ПОЛЕЗНИТЕ ИЗКОПАЕМИ ОТ ВРЕМЕТО НА ТРАКИТЕ

Г. К. ГЕОРГИЕВ

Полезните изкопаеми от времето на траките, София, 1987 г. стр. 16-21 / 77-84

ПРЕДРИМСКА ЕПОХА

МЕТАЛНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Златодобив

Златодобивът е развит главно по разсипните находища, които са свързани с изветрянето на по-стари златорудни коренни находища. Изветрителните материали по-късно са отложени и преотложени по различни места. Тези материали са били подлагани от рударите на промиване за получаване на златото, съдържащо се в тях.

Специално разсипните златоносни находища в Западнобалканската металогенна зона и във Витошката част на Средногорската металогенна зона са свързани с палеозойски коренни златни находища, които са изветрели и отложени в долнотриаски седименти, а от тях са преотложени и палеогенските, и плиоценските отложения или направо в кватернерните тераси и съвременните речни утайки. Образуването на повечето разсипни златорудни находища е свързано с формирането на съвременната речнодолинна мрежа (на речните долини и тераси) [42].

Златодобивната дейност е развивана главно по терасите на съвременните речни мрежи в районите на селата Стакевци и Средногрив, Видинско, по долината на Дългоделска Огоста (фиг. 9) , р. Златица – Михайловградско, между селата Спанчевци и Занож и гр. Вършец в басейна на Вършецка река, в землищата на селата Горно Уйно (фиг. 10 а), Трекляно и Средорек – Краище, селата Николичевци и Скриняно (фиг. 10 б), Кюстендилско, по терасите на р. Струма и притоците ѝ след напускането на Кюстендилското поле [88], по терасите на р. Струма, западно от гр. Благоевград, в района на най-горното течение на р. Струма във Витошката област [90] (Ив. Велинов), в района на Княжво, по някои от притоците на р. Марица: Омуровска и Новоселска, Чирпански район, района на бившето с. Сливарово – Странджа, с. Глоговица, Трънско, горното поречие на р. Малък Искър, Етрополско, и др. [38].

Самородно злато са промивали по речните наноси на р. Янтра при Габрово, селата Вукан, Бусинци и др. в Трънско, около Витоша, при с. Босняк и махала Клисура по р. Струма, по Владайската река при с. Владая и севрно от Княжево, над с. Бистрица, Софийско (фиг. 11), по р. Тополница и р. Луда Яна – около Стрелча и Панагюрище, по р. Марица, селата Изворово и Набожен – Пловдивско, селата Кортен, Злогош и др., Кюстендилско, Сакар планина [88].

Значителни останки от древно плаване на злато има по най-горното течение на р. Струма и в нейната изворна област по южните склонове на Витоша: Смильо, Янчевско усое, Сичкова бара, Хребета, Балабаница, намиращи се между селата Ярлово и Чуйпетлово. Останките при Смильо се простират на дължина 555 m ширина 40-50 m и дълбочина 10 m. Част от тези останки е приемана от някои геолози за ледникови образувания [88] или за размит терциер (Стр. Димитров).

В землището на с. Боснек са преработени повече от 10 000 000 m³ златоносни терасни материали. В района на с. Стакевци са преработени около 3 000 000 m³ златоносни чакъли. При терасата, включена в междуречието на реките Чупренска и Горноломска, при с. Средногрив са промити около 6 000 000 m³ чакъли и пясъци. По терасата на Дългоделска Огоста между Калето и Буков брод (фиг. 9) е промит повече от 20 000 000 m³ златоносен материал. От споменатите разсипни находища старите рудари са получили няколко дестки тона злато [88].

Големи маси преработени плиоценски материали се срещат и около селата Поповяне и Алино, Софийско (фиг. 53). Тук дълги години в древността са плавали магнетитови пясъци и злато. На юг от шосето Пещера – Брацигово се откриват древни надземни разработки. Вероятно те са свързани с древно плаване на злато.

