пироксен-амфиболови и биотит-амфиболови лави и пирокластити; 19 – Недялковски: а – субвулкански тела, б – лави и пирокластити; 20 – Люлински: а – субвулкански тела, б – лави, лавобрекчи и пирокластити, в – лави и пирокластити; 21 – Брезнишки: а – субвулкански тела, б – дайки, в – лави и пирокластити; 22 – Ракитовски: а – субвулкански тела и лави, б – дайки; 23 – Завалски: а – екструзивно-субвулкански тела и некове, б – лави и пирокластити; 24 – Плански: а – габро и габродиорити, б – диорити и кварцдиорити, в – кварцмонцонити, г – гранодиорити, д – гранити; 25 – Витошки интрузивен: а – монцонити, б – сиенити, в – граносиенити; 26 – варовиково-глинесто-пясъчникова формация; 27 – риолитова формация; 28 – терциерни и неогенски отложения; 29-36 – рудни формации, субформации и минерални типове: 29 – меднопорфирна формация (а – меднопорфирна субформация, б – молибденово-меднопорфирна субформация, в – неясна субформационна принадлежност), 30 – медно-пиритно-полиметална формация (а – пиритна субформация, б – медно-пиритна субформация), 31 – кварц-галенит-сфалерит-халкопиритова формация (а – кварц-халкопиритов минерален тип, б – кварц-халкопирит-хематит-сфалеритов минерален тип), 32 – медни и полиметални рудопроявления с неизяснена формационна принадлежност, 33 – медно-зеолитова формация (а – халкозин-анилитов минерален тип, б – „орудени късове“ от халкозин-анилитовия минерален тип, в – пирит-халкопиритов тип), 34 – сулфидно-барит-хематит-сидеритова формация (а – анкерит-сидеритов минерален тип, б – хематит-сулфиден минерален тип, в – хематитов минерален тип), 35 – скарново-галенит-сфалерит-халкопиритова формация (а – скарново-магнетит-халкопиритов минерален тип, б – скарново-халкопирит-галенит-сфалеритов минерален тип), 36 – пиролузит-псиломелан-хематитова формация (а – пиролузит-псиломелан-хематитов минерален тип, б – пиролузит-псиломеланов минерален тип, в – хематитов минерален тип); 37 – вулкани: а – установени, б – с предполагаемо положение; 38 – дизюнктивни нарушения: а – разломи, б – възседи; 39 – елементи на стратификация: а – на седиментни скали, б – протоструктури на магмени тела; 40 – конктактна промяна; 41 – граници на металогенни единици, перспективни на медни и полиметални орудявания: 1 – Бурелска рудна зона, 2 – Плански руден възел, 3 – Брезнишка перспективна зона; 42 – граници на рудоносни зони; 43 – граница на Голобърдското рудно поле
Бурелска рудна зона.
Тя представлява ивица с ширина, варираща от 3 до 7 km и дължина 32 km, изтеглена е в северозападна посока (фиг. 1). Включва ядката и югозападното бедро на Гълъбовската хорст-антиклинала. Зоната се дифинира от разпространението на продуктивните фази на едноименната вулкано-плутонична асоциация. Следи се от границата с Югославия и на изток достига до с. Пожарево, където потъва под сентон-кампанската варокивово-туфо-туфитна задруга. От тук до с. Гурмазово положението ѝ се трасира от фрагментните разкрития на Бурелската асоциация в издигнати блокове, а от с. Гурмазово на югоизток се покрива от седиментите на Софийския терциерен басейн. В посочените граници в значителна част от рудната зона е покрита от неогенски седименти с дебелина от няколко десетки до 150-200 m. Тя се контролира от Бурелската част на Бурелско-Негушевската разломна зона, която е една от главните магмопроводящи и магмовместващи линии в Западното Средногорие. По нейното протежение са разположени Драготинският, Радуловският и Златушкият вулкан и редица екструзивно-субвулкански тела.
От границата с Югославия докъм с. Златуша рудната зона се маркира от линейна зона от еднотипни отрицателни магнитни аномалии (Йосифов и др., 1979 – непубл. данни). В гравитационното поле същата се изявява от слаби линейно подредени положителни аномалии, интерпретирани като неразкрити пофриритови интрузии (Динкова и Тинков, 1986).
Бурелската рудна зона включва: меднопорфирните рудопроявления Драготинци, Братушково и Гургулятски камък; рудопроявленията от медно-пиритно-полиметалната формация Пищене, Златуша и Круша; рудопроявление Круша-2 с неизяснена формационна принадлежност; орудявянията от пиролузит-псиломелан-хематитовата формация – находище Пожарево и рудопроявление Златуша-2, както и редица установени от автора площи с кварц-серицитов тип хидротермална промяна в околностите на вр. Шезуп, вр. Воеводина могила и с. Цацуровци, с размери от 0,1-0,3 km2.
