БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЗЛАТОНОСНИТЕ РЕЧНИ И ЕЗЕРНИ УТАЙКИ ПО ДОЛИНАТА НА Р. ОГОСТА И ОКОЛО ВИТОША

Ц. ДИМИТРОВ

Годишник на Софийския университет. Биолого-геолого-географски факултет, том 53, кн. 2 – Геология, София, 1960 г., стр. 241-251

Има исторически документи и пътеписни бележки, които показват, че в миналото на много места в нашата страна са добивани злато, мед, желязо и други материали (Иречек, 1899, Кацаров, 1928, и мн. др.). Но много по-убедително и по-определено свидетелствуват за това многобройните стари минни и открити разработки и намерените в тях кирки, ламби, корита, торби, въжета и други предмети, използувани при минната работа. В същия смисъл говорят наименования на реки, местности, селища или находки от стари сгурии, монети, сгради и други следи от металургическа дейност. Голяма част от тези материали, събрани от историци, археолози, минни инженери, геолози и др., бяха обработени, подредени и публикувани от Коняров в 1953 г. В тази ценна работа, както се подразбира от някои устни изказвания на автора, не е публикувано всичко известно. Вероятно има и още несъбрани материали, които бавно се рушат и заличават. Събиране на такива материали може да има значение за тълкуване, както на исторически, така и на геоложки въпроси. Предлаганата статия няма претенции на очерк по разсипните златоносни находища у нас. Това са бележки само за някои посетени от автора места от басейна на р. Огоста и около Витоша.

За промиването на злато в леглата на много наши реки няма да се спираме, макар че за тях има само бегли и не особено точни сведения. Но събиране на такива данни за близко и особено за по-далечното минало е невъзможно или много трудно. Логично е да се предполага, че най-старите работи за злато по нашите земи са започнали от съвременните отложения в леглата на реките. Те вероятно са продължили без или с незначителни прекъсвания от времето на древните траки или по-рано – до наши дни. Разработки на речни тераси, крайбрежни седименти и първични жилни находища са провеждани само периодически при благоприятна конюнктура.

Известно е, че значителни стари разработки за злато са провеждани по долината на р. Огоста. Имената на тази река и притока ѝ Златица вероятно са свързани със златодобиването по тези места (Минков, 1943). За тези стари разработки има някои сведения и от Г. Бончев (1923), Коняров (1953), Йовчев (1953). Според Коняров те се познават по това, “че наблизо до бреговете на реките се намират купища от заоблени камъни, които са натрупани успоредно на брега и които напр. по р. Огоста под Чипровци заемат дължина 2 км. т. е. дотам, докъдето е промиван пясъкът. А тези камъни са изваждани предварително от коритата на реките, за да могат да изваждат свободно пясъка” (стр. 146, 1953). Може би такова обяснение е правдиво за случаи, когато промиването се извършва в самото легло на реката, но в почти всички наблюдавани случаи, когато има купчини от едри заоблени камъни край реките, са промивани речни тераси. При това подреждането на купчините от едри заоблени камъни е в ивици не успоредни, а перпендикулярни или почти перпендикулярни, с ъгъл, близък до 90° към леглото на реката. Речните тераси са разработвани най-често перпендикулярно на тяхната дължина. Очевидно при разработката на речните тераси едрите късове са прехвърляни и складирани близо и успоредно зад разработката, а ситният материал, особено от придънната част на терасата, е промиван на място или пренасян и промиван на подходящи места в реките. Складирането на едрите късове до мястото на разработките върху вече изработената част от терасата е продиктувано от икономия на време и труд и да се намали затлачването на речното легло. По такъв начин са разработвани речните тераси по долината на р. Огоста, напр. под с. Говежда, при с. Дълги дял, по р. Златица при с. Гаганица, Котеновци и други места от басейна на р. Огоста, а също и терасите на реките, които се стичат от Витоша: по р. Струма около с. Боснек, по долината на р. Клисура между мах. Ковач от с. Боснек и мах. Клисура от с. Горна Диканя, около вр. Петрус, р. Мартинова, Добри дол, около Чупетлово, Бистрица, Горубляне и други места. Старите разработки се отбелязват от Пушкаров, 1922 г., Делирадев, 1926 г., Велков, 1955 г. В края на статията “Витоша през ледниковата епоха” Н. Пушкаров пише: “Тази сдробена покривка се оказа златоносна, затова човекът започнал да я преработва по свой начин и да вади от нея скъпия метал. Витоша се огражда със “Златоми”, както ги наричат в с. Бистрица. Около селата Бояна, Горна баня, Владая, Попово, Чупетлово, Бистрица, Горубляне през много десетилетия имало големи златни рудници. Някогашната човешка работа навсякъде в тези места е оставила ясни следи. Дали биха могли тия стари източници да дадат на България това, което ѝ е най-нужно в тия времена?”. Възгледите на Н. Пушкаров съдържат голяма доза истина. Делирадев (1926 г.) също говори за кварцитни грамади и следи от вади, а Велков (1955 г.) счита, че златодобиването около Витоша датира от тракийско и римско време и е продължило през по-късни епохи. Освен това той привежда археологически материали, наименования на местности, следи от стари работи и металургична дейност. По негова преценка в много случаи промиваният материал е бил едновременно източник за злато и магнетит, т. е. добивано е злато и желязо.