При посочените дотук места няма точни данни за тракийски златодобив.

В североизточните отдели на Кушиница (Пангей) в мраморите над с. Никишан се открива хидротермално до метасоматично рудно находище, представено главно от пирит и халкопирит (фиг. 7). Върху това находище са били разположени рудниците на Скаптесиле. На Изток от Кушиница се простира планината Чалдаг. Между двете планини се намира пресушеното Правишко блато (Беректлигьол). По-голямата част от Чалдаг е изградена от мрамори. В източните ѝ поли до блатото, на шосето Драма – Кавала, се намират останките от древния град Филипи (фиг. 12). Около Филипи на селищата Кренидес , Ракча (дн. Кренидес) и Дикилиташ. В древността те са свързани със златоносни орудявания, разработени от Филип II [118]. В днешно време от тези орудявания почти няма следи, били са изчерпани (фиг. 4, 7).

На Изток от Филипи сред мраморите на Чалдаг се откриват и полиметални орудявания от галенит, пирит и сфалерит (фиг. 7) Няма данни, че тези орудявания са били разработвани от Филип II.

След мраморите на Сенгеловата планина (Цингелион) се намират контактно-метасоматични до хидротермални образувания от златоносен пирит, арсенопирит, галенит, цинкови руди (сфалерит и смитсонит) и компактен магнетит (фиг. 7). Тук се срещат и древни разработки (рупи), което свидетелства за използване на рудите в древността. Вероятно са добивали сребро и злато.

Интерсно е, че в съвременната геоложка литература не се споменава за златоносни пясъци по долното течение на р. Струма. А древните автори изтъкват, че из тези пясъци са намирали късове от злато. Също трябва да се отбележи, че съвременните геоложки изследвания показват малки златоносни и среброносни находища в пространството между реките Струма и Места на юг от сегашната граница до Егейско море, докато древните автори изтъкват големите им размери. Има несъгласие между сведенията на древните автори и съвременното състояние на рудните находища. Изключение прави само голямото полиметално находище Сидерокапса (Мадемохория) в Халкидическия полуостров (фиг. 7). Писмените сведения [89] сочат, че то е било разработено след времето на Александър Македонски. От него са добивали злато, сребро и олово. Сега то представлява един от най големите полиметални рудни райони на Гърция и е разработвано от управлението на мините Касандра.

В минната служба при Министерството на националната икономика в Гърция са провеждани изследвания на шлаките от някогашната златна мина в Пангей (табл. 1) [134].

---

РИМСКА И КЪСНОРИМСКА ЕПОХА

МЕТАЛНИ ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Златодобив

Разсипни златоносни находища

В разсипните златоносни находища, използвани от траките преди римското владичество, добивът на злато е продължил както през римската, така и през късноантичната епоха.

Средногорска металогенна зона. Промиване на злато в землището на селата Боснек (II-IV в.), Крепец и Бистрица. В днешно време има местност Плавица във Витоша и название „златоми“, отнасящо се за древни изработки [21, 22, 34]. Промивано е злато и над Княжево (Ц. Димитров) [42] между селата Панчарево, Горубляне и Бистрица.

В землището на с. Панчерево, Софийско, са промивали злато в конгломеруваните плиоценски наслаги. С извадените по-едри скални късове са укрепявани стените на прокараните къси галерии (фиг. 58), а изнесената навън ситна фракция подлагали на промиване на злато [94].

Обширните плиоценски наслаги при с. Алино, Софийско, са били разкопавани не само за промиване на магнетитови пясъци, но и за злато (фиг. 53).

Името на близката река Палакария (Палагария) произлиза може би от името на palaga, palacurna – термин, с който са означавали кюлче злато [53].

И в Чирпанско са промивали злато по Маришките притоци Омуровска и Новоселска през времето на Каракала (II в.) [53]. Край тържището Пизос (близо до Чирпан) добивали злато [53]. Има стари разработки и при златоносното находище в землището на с. Кольо Мариново (Радомир), Старозагорско.