В пространственото разпространение на орудяванията от меднопорфирната и медно-пиритно-полиметалната формация се набелязва отчетлива едностранна зоналност. Орудяванията от първата формация се разполагат в североизточната част, а тези от втората – в югозападната част от зоната.
Зоналността е обусловена от:
1) лявата ротация по дългата ос, претърпяла от рудната зона при пострудните деформации и по-дълбоката денудация на североизточната ѝ част по отношение на югозападната;
2) по-дълбокото палеониво на образуване на орудяванията от медно-порфирната формация спрямо медно-пиритно-полиметалната.
Плански руден възел.
Планският руден възел се дефинира от троен тектонски възел, образуван от пресечницата на главната магмопроводяща зона в Западното Средногорие (Маришкия дълбочинен разлом) с регинални разломни зони със североизточна посока (от системата на Етрополския) и Кюстендилския разлом и субмеридионална разломна зона (фиг. 2). Може да се предполага, че така оформения тектонски възел е определил и положението на Планския комплекс. Границите на рудния възел се определят от разкритата и предполагаемата неразкрита част от рудопродуктивния Плански габро-диорит-гранитов комплекс. Това определя сложната му морфология и големите му размери – дължина над 30 km и ширина, варираща от от 3 до 14 km (фиг. 1).
Рудния възел включва орудяванията от меднопорфирната формация – находище Студенец и рудопроявленията Кариерата, Чуйпетлово, Палакария и Железница, както и редица рудопроявления от кварц-галенит-сфалерит-халкопиритовата и скарново-галенит-сфалерит-халкопиритовата формация.
В рудния възел се очертават две тектонски зони, контролиращи положението на основната част от известните орудявания. Ще ги означим Кладнишко-Ковачевска и Околска рудна зона. Същите се дефинират от преобладаващата посока на рудопроводящите разломи. Те са добре изразени, средностръмни до вертикални (60-90°) с дебелина до 5-6 m, проследяващи се по посока от стотици метри до 2-3, рядко повече, километра.
Кладнишко-Ковачевската рудоносна зона се представя като ивица с Маришка директриса, дължина над 26 km и ширина 2,5-3 km. При с. Кладница тя се губи под терциерните седименти на Пернишкия басейн. В югоизточна посока също не е окунторена. Като тектонска и магмопроводяща тази директриса е отбелязана и от други изследователи (Бояджиев и др., 1959 – непубл. данни, Бояджиев, 1971). Като съставна част от Маришкия дълбочинен разлом, а по всичко изглежда, и бележеща аксиалната му част, рудоносната зона се характеризира с продължителен живот. Тя се трасира от:
1) изнесените – на повече от 6 km на северозапад – апофизи на Планския плутон;
2) eднообразната северозападна посока на субвулканските дайки, дайкоподобните апофизи на Планския комплекс и постинтрузивните дайки (Желев, 1982; Бояджиев и др., 1959 – непубл. данни), както и граносиенитовите жили във Витошкия интрузивен комплекс (Димитров, 1942);
3) положението на протомагматичните куполи в Планския комплекс;
4) еднообразната северозападна ориентация на рудовместващите разломи;
Кладнишко-Ковачевската рудоносна зона контролира находище Студенец и най-перспективните рудопроявления от меднопорфирната формация (Чуйпетлово), кварц-галенит-сфалерит-халкопиритова формация (Накев камък, Марочки кошари и др.) и скарново-галенит-сфалерит-халкопиритова формация (Ведена, Селска кория).
Околската рудоносна зона има субмеридионална посока, дължина около 8 km и ширина 3-4 km. Тя се маркира от пространственото положение на рудопроявленията от кварц-галенит-сфалерит-халкопиритовата формация и доминиращата посока на рудовместващите разломи.
По положение и направление рудоносната зона съвпада със субмеридионална разломна зона, която е една от контролиращите рудния възел (фиг. 1, 2). Рудопроявленията, влизащи в рудоносната зона, са неперспективни. Вероятно това са корени на денудирани жили.
Планския руден възел е перспективен на молибденово-меднопорфирни и жилни медно-полиметални и в по-малка степен на скарново-медни-полиметални орудявания.
Голобърдско рудно поле.
Границите и обемът на рудното поле се определят от разпространението на рудовместващата T2-3 доломитно-варовикова формация в съчетание с регионални възседи и навлаци. Преки признаци за перспективността на тази площ са присъствието на многобройни малки рудопроявления (Яниче, Студена – ЮИ, Задвитошки възсед и др.), големите площни литогеохимични аномалии и разломи с хидротермална промяна.