Старите разработки на тераси от басейна на р. Огоста и около Витоша имат много общи белези. Както вече бе отбелязано, те са разработвани перпендикулярно на дължината на терасата, а едрите късове от терасния материал са складирани на купчини или в ивици, почти перпендикулярни към речното легло. Когато се върви успоредно с реката по дължината на изработените тераси, последователно се пресичат ивици от складирани едри късове и ивици без такива късове (фиг. 1).

Складираните едри късове имат различна големина, но видимо преобладават късове с размери от 10 до 40 см в диаметър. В някои случаи ивиците от едри складирани късове са все още голи, без почвена покривка. В такива случаи се вижда, че между едрите късове няма или почти няма спойка от ситен материал. Такъв е случаят по левия бряг на р. Клисура между мах. Ковач и мах. Клисура. В други случаи складираният материал вече е покрит частично или изцяло от почва, а в някои случаи и от храсти, напр. при Боснек, Гаганица и др. При разкопаване на такива материали също се вижда, че късовете под почвената покривка са без или почти без спойка от ситен материал.

Едрите скални късове от изработените тераси в басейна на р. Огоста са главно от пясъчниците на долния триас и в по-малка степен от скалите на диабазфилитоидната формация. Едрите късове от изработените речни тераси около Витоша имат по-сложен състав. Представени са късове от старите кристалинни шисти и привързаните към тях аплити и пегматити, от горнокредни вулканити, от Планския и Витошкия плутон, но най-изобилно са представени пясъчниците на долния триас.

Най-често са разработвани тераси на 2-5 метра над съвременното легло на реките. Но има случаи, когато са работени и тераси на около 10, 20 и на единични места на около 50 м над леглото на реките, напр. по реките Клисура, Мартинова и др.

Терасите от басейна на р. Огоста залягат в един случаи върху скалите на диабазфилитоидната формация, в други случаи върху мезозойски седименти. Терасите по реките около Витоша са формирани върху кристалинни шисти, напр. във Верила, и върху палеозойски, мезозойски и терциерни скали на други места. С това следва да се обясни и по-сложният скален състав на терасите около Витоша.

При обхождане на старите разработки около Витоша прави впечатление, че на места са разработвани тераси около долини с малко и непостоянна вода. Такива случаи има около вр. Петрус. Това обстоятелство навежда на мисълта, че в миналото са разработвани тераси, а в някои случаи и елувиални материали, които са далеч от необходимата вода за промиване, но съдържат промишлени за епохата концентрации от метал. И в такива случаи едрите късове са оставяни до мястото на разработката, а ситният материал е пренасян и промиван на подходящи места в реките, каквито случаи са описани и от Източна Сърбия (Симић, 1953).

Заслужава да се отбележи също, че при Княжево северно от Владайската река са разработвани и конгломератите от основата на терциера, отнасян за сега към плиоцена. Разработка на базални терциерни конгломерати е описана от Константинов (1949) при с. Долно Уйно, Кюстендилско. Разработки на това място са водени чрез галерии, прокарани в базалния конгломерат на границата с плотика (подложката), като едрите късове от конгломерата и на това място са отделяни и складирани до разработките, а е промивана само ситната фракция. От описанието на Константинов се разбира, че в случая е добивано преотложено злато и употребеният от него израз “коренно” находище не е подходящ.

