ВИТОШКОТО ЗЛАТО

ПАВЕЛЪ ДИМИТРОВЪ ДЕЛИРАДЕВЪ

Витоша, София, 1926 г., стр. 197-203

Добивътъ на злато изъ витошкитѣ недра е започнатъ отъ незапомнени времена и, следъ голѣми или малки интервали отъ време, продължава и до день-днешенъ. Добиването му е ставало не само посрѣдствомъ промиване на рѣчнитѣ наноси, но и на самитѣ златоносни легла. Главнитѣ златоносни находища по Витоша сѫ леглата на нейнитѣ рѣки съ непосрѣдственъ контактъ съ старата еруптивна и кварцитна зона: р. р. Палакария, Струма, Владайска, Бистришка и пр.

Че добиването на злато и др. метали отъ Витоша е било доста усилено презъ римско време, за това имаме достатъчно убедителни доказателства. Споредъ К. Иречекъ, въ Софийската область е имало особени държавни чиновници надъ рудницитѣ, наричани „procuratores metallorum“. Сеченето на пари въ тогавашнитѣ софийски монетарници е ставало отъ метали, добивани въ самата область. Вънъ отъ това въ подвитошкото население има запазени спомени за мѣстното рударство отъ онѣзи времена. Старото население на Княжево, така нареченитѣ клисурчене разправятъ, че въ латинско време се добивало много злато отъ Витоша и Люлинъ. За промиване на златоноснитѣ находища на Люлинъ, по южнитѣ скатове надъ ж. п. линия, латинянитѣ ужъ били прехвърляли водитѣ на витошката рѣка Планиница посрѣдствомъ една висяща платнена трѫба. Естествениятъ резервуаръ, кѫдето е събирана тази вода и откѫдето е отправяна по промивнитѣ мѣста, се нарича и досега “Пио”, както се наричатъ малкитѣ разервуари и въ желѣзодобивнитѣ канални системи.

Друго едно доказателство за непосрѣдственото участие на римлянитѣ въ добиването на витошкото злато е запазеното и досега наименование на една мѣстность при Чупетлово, която още съхранява всички белези на важна златоносна площь. Вододѣлътъ, който се образува отъ Купена (2173 м.) и служи за мостова връзка между Витоша и Верила, е осѣянъ съ голѣми кварцитни блокове и скални конгломерати съ кварцитенъ материалъ. Седловината, източно отъ Чупетлово, между Купена и в. Чукара (1516 м.) представлява една доста широка платформа съ кварцитни грамадаци, наречени “Грамадака”. Една стара и едва личаща вада е схващала високо водата на купенския притокъ на Струма и я отвеждала къмъ тази мѣстность за промиването на кварцититѣ и разположенитѣ надолу къмъ Струма подобни грамадаци. Тази именно мѣстность се нарича и досега “Кайо”. Какво то значи, никой отъ разпитанитѣ по-събудени селяни отъ Чупетлово не можа да ни разясни. “Отъ старо време така си го казваме!” – бѣ всичко, което можаха да ни кажатъ. Наричането именно на тази мѣстность съ това име показва, че тукъ нѣмаме работа съ единъ номенклатуренъ куриозъ, а съ единъ съхраненъ езиковъ исторически паметникъ отъ латинското експлуатиране на витошкитѣ златоносни богатства. Никакъвъ споменъ въ самото население за тази епоха не можахме да откриемъ.

Доказателство за добива на злато презъ отдавнашното минало ни служи и самото наименование на р. Палакария, чийто пѣсъци сѫ промивани най-основно и най-дълготрайно за добива на благородния металъ, за което вече говорихме въ отдѣла за витошкитѣ рѣки.

Материални документи за сѫщата планинска добивна индустрия сѫ и кварцитнитѣ грамадаци надъ Боснек и подъ Кладница. Много интересни сѫ находищата въ подковообразната котловина въ поповското землище (подъ с. Кладница). И тукъ преданието, съхранено въ мѣстното население, сочи вадата, запазена и досега, съ чиято вода е ставало промиването на кварцитния теренъ. Вадата води своето начало отъ кладнишка Сива-грамада, минава по вододѣлното било между рѣките Матница и Кладнишка и на южния склонъ на Ракевецъ била отведена съ нѣкакви си съорѫжения (казватъ съ платнени трѫби) надъ дола на Кладнишката рѣка до кварцитната область, наричана и досега “Грамаге”.