Брезнишка перспективна зона.
По морфология перспективната зона се проявява като ивица с дължина 12 km и ширина от 500 m до 2 km. Тя се оформя от подредените в линия с посока 130-140° извеждащи канали на Брезнишкия и Завалския комплекс. В геофизичното поле се проявява от линейно подредени локални положителни магнитни аномалии и гравиметрични аномалии (Йосифов и др., 1979 – непубл. данни; Динкова и Тонков, 1986).
Зоната включва рудопроявления от пиритната субформация (Бърдото), пиролузит-псиломелан-хематитова формация (Горския дом) и с неизяснена формационна принадлежност (Видрица, Ярославци и Билинци).
Зоната представлява интерес за търсене на златно-алунитов тип орудяване (рудопроявление Бърдото), желязно-манганово орудяване (рудопроявление Горския дом) и алунитова суровина. Останалите рудопроявления са неперспективни.
Литература
Ангелков, К. И др. 1980. Структурни особености на меднопорфирно находище „Студенец“ в Плана планина – Рудодобив, № 4, 6-9.
Байрактаров, И. 1987. Средноалпийски магматични формации и комплекси в Западното Средногорие и тяхната рудоносност. – В: Нац. съвещание „Геология и металогения на Зап. Средногорие“, София.
Байрактаров, И. 1989. Горнокредна металогения на Западното Средногорие и Плана планина. Дисертация. С., НИПИ.
Байрактаров, И., А. Мутафчиев. 1984. Върху медните орудявания от североизточната ивица на Западното Средногорие. – Рудообр. проц. и минер. нах., 21, 3-12.
Байрактаров, И., А. Мутафчиев. 1985. Медно-молибденовопорфиритна формация в Западното Средногорие. – В: Нац. науч.-техн. конф. с междунар. участие на тема „Порфирни рудни находища в Югоизточна Европа“, Карлово.
Батанджиев, И., И. Велинов, А. Кунов, П. Чолаков. 1978. Фациални и структурни особености на преходен тип серни и пиритни рудопроявление при с. Клисура, Софийско. – Изв. БАН. Сер. геох., минер., петрогр., 9, 63-78.
Богданов, Б. 1981. Рудни формации и металогенно райониране на средногорската зона. – В: Сб. докл. (год. ВМГИ, 27). Ч. 2. Геология, геофиз. хидрогеол. и инж. геол. С., 13-26.
Богданов, Б. 1987. Медните находища в България. С., Техника.
Бояджиев, С. 1971. Петрология на Планския плутон. – Изв. Геол. инст. Сер. геохим., минер., петр., 20, 219-242.
Василев, Л. 1982. Средногорската зона като металогенно понятие. – Геохим., минерал., петр. 16, 77-92.
Велинов, И. 1964. Дайкови скали от южните отдели на Витоша и Източен Люлин и връзката им с орудяванията. – Изв. Геол. инст., 13, 81-87.
Велинов, И. 1965. Дайковыe породы в районе Витоши. – Докл. КБГА, VII, III, 147-151.
Велинов, И. 1967. Пропилити и алунитови кварцити в гр. Брезник. – Изв. Геол. инст. Сер. геохим., мин. и петрогр., 16.
Велинов, И. 1970. Минерални фациеси на пропилитите и вторичните кварцити от южната ивица на Западнто Средногорие. – Сп. бълг. Геол. д-во, 31, №3, 329-335.
Велинов, И. 1971. Зоналност и генезис на пропилитите и вторичните кварцити в района на селата Клисура и Пищене, Софийско. – Изв. Геол. инст. Сер. геохим., минер.петрогр., 20, 152-166.
Велинов, И. 1972. Орудявания в южните предели на Витоша. – Сп. Бълг. геол. д-вп, 33, №3, 368-375.
Велинов, И. 1973. Минералого-петроложки анализ на хидротермално променените горнокредни вулканити от Западното Средногорие. Дисертация, Геофонд, Геол. инст. БАН.
Велинов, И. 1974. Съотношение между основните типове хидротермално променени горнокредни вулканити и зеолитите в Западното Средногорие. – В: Минерогенезис. С., БАН, 395-405.
Велинов, И., Т. Маринов, Н. Стефанов, Д. Бухнева, А. Султанов, В. Атанасов. 1983. Относително металогенната перспективност на Западното Средногорие. – В: 30 год. ВМГИ. С., 33-43.