Терциерните седименти, които се разкриват по източните поли на Люлин от Владайската река при Княжево през Горна баня към Суходол, залягат дискордантно върху размита повърхност на сенонските вулканогенни скали и имат малък наклон към Софийската котловина. В основата върху вулканитите се разкриват главно грубокъсови конгломерати, които алтернират с по-дребнокъсови конгломерати, конгломерувани грубозърнести пясъчници и грубозърнести и глинести пясъчници. В източна посока на по-високо ниво в седиментната задруга количеството на конгломератите намалява, а количеството на глинесто-песъчливите пластове нараства.

Късовете, които изграждат конгломератите от основата на плиоцена, са главно от долнотриасови пясъчници при подчинено участие на късове от сенонски вулканити, монцонити от витошкия плутон, кристалинни шисти, аплити и пегматити. По скален състав те показват почти пълна аналогия със скалния състав на голяма част от речните тераси, преработени за злато, а също и със състава на палеогена от Витоша и Люлин, както го характеризира В. Г. Радев (1928) по свои и чужди наблюдения. Ако наистина разглежданият терциер при Княжево е плиоцен, а петната от терциер по Витоша и Люлин са палеоген, то логично е да се предполага, че при образуването на палеогенските конгломерати от подхранващата провинция са размивани различни скали, между които значителен дял се пада на устойчивите пясъчници от долния триас. Подхранването на плиоценските конгломерати при Княжево – Горна баня и на речните тераси около Витоша с устойчиви скални късове и тежка фракция е ставало видимо главно за сметка на размиваната палеогенска покривка от издигащите се по това време Люлин и Витоша при подчинено участие на други формации.

Разработката на плиоценските конгломерати при Княжево започва от Владайската река в северна посока по афлориментите на пластовете. Несъмнено разработките първоначално са водени в леглото на реката, а след това е засегнат елувият върху конгломератите и самите конгломерати – обогатени с тежка фракция.

Старите разработки по конгломератните пластове са започнали от основата на плиоцена, т. е. по неговото най-западно разкритие, което започва при каптажа на горния минерален извор в Княжево, върви в северна посока до и през жп. линия и достига до заравненото било между р. Владайска и Домуздере. Разработките по афльориментите на конгломератите видимо са водени селективно, като са избирани и извземани конгломератни пластове с преобладаващи едри късове, с по-малко спойка, но богата на тежка фракция, които залягат върху пластове с по-изобилна глинеста компонента или глинесто-песъчливи прослойки. Последните са играли роля на плотик. При разработките на продуктивните пластове са разчиствани елувиалната покривка и част от съседните пластове. Материалът от разчистките, както и едрите късове от продуктивния пласт са отхвърляни и складирани встрани успоредно на разработката. По този начин паралелно на разработките с посока север до север-северозапад са образувани ивици от насипен несортиран и неспоен материал, в който без особен ред са примесени едри и ситни заоблени скални късове и ситен глинесто-песъчлив материал. Те лежат върху плиоценските седименти. Тези ивици, подобни на малки хребетчета, се редуват с впадини, които имат форма на малки долини. Обикновено тези долинки следят афльорименти на грубокъсови конгломерати, които са били предмет на разработка. В западната част старите разработки и ивиците от несортиран и неспоен насипен материал са по-големи. Към изток те са по-малки и по-редки поради намаляване продуктивните конгломерати в по-високите нива на плиоцена. В източната част на разработките между два съседни изработени конгломератни пласта има останали ивици от незасегнати при разработките плиоценски седименти-целици наред с ивици от преработен несортиран материал. При разработките в плиоцена северно от Владайската река също е промивана само ситната фракция от грубокъсовите конгломерати и от техния плотик.