Родопска металогенна провинция. В района на Филипопол (фиг. 48) [137], при с. Гърмен, Благоевградско (близо до Nicopolis ad Nestrum), и в района на Пауталия (фиг.48) [137]. са промивали злато. Може би злато е промивано и в големите разработки между Брацигово и Пещера.

Балканска металогенна провинция. Голям златодобивен район през II-IV в. са били златоносните тераси в поречието на р. Огоста (Аугуста). Особено необичайно златодобиване е имало при р. Дългоделска Огоста (фиг. 9). Във връзка с това при с. Копиловци римляните създали гр. Монтана (дн. Михайловград) и редица крепости, за да държат в покорност робите, които добивали злато, а също и да охраняват с тях рудниците и хората, свързани със златодобива [20, 23].

Рудна зона Краище. С. Горно Уйно. В землището на селото се открива забележителен златодобив в терциерния конгломерат, заемащ обширни пространства и имащ основа, набогатена на злато. Тук то се среща като люспи и зърна с различна форма и големина (фиг. 10 а). Засега остава открит въпросът, дали това злато е утаено на място, или е преуталожено, а също – от изветрянето на кои първични коренни златоносни находища се е образувало. От разрушаване на конгломерата златото преминава в пясъка на близките рекички, долове и долчини. Главния златодобив е извършван чрез изваждане на материали от основата на конгломерата с галерии. Едрият материал е бил сортиран, натрошаван и натрупван на големи купчини. Навън е била изваждана и ситната фракция, от която се извличало златото чрез промиване и амалгамиране. За промиването са доставяли вода чрез вада, дълга около 7 km, отбита от р. Драговищица [65].

Като се съди по големите грамади сортиран едър блоков материал, може да се предполага, че златодобивът е траел дълго време.

Наред със златодобива в древността е имало и златообработване (коване на злато). То се извършвало вероятно на могилата Будим град. Преработеното злато имало жълт цвят, а необработеното било с розово-червен оттенък. Днес от забележителния древен златодобив са останали многобройни внушителни грамади от едър сортиран материал и много галерии – „лисичи дупки“, дълги до 10 m, високи до 2 m и широки до 2-3 m. В грамадите се намират късове от гранит, трахити, риолити, гнайси, шисти, кварцити и различно оцветен кварц.

Златодобивът е бил упражняван и през римската епоха. Намерени са медни и бронзови монети от времето на Каракала (198-217) и от Константин Велики (IV в.). Не е изключено находището да е било познато и на траките преди римското завоевание. След римляните златодобивът е бил спрян и възобновен чак в края на XIX в. от македонци-рудари и златотърсачи [12, 65, 67, 94].

Пришлиховото опробване на тези златоносни материали в днешно време се установи в шлиха и амалгамирано злато (златинки), т. нар. бяло злато [65].

В землищата на селата Трекляно и Средорек, Кюстендилско, е имало древен златодобив вероятно през римската епоха [65], който е свързан със същите материали (конгломерати). И от него са останали внушителни разработки [90]. В рекичките, доловете и долчинките в землищата на селата Злогош, Кортен, Полотинци и Скриняно, Кюстендилско (фиг. 10 б) [90], също е имало златодобив, свързан със същия терциерен конгломерат.

С. Горни Коритен, Кюстендилско. През римско време тук е имало златодобив [34].

С. Банишор, Брезнишко. В землището му е имало вероятно работилница за претопяване на злато и олово [65]. Не е изключено тя да е още от римско време.