Велинов, И., Л. Пунев. 1972. Миндална пренит-пумпелитова и зеолитова минерализация от района на Княжево, София. – Изв. Геол. инст. Сер. геохим., минерал., петр., 21. 97-105.
Велинов, И., Н. Черноколев. 1965. Медна минерализация и околорудни изменения в района на Княжево. – Тр. геол. на България. Сер. геохим., минер., петр., 5, 193-207.
Велинов, И., Н. Черноколев. 1966. Околорудни изменения и първична самородна мед от Люлин планина. – Сп. Бълг. геол. д-во, 27, № 1, 197-202.
Велчев, В. 1973. Нови данни върху минералната парагенеза, текстурно-структурните особености и генезиса на мангановите руди от находище Пожарево, Софийско. – В: 20 год. ВМГИ.
Вулканизм, гидротермальный процесс и рудообразование. 1974. М., Недра.
Димитров, Д. 1986. Генетична систематика на находищата на минерални суровини в България. – Рудообр. проц. и минер. наход., 24, 27-47.
Димитров, Р. 1959. Петрографски изучавания на скалите от еруптивната зона в областта Завалска планина, Предела, част от Грабен и Драгоманските възвишения. – Год. Упр. геол. проуч., 10, 227-253.
Димитров, Р., С. Белев. 1970. Развитие на вулканизма в еруптивната зона на Люлин – Завалска планина. – Сп. Бълг. геол. д-во, 31, №3, 315-322.
Димитров, Стр. 1942. Витошкия плутон. – Год. СУ. Физ.-мат. Фак., 38, кн. 3, 89-170.
Димитров, Ц., И. Костов. 1954. Върху генезиса на манганорудните месторождения в Средногорието. – Год. СУ. Биолог. геол.-геогр. фак., 48, кн. 2,23-52.
Динкова, Й., П. Тонков. 1986. Блоков строеж на Западното Средногорие и Трънското краище по гравиметрични данни. – В: Науч.-практ. конф. „Съвременни методи и технологии за търсене на минер. суровини“. Варна, 1-9.
Желев, В.1982. Характеристика и развитие на централно-магматогенна структура. Автореф. дисерт. С., ВМГЕИ.
Игнатовски, П. 1980. Типове тектонски обстановки на меднопорфирните находища в Средногорието като критерий за прогнозиране. – В: Резюм. докл. на Нац. конф. по Средногорието, София.
Йовчев, Й. 1960. Геоложки основи на полезните изкопаеми. С., Техника.
Канурков, Г. 1962. Тектонски бележки върху Бурелския край и земите югоизточно от него. – В: Принос към Геол. на България. Т. I. 300-314.
Канурков, Г. 1967. Вулканогенно-седиментното хематит-силицитово находище при с. Клисура, Софийско. – Год. на Комитета по геология, 17, 187-201.
Канурков, Г. 1980. Върху младоалпийската сулфидно-барит-хематит-сидеритова формация в Западнобалканската структурно-металогенна зона. – Рудообр. процеси и минер. наход., 13, 35-45.
Логинов, В. 1969. О генетическом родстве серно-сульфидных месторождений с типично колчеданными. Докл. АН СССР, 189, № 3, 601-604.
Магматизм и металлогения Карпато-Балканской област. С., 1983, БАН.
Набоко, С. И. 1980. Металлоносность современных гидротерм в областях тектономагматической активност. М., Наука.
Панайотов, В., Г. Канурков. 1968. Структурна привързаност и геохимични особености на рудните минерализации в района на планината Голо бърдо, Пернишко. В: Юбилеен сборник на Геол. инст. БАН и Комитета по геология, 275-290.
Панайотов, А., К. Цветков, К. Сапунджиев, И. Стоянов. 1982. Комплексни изследвания за търсене на орудявания в Западното Средногорие на примера на рудопр. Бърдото, Брезнишко. – Год. на Комитета по геология, 22, 103-111.
Стефанов, Н., Д. Добрев. 1973. Структурни особености на Пожаревското манганово находище. – Год. ВМГИ, 17, св. 2, 59-67.
Гонев, С. 1950. Орудявания и минерализации във връзка с андезитовия вулканизъм в Люлин и Вискяр планина. Дисертация. Геофонд, Комитет по геология, 1-47.
Heald, P., N. Foley, D. Hayba. 1987. Comparative anatomy of volcanic-hosted Ep. thermal deposits: Acid-sulfate and adularia-sericite types. – Econ. Geol., 82, No 1, 1-26.
Stringham, B. 1960. The difference between barren and productive porphyry. – Econ. Geol., 55, No. 8, 1622-1630.
Одобрена на 20.XII.1990 г.
Accepted 20.12.1990
AUPROSPECTOR.com 