Старите разработки северно от Владайска река при Княжево имат специфичен релеф, който през последните десетилетия бързо се заличава от жилищно, пътно и друго строителство и благоустройство. Този релеф е обърнал внимание на геолозите и геоморфолозите и е бил предмет на спор. Напр. Ж. Радев (1926) ги счита за речни тераси. Този възглед не може да се приеме , защото, както изтъква В. Г. Радев (1928), въпросните ивици от несортиран и неспоен материал са разположени напречно на речната долина за разлика от обикновените тераси. Други автори, като Ст. Бончев (1924), В. Г. Радев (1928), ги считат за ледникови отложения. Наистина тези материали напомнят отложения на челна морена. Но долината на Владайската река западно от Княжево няма белези на ледникова. Няма данни и за основна и странични морени. Против такава теза говори и обстоятелството, че особено в източната част се редуват ивици от несортиран материал с ивици от ненарушени плиоценски седименти, останали като целици между старите разработки, и даже стърчат над тях. Ако ивиците от несортиран и неспоен материал северно от Владайската река бяха ледникови отложения, те трябва да имат аналогични отложения и южно от реката в обсега на боровата гора. Такива материали няма южно от реката, защото там седиментите на терциера са покрити от дилувиален стерилен материал, представен главно от вулканогенни скали, свлечени откъм Копитото, които са пречили за успешни разработки в терциера южно от реката.

Като не може да посочи ледникова долина, по която да се спуска ледник, който би отложил тези материали, В. Г. Радев (1928) приема свличане за кратко време на ледени маси откъм Витоша, които са пренесли и въпросните несортирани и неспоени материали. Но такова обяснение е също неприемливо, защото при евентуално свличане на ледени маси и скален материал откъм Витоша пренесените от леда несортирани материали щяха да бъдат отложени в ивици успоредно с челото на ледените маси, т. е. успоредно на Владайската река, подобно на тераси с посока, близка до изток – запад, а наличните ивици от несортиран и неспоен материал имат посока приблизително север – юг. После, ако изобщо се допусне такова свличане на ледени маси откъм Витоша, те не биха се локализирали само при Княжево, а биха обхванали целия северен склон на Витоша, защото източно от Копитото има не по-малко благоприятни условия и релеф за акумулация и свличане на ледени маси. А данни за аналогичен на разглеждания материал източно от Княжево няма.

Северната граница на ивиците от несортиран и неспоен материал е от доста дълбоки дъговидни изкопи с твърде стръмен откос към неразработваните плиоценски седименти. Те не биха могли да се обяснят нито с ледникова, нито с дейност на течаща вода. Тези изкопи са дело на човешки, вероятно твърде евтин или робски труд.

Без да се прави подробен анализ на шлиха от района около Витоша и от басейна на р. Огоста, могат да се набележат някои характерни моменти в неговия състав и в миграцията на някои устойчиви минерали. Проби, събирани от басейна на р. Огоста, показват, че в шлиха, взет от речните легла, от речните тераси и от долнотриасовите конгломерати, има много общи белези. Наред с широко разпространените в шлиха тежки минерали, като магнетит, гранат, циркон, апатит и др., които обикновено произхождат от магматични или метаморфни скали, идват и злато, шеелит, окислени пирит и арсенопирит, барит и по-рядко галенит и други минерали, които имат постмагматичен произход. Част от граната и магнетита несъмнено също има постмагматичен произход. Съставът на шлиха от отделни проби и участъци повече или по-малко се мени. От рудните минерали, които имат постмагматичен произход, особен интерес представляват златото и шеелитът, които макар и в малко количество, видимо показват твърде широко разпространение. И това е обяснимо. Златоносни и шеелитови първични рудни месторождения има на няколко места в Източна Сърбия (Симић, 1953, Цисарц, 1956). Такива има и на наша територия. В някои от тях са представени и двата минерала. Тези месторождения се считат за привързани към палеозойски магматизъм. Намиране на злато и шеелит в шлих, взет от долнотриасови конгломерати, потвърждава палеозойската възраст на златоносните и шеелитови месторождения от този район. То е също едно указание, че речните тераси и разсипите от съвременните речни легла са подхранвани и се подхранват със злато и шеелит отчасти направо отсега размивани разкрития на рудни месторождения, отчасти от седиментите на долния триас, където тези минерали са попаднали при размиване на рудните месторождения в края на палеозоя и началото на мезозоя.