Златодобив по коренни находища

Може би, след като са изчерпали запасите от разсипни находища, рударите са пристъпили към добив на злато от коренните златнорудни находища. Древните рудари търсели злато в кварцсулфидните жили чрез открита разработка по протежение на жилите. Останките днес наподобяват тесни ровове, дълги до 200-300 m, широки 10-20 m и дълбоки 20-30 m. На места в жилите били прокопани и малки галерии. Златото в тях е под формата на зърна, люспици, пластинки, фини частици включени в кварца и сулфидните минерали (пирит, арсенопирит, халкопирит, тетраедрит, борнит, галенит). Изваденият материал от рупите и галериите надробявали, стривали и смилали. Фино смлените материали промивали с вода в специални дъсчени корита, по дъната на които имало наръбвания или пречки, а понякога ги постилали с нещавени кожи. За грубото стриване употребявали различни каменни корита (фиг. 59, 60, 61), а за фино смилане – каменни корита с вдлъбнатини за задържане на златинките (фиг. 59, 60), чукове (фиг. 59, 63) и брусове за триене (фиг. 59, 64). За изработване на коритата, чуковете и брусовете употребявали гранодиорити, пясъчници, кварцити, контактно-метаморфни (по възможност най-твърди) скали.

Родопска металогенна провинция. Находище Гостун, Благоеградско. Има златно-полиметално орудяване. Установени са древни разработки [90].

Находище Камилски дол, Ивайловградско. Намира се на 3,5-4 km. западно от селото. То е златно-полиметално. В предкамбрийските метаморфити (гнайси и амфиболити) има послойно развити зони от златосъдържащ пирит или кварц-арсенопирит-сфалеритови жили. Химичните анализи доказват богато съдържание на злато. Установяват се стари разработки с неуточнена възраст (Ив. Валинов, Сл. Мънков).

Средногорска металогенна зона. Находище Голяма Раковица, Софийско. Наред с железодобива и медодобива тук е имало и златодобив – из халдите се срещат и люспи от самородно злато (Ст. Божков).

Веринско (Чемшадиново), Софийско. На Запад от гара Веринско се откриват кварц-пиритови златоносни жили. В тях се намират древни разработки [12], при които е бил използван и огневият метод за разрушаване на големите кварцитови блокове. Времето на златодобива не е уточнено.

Осетеново, Старозагорско. В землището му има 31 стари рупи и кариери (фиг. 65 в, 68). Едни от рупите достигат коренни скали и са с дълбочина до 34 m. Древните разработки са разположени верижно по златоносните кварц-пиритови жили и лещи. Няма сигурни данни за времето на разработките [90].

Букова могила. Местността се намира на землището на с. Осетеново (фиг. 69). Установени са 8 стари разработки (рупи и кариери), следващи простирането на кварц-пиритовите златоносни жили и лещи. Изработките имат дължина 8-72 m. Дълбочината им не е установена. Съвременните проучвания са до 15-17 m, без да достигат дълбочината на старите разработки. Няма уточнени данни за възрастта на разработките.

Свежен, Пловдивско. Намира се близо до рудопроявлението Букова могила. Установени са кварц-златоносни рудопроявления, но не са забелязани стари разработки.

Балканска металогенна зона. Рудно поле Копиловци – вр. Ком. Към него принадлежат рудниците Копиловци, Говежда, Дива Слатина и Дълги дял (фиг. 9). Орудяванията представляват полиметални кварц-златоносно-шеелитови жили. Времето на златодобив не е уточнено. Намерена е дървена копанка за промиване на руда. В Рациария е имало работилница за златни и сребърни украшения [151].

Етрополски руден район. Находище Негърщица. Намира се в долината на р. Негърщица, приток на р. Малък Искър. Орудяването е жилно златно-полиметално. Представено е от главните минерали галенит, сфалерит и пирит. Съдържащи злато са пиритът и галенитът, като основната му част е в набогатената окислителна зона на рудните жили. Златото е било добивано чрез надземно изгребване на материалите на окислителната зона.

Златинки се установяват и в наносите на близките реки. Оттогава са намерени останки от дървени стълби [72] и трапове – ровове (рупи) по протежение на рудните жили, дълбоки до 20-30 m (фиг. 70). Установени са една голяма и три четири малки жили. Възрастта на старите разработки не е уточнена (С. Калайджиев).