Споредъ съхраненото още предание, злато се е добивало и около с. Бистрица. Цѣлата дилувиална мѣстность отъ Богдана и Капралитѣ до политѣ на Витоша се нарича и досега Рудищата. Съ дълбоки прорѣзи е разорана цѣлата мѣстность. Селянитѣ отричатъ тукъ да е добивано желѣзо. Желѣзнитѣ промивни рудища сѫ високо изъ рѣчнитѣ корита на Стара-рѣка и Янчевска. Опити да се добива злато сѫ правени и въ турско време. Тукъ, твърди преданието, турцитѣ намѣрили кюлче злато, голѣмо колкото заешка глава, и по този случай устроили тържество, но по-нататъшната имъ работа не дала очаквания резултатъ и тѣ я преустановили. Добиването, значи, на злато по Витоша е продължило и презъ срѣднитѣ вѣкове, но съ прекѫсвания. За това свидетелствува и пѫтешественикътъ Люзинянъ, който е отбѣлязалъ въ пѫтнитѣ си бележки за Витоша: “Тукъ има и една златна рудница, която обаче не се обработва.”.¹

Наименованието “Златнитѣ мостове” е тоже въ нѣкаква връзка съ златодобива.

Златосъбирателитѣ, наречени златари, презъ време на турското владичество сѫ били предимно македонци. Добиваното чрезъ промиване злато се е продавало подъ името “су алтѫнѫ” (водно злато). Златаритѣ се ползвали съ нѣкакви данъчни привилегии, подарени отъ незапомнени времена. Промиването на златоносния пѣсъкъ е ставало по единъ примитивенъ, но практиченъ и до днесъ запазенъ начинъ, отъ който можемъ най-добре да сѫдимъ и за миналото.

За него ето какво ни казва проф. Г. Бончевъ: 

“Миенето на злато е доста примитивно и орѫдията прости: панакида и дълга дъска съ напрѣчни нарѣзи, обкована отъ страни съ други две по-плитки за да образува улей, и малки копанки. Дъската се е поставяла полегато. На издигнатия ѝ край се насипва пръстьта, относно пѣсъкъ, и се полива съ вода. Той всичкиятъ съ водата заедно минава надлъжъ по нея и ако съдържа златни частици, като по-тежки, ще се задържатъ по нарѣзитѣ ѝ. За едно промиване се насипватъ около 30 копанки (по 10-12 оки) пръсть, или пѣсъкъ, и се промива добре съ вода. Следъ това дъсчениятъ улей се оставя легналъ по дължината си и се измива добре по нарѣзитѣ, като водата и пѣсъкътъ отъ тѣхъ се оставатъ да падатъ в панакидата. Тамъ се събира черниятъ магнетитовъ пѣсъкъ, а заедно съ него и другиятъ тежъкъ пѣсъкъ и златото, ако го е имало. Панакидата съ тоя пѣсъкъ се поставя на слабо рѣчно или поточно течение да се промие, като се слабо движи, за да се измие всичкиятъ пѣсъкъ и останатъ на плитко издълбаното ѝ дъно само златнитѣ частици, които се отличаватъ по боята си. Тъй промитото злато се изсипва въ говежди рогъ, който рударьтъ носи обѣсенъ на пояса си.”²

Още нѣколко мотики и лопати, медни тиганче за сушене промитото злато и единъ косматъ ярешки кракъ за събиране на златото отъ тиганчето – ето ви цѣлия инвентаръ на златаритѣ.

По този начинъ и до день-днешенъ се добива злато отъ пѣсъцитѣ на Владайската рѣка, до с. Княжево и близкитѣ му околности. Тукъ дѣдо Георги Яневъ, заедно съ своя по-младъ ортакъ, родомъ отъ Солунско, продължаватъ да работятъ по сѫщия начинъ, както тѣ и тѣхнитѣ прадѣди сѫ работили по-рано въ Македония. По-подробно върху това примитивно добиване на витошкото злато, любопитнитѣ туристи могатъ да прочетатъ въ хубавата и изчерпателна статия на проф. З. Караоглановъ – “Намиране и добиване на злато въ България”, помѣстена въ годишника на Софийския университетъ за 1923-1924 г. и издадена въ отдѣленъ отпечатъкъ, на която статия и ние дължимъ нѣкои отъ горнитѣ сведения.