Проби, събрани от съвременните легла на реките, от речните тераси и от плиоценски и палеогенски конгломерати от района на Витоша, показват също едно колебание в състава на шлиха за отделни проби и за различни места. Но и в шлиха от района на Витоша се набелязват характерни особености. В почти всяка шлихова проба най-изобилно са представени магнетитът и гранатът, с които идва малко циркон, апатит и други минерали, които произхождат от магматични или метаморфни скали. От постмагматичните минерали твърде чести са злато, шеелит и др. По наличие на злато и шеелит шлихът от района на Витоша показва известна аналогия с шлиха от басейна на р. Огоста. Но докато пространствената връзка между първичните месторождения и разсипните находища в Западна Стара планина е по-тясна, за района на Витоша такава връзка не може да се види ясно. Наистина в района около Витоша има постмагматични месторождения, но техният минерален състав не е достатъчно изяснен. Може да се счита като твърде вероятно, че една част от златото и евентуално от шеелита около Витоша произхождат от тези месторождения, образуването на които е свързанo най-често с ларамийски, кредно-терциерни постмагматични прояви. Обаче значителна част от златото и шеелита от разсипите около Витоша несъмнено има предмезозойски произход. Обстоятелството, че в състава на речните тераси и на палеогенските и плиоценските конгломерати най-изобилните устойчиви скални късове са пясъчниците на долния триас, естествено навежда на мисълта, че значителна част и от тежката и устойчива минерална фракция на долнотриасовите седименти е минала в палеогенските седименти, а оттам в плиоцена и в речните тераси около Витоша.

Шлихови проби от долнотриасови конгломерати в ЮЗ България, взети на различни места, показват колебания в минералния състав на шлиха. Те се отличават, значително по съотношение на минералите и от шлиховите проби, взети от палеогена, плиоцена и речните тераси около Витоша, но съдържат злато, шеелит или двата минерала наред с други устойчиви и тежки минерали. При това положение може да се счита несъмнено, че част от тежката фракция на долния триас, включая злато и шеелит, са преотложени заедно с едрите късове долнотриасови пясъчници в палеогена, а от палеогена или направо от долния триас – в плиоцена и в речните тераси.

Разлика в минералния състав и в количествените отношения на минералите в шлихови проби, взети от долния триас, от една страна, и шлихови проби от палеогена, плиоцена и речните тераси около Витоша, от друга, се обяснява с обстоятелството, че утайките на палеогена, плиоцена и речните тераси се подхранват не само от седиментите на долния триас. Наред с долнотриасови седименти през и след палеогена се размиват сенонски вулканити, ларамийски плутонити и тяхната контактна мантия, рудни месторождения, свързани с ларамийските плутони и плутонични жилни скали и отчасти от кристалинния цокъл на Верила и Рила, което несъмнено води до изменение в минералния състав и количествените отношения на минералите в шлиха на по-младите седименти. Напр. количеството на магнетита в палеогенските и следпалеогенските и особено в съвременните речни утайки около Витоша силно нараства. Има основание да се твърди, че вероятно значителна част от златото и шеелита в шлиха от палеогенските и плиоценските седименти, от речните тераси и съвременните утайки в реките около Витоша произхожда от предмезозойски месторождения. Те са мигрирали последователно през седиментите на долния триас в палеогена, а от палеогена в плиоцена или направо в дилувиалните тераси и в съвременните речни утайки.