Рудник Свищи плаз. Орудяването е подобно на това при Негърщица – жилно златно-полиметално с по-важни рудни минерали галенит, сфалерит и пирит. И тук носители на златото са пиритът и галенитът. Златото също се съдържа в набогатената окислителна зона, добивано чрез надземно изгребване и промиване на материалите от нея (С. Калайджиев). Възрастта на разработките не е уточнена. Установени са около 111 рупи [128].

Елаците. Това е медно полиметално находище, съдържащо и злато. Установени са следи от древни разработки, но не е ясно дали са за магнетит или за злато.

Рудна зона Краище. Трънски находища. При с. Бусинци и Ерул се срещат кварц-пиритови златоносни жили [67]. При Ерул са намерени 400 монети от III-IV в. До неотдавна някои от жилите се разработваха от мина Злата.

ЛИТЕРАТУРА

12. Бончев, Г. 1920. Старото рударство в България и Македония. – СпБАН, 19, клон природоматематичен, № 9, 1-46.

20. Велков, В. 1972. Рудодобиване и минно дело в древна Тракия. – ГНПМ, 23-30.

21. Велков, Ив. 1955. Рударството във Витоша с оглед на златодобиването. – Природа, № 3-4, 87-90.

22. Велков, Ив. 1955. Боснек, един стар рударски център край Витоша. Autidoron M/SPLIT, 163-168.

23. Велчев, В. Н. 1975. Към въпроса за разработването на рудните находища в Балкана в миналото. – Първи симпозиум по история на минното дело в ЮИ Европа. Варна, 180-187.

34. Геров, Б. 1967. Проучвания върху Западнотракийските земи през римско време, II. Сердика. – ГСУ ФЗФ, 61, 1, 1-100.

38. Делирадев, П. 1926. Витоша. С., с. 114

42. Димитров, Ц. 1959. Бележки върху златоносните речни и езeрни утайки по долината на Огоста и около Витоша. – ГСУ, 53/158, 2 – геология, 241-251.

53. Иречек, К. 1899, Княжество България. 2. Пътувания по България. Пловдив, 416 с.

65. Константинов, М. 1949. Старото златодобиване в Краището. – Минно дело, 4, № 3-4, 53-71.

67. Коняров, Г. 1953. Принос към историята на рударството и металургията в България. – ИТИ, с. 22.

72. Максимов, Е. 1968. Старото рударство в Рило-Родопския район. (Ръкопис). 120 с.

88. Пушкаров, Н. 1922. Витоша през ледниковата епоха. – Естествознание география, 6, № 4, 34-55.

89. Радославов, Б. 1915. Рудничарството в Етрополския балкан. – Бълг. прородоизп. д-во, 8, 3-19.

90. Радославов, Б. 1948. Минното дело в българските земи преди и след римското време. – В: Минното дело и развитието на човешката култура, 25-29.

94. Станчева, М. 1975. Устройство на златоносните рудни галерии край София. – В: ПСИМДЮИЕ, 107-108; Археология, 73, № 1.

118. Collart, R. Philipps ville de Macédoine. Paris, p. 211.

128. Georgiev, G. K., R. Raskov. 1971. Bemerkungen zur Entwicklung der Kenntnisse über die nutzbaren Bodenschätze in Bulgarien vor seiner Befreiung von der Türkenherrscaft (im Jahre 1878). – Zeitschr. Geologie, 20. Hft. 4/5, Berlin 1971, 520-541.

134. Karathanasis, E. 1975. Historie des travaux miniers dans I’lle de Thasos. – PSIMDUE, Varna, 202-230.

137. Kolev, K. 1975. Données numismatiques pour l’exploitation minière de la péninsule Balkanique. – B: ПСИМДЮИЕ, Варна, 243-263.

151. Velkov, V. 1966. Ratiaria. Eine römische Stadt in Bulgarien. – Eirene, 5, p. 159.