Намирането пъкъ на злато въ витошкитѣ потоци се дължи на химическото и механическо разрушение на златоноснитѣ сиенитни и главно кварцитни скали, при което сѫ възможни следнитѣ два случаи: златоносниятъ материалъ промѣна състава си, безъ да промѣня мѣстото си и 2. той измѣня и състава си и мѣстото си. Въ втория случай отнасянето на освободеното злато въ по-низкитѣ мѣста, главно въ поточнитѣ и рѣчни корита, става отъ пороитѣ и рѣкитѣ, при което, въ зависимостъ отъ неговото относително тегло и физическитѣ условия на мѣстностьта, то се сортира въ по-голѣмо количество на едни мѣста, отколкото въ други. По този начинъ сѫ се образували златоноснитѣ рѣчни наноси, които понѣкога иматъ доста голѣми размѣри. Златоносенъ пѣсъкъ въ витошкитѣ рѣки има както въ дилувиалнитѣ, така и по-съвременитѣ имъ наноси. Изкуственото промиване на кварцитнитѣ находища въ споменатата по-горе мѣстность “Кайо”, което може да е съпровождано съ разчукване на камънитѣ, ще да е ставало въ римско време, въ моменти на усилено търсене и добиване на злато. По този начинъ се е засилвалъ естествения процесъ на скалното разрушение и стихийното отнасяне на златоносния пѣсъкъ отъ течащитѣ и дъждовни води.

Златоплавенето по рѣка Струма и плодородието на Струмската долина е представено картинно върху монетитѣ на римската императрица Юлия Домна (жена на Сентими Севера 193-211 г.). Представенъ е рѣчниятъ богъ, олицетворяващъ Струма, полулегналъ, дѣсната си рѫка сложилъ върху лодка, а съ лѣвия лакетъ се подпира на повалена урпа, изъ която се излива вода; задъ божеството се извива, по-горе, лоза съ гроздове, а доле въ отрѣза се простира нива съ житни класове. Предъ божеството едно дете посѣга да откѫсне гроздъ и до него надписъ на гръцки “гроздъ”, друго при краката на божеството е нарамило торба и надъ него надписъ “сребро”; трето въ нивата бере житни класове и до него надписъ “класъ”; четвърто протѣга рѫка къмъ водата, що тече изъ урпата, и надъ него надписъ “злато”.³

За начина на разбиването на повръшнитѣ кварцитни скали ни даватъ подсѣщания Диодора Сицилийски и Плини. Споредъ тѣхъ, златнитѣ мини въ испанскитѣ кварцови скали били разкрътвани чрезъ огънь и оцет. По сведенията на Н. А. Мушмовъ, въ много златни мини отъ старо време действително били запазени следи отъ горѣли голѣми кремъчни блокове, които, следъ като били силно нагорещени, сетне веднага бивали наводнявани и по такъвъ начинъ по-лесно се разкрътвала скалата и се откривала златната мина. Вѣроятно и витошкитѣ златосъдържащи кварцитни скали, освенъ съ чукове, сѫ били разбивани по сѫщия или другъ подобенъ начинъ.

Споредъ химическата анализа на проф. Караоглановъ, витошкото злато има следния съставъ: злато 88.16%, сребро 8.68% и неразтворенъ остатъкъ само 2.57%, което показва, че тукашното злато е едно отъ най-чиститѣ проби у насъ. Чирпанското злато показва: 80% злато, 12.48% сребро и 7.42% неразтворимъ остатъкъ.

Какво бѫдеще очаква витошката златодобивна индустрия е рисковано да се предсказва. Дали дѣдо Георги е само единъ упоритъ представитель на единъ умиращъ за винаги занаятъ или пъкъ смѣлъ предвестникъ на едно ново пробуждане на тази индустрия – ще покаже самото бѫдаще.

– Дали не биха могли тия стари източници да дадатъ на България това, което ѝ е най-нуждно въ тия времена? – се пита нашия геологъ Н. Пушкаровъ въ края на често цитираната му статия за витошкитѣ ледници.

Дали не биха могли? – се питатъ туриститѣ, като бродятъ изъ витошкитѣ недра и отъ високо съзерцаватъ вѣковната мизерия на своя трудолюбивъ народъ.

Относно обезпечаване на привилегиитѣ, които дава Закона за минитѣ въ България, досега вече сѫ запазени 10 периметри за злато по склоноветѣ и подножията на Витоша, а именно: по течението на р. р. Струма, Мърчаевска, Владайска, Боянска, Драгалевска и Симеоновска. Къмъ практическа работа, обаче, никой отъ концесионеритѣ не е пристѫпилъ, за да може да се сѫди за рентабилитета на подобни предприятия.

1. Сборникъ за народни умотворения, кн. IV, стр. 474.
2. Старото рударство въ България и Македония, стр. 45.
3. Н. А. Мушмовъ. Злато. Естествознание и пр. год. VIII, стр. 311, 2.