ЛИТЕРАТУРА

• Бончев, Г. – Минералите в България. Год. Соф. у-тет, том XIX, 1922/23 г.
• Бончев, Г. – Старото рударство в България и Македония. Сп. Бълг. Ак. Н., кн. XIX, 1920 г.
• Бончев, Ст. – Принос към въпроса – имало ли е на Балканския п-ов ледници. Труд. на Бълг. природоизп. д-во, г. II, 1897/98 г.
• Бончев, Ст. – По въпроса за заледяването на Витоша през дилувиума. Год. Соф. у-тет, Физ.-мат. ф-т, кн. 3, 1924 г.
• Велков, Ив. – Рударството във Витоша с оглед на златодобиването. Сп. Природа, кн. 3, 1955 г.
• Делирадев, П. – Витоша, 1926 г.
• Иречек, К. – Пътувания по България, 1899 г.
• Йовчев, Й. – Полезни изкопаеми, т. II, 1953 г.
• Кацаров, Г. – Очерк по историята и бита на старите траки според класически писатели. Бълг. истор. библ, 1918 г.
• Коняров, Г. – Принос към историята на рударството и металургията в България. Изд. БАН, Техн. и-тут, 1953 г.
• Константинов, М. – Старото златодобиване в Краището. Сп. Минно дело, кн. 3 и 4, 1949 г.
• Миков, В. – Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943 г.
• Пушкаров, Н. – Витоша през ледниковата епоха, Естествозн. и геогр., кн. 4, год. VI, 1922 г.
• Радев, В. Г. – Люлинският конгломерат по чужди и свои наблюдения. Труд. на Бълг. природоизп. д-во, кн. XIII, 1928 г.
• Радев, В. Г. – Заледена ли е била Витоша през миналото. Бълг. турист, 1928 г.
• Симић, В. – Магматизам и металогениjа наших гранитоидних стена у вези са волфрамовим орудњењем. Вестн. Зав. геол. и геоф. истраж. Н. Р. Србиjе, кн. X. 1953, Београд.
• Cissarz, A. – Lagerstätten und Lagerstättenbildung in Jugoslavien. Beograd, 1956.

NOTES ON THE GOLD-BEARING FLUVIAL AND LAKE DEPOSITS ALONG THE RIVER OF OGOSTA AND AROUND VITOSHA MOUNTAIN

By C. Dimitrov

The river terraces along the valley of the river Ogosta and some of its tributaries have been worked out in the past for gold. The heavy mineral residue of the recent fluvial deposits and the diluvial terraces contain magnetite, garnet, apatite, zircon and other minerals which originate mainly from magmatic and metamorphic rocks. In the heavy mineral residue is found also gold, sheelite and other minerals related to post-magmatic mineral deposits. Gold-bearing and sheelite deposits are found in pre-Mesozoic rocks in Western Balkan mountain and Eastern Serbia (Simič, 1953, Cissarz, 1956).

Gold and sheelite were found also in the heavy mineral residues taken from the conglomerates of the Lower Trias. That is an indication that the gold-bearing and the sheelite deposits in the Western Balkan and Eastern Serbia have pre-Mesozoic age and have been denuded and touched by erosion in the beginning of the Mesozoic. The recent and diluvial deposits along the valley of the river Ogosta are fed by gold and sheelite whether directly from the recent outcrops of gold-bearing and sheelite deposits or indirectly from the sediments of the Lower Trias, which, during the Neogene and Quarternary, are exposed to erosion and denudation.

The fluvial terraces and in places also the basal conglomerates of the Pliocene around Vitosha mountain have been also worked out in the past for gold or magnetite. Heavy mineral residues obtained from the recent fluvial deposits, from the diluvial terraces, from the basal conglomerates of the Pliocene and from the Paleogene conglomerates around and in Vitosha mountain also contain gold, sheelite and other resistant and heavy minerals. From the resistant rock masses, which build up the fluvial terraces, the Pliocene and Paleogene conglomerates, the most abundant are those from the Lower Trias.

Samples of heavy mineral residue from the conglomerates of the Lower Trias in Southwestern Bulgaria also contain whether gold or sheelite, or both minerals. That is an indication that the gold and sheelite in the conglomerates of the Lower Trias in Southwestern Bulgaria also originate from the pre-Mesozoic ore deposits. During the weathering and redeposition of the Lower Triasic sediments during the Paleogene, gold and sheelite are redeposited in the conglomerates of the Pliocene, in the diluvial terraces or in the recent fluvial deposits. In the western regions of Bulgaria and in Eastern Serbia there are deposits formed in connection with Mesozoic and Tertiary igneous activities. Part of the gold and the sheelite in the Tertiary and Quarternary sediments may originate from these ore deposits. For the regions of Ogosta and Vitosha, however, the feeding of the Lower Trias, the Tertiary and Quarternary sediments occurred mainly on behalf of the pre-Mesozoic deposits. Only in some cases the sediments have been fed directly from the primary outcrops of the ore deposits. Usually the feeding have been realised indirectly, after one  or several redepositions of the resistant minerals.