КРАТКИ УПѪТВАНИЯ ЗА ЗЛАТОТЪРСАЧА

МИНЕН ИНЖЕНЕРЪ ИВАНЪ БЕРЛАДИНЪ

Печатница „Рила“, Пл. Св. Недѣля 6, София, 1933 г.

ПРЕДГОВОРЪ

България още отъ старитѣ времена е била извѣстна, като земя богата съ руди и злато. На много мѣста въ нашитѣ планини ние намираме остатъци отъ римски и саксонски работи по добиване на злато и др. руди. Въ тъй наречено „турско време“ нѣкои села сѫ били задължени да плащатъ данъци съ злато, което се събираше въ долинитѣ отъ нѣкои наши рѣки. Сѫщо и сега има много селяни, които презъ летото намиратъ злато въ пѣсъка и го промиватъ съ упоритъ трудъ въ копанки. Сега, въ време на безработица и тежка економическа криза въ нашето отечество, много хора отъ безработнитѣ би да могли да изкарватъ презъ лѣто прехраната въ дирене и добиване на злато. Цѣлта на моя скроменъ трудъ е да улесня работата на новъ златотърсачъ съ елементарни упѫтвания за съзнателно търсене на злато и неговото промиване малко по-производително, отколкото промиване съ копанка и нѣкои други малки уреди.

Миненъ Инженеръ И. Берладинъ
София, 1933 год.

Какъ трѣбва да се търси и промива златото отъ златоносни пѣсъци въ рѣчнитѣ долини.

Златото въ природата се срѣща или въ свободно, т. нар. „самородно“ състояние, или въ съединения съ руди на другитѣ метали (пирити, халкопирити, цинкови, сребърни и др. руди). Първоначално злато се намира въ тъй нар. еруптивни скали (напр. гранити) или въ рудни жили, които сѫ се отлагали въ пукнатинитѣ на тѣзи скали. Най-многото се намира въ кварцови жили и въ тѣсна връзка съ желѣзенъ пиритъ. Въ такива жили злато се среша или въ видъ на зрънца, които сѫ видими съ просто око, или толкова е ситно, че може да се забелѣзва само подъ микроскопъ.

Части на такива жили, близо до повърхностьта на земята, подъ влиянието на водата и въздуха се разлагатъ, пирититѣ химически се изменяватъ и златото по такъвъв начинъ се освобождава. Често пѫти Вие срѣщате парчета отъ кварцъ и кварцовъ пѣсъкъ боядисанъ съ жълта или червено-кафява-охра – тази охра е остатъкъ отъ разложенъ вече пиритъ и може да служи като признакъ на присѫствието на злато.

Въ течение на времето, дъждове, пролѣтни и есенни води размиватъ тѣзи разложени част отъ жилитѣ и близкитѣ до тѣхъ разрушени скали и снасятъ този материалъ въ долинитѣ на рѣкитѣ, като образуватъ тъй нар. златни разсипи.

Разсипитѣ, които сѫ се образаували въ старитѣ времена, обикновено сѫ много богати съ злато, тѣ се покривали съ нови наноси отъ пръсть и пѣсъкъ, се пресували и се циментирали съ пръсть или нѣкои раствори и образували тъй нар. „древни разсипи“ често пѫти дебели по десетина метра. Такива златоносни древни разсипи се срѣщатъ напримѣръ въ Кюстендилско близо до с. Горно-Уйно, кѫдето още се виждатъ остатъци на старитѣ римски работи по добиване на злато.

Златото, като единъ отъ най-тежкитѣ метали, обикновено се утайва въ най-долнитѣ части на разсипа, а най-едитѣ негови зърна лежатъ върху самата основна скала на леглото на рѣката (тъй нар. по английски „бедрокъ“) и, разбира се, по-близо до своето матерно рудно находище, тамъ кѫдето леглото на рѣката вече не е тъй стръмно, а влиза въ полета и равна долина, кѫдето водата тече вече по-бавно и кѫдето материалитѣ, които тя носи съ себе си отъ планинитѣ, се утайватъ най-много.

Нѣкои пѫти въ различни ямички на дъното на старото легло на рѣката се събиратъ цѣли гнѣзда отъ злато, и златотърсачътъ, който попадне на едно такова гнѣздо, изведнажъ става добре възнаграденъ.

Всичко гореизложено златотърсачътъ трѣбва да взима предъ видъ, когато избира въ долина на рѣката мѣсто за търсене на злато, обаче вѣрния изборъ на такова мѣсто зависи само отъ практика.

Както бѣше казано по-горе, най-много злато се намира въ старитѣ разсипи и то на дъното на леглото на рѣката. Обаче, често пѫти поройнитѣ дъждове и пролѣтнитѣ води и сега нанасятъ нови златоносни пѣсъци върху горнитѣ пластове въ долинитѣ на рѣкитѣ, пакъ отъ остатъци на разрушени жили или отъ древни разсипи. Ето защо селянитѣ, които се занимаватъ съ промиване на злато, веднага следъ пороя бѣгатъ въ своитѣ „копанки“ и бързатъ да миятъ новонанесенитѣ пѣсъци. Обаче, следъ като тѣ извадятъ всичкото злато отъ такива пѣсъци, тѣ вече губятъ енергията да търсятъ по-нататъкъ злато, понеже „нѣма го вече, – работата не върви“. Това е грѣшка. Трѣбва само да мисли логически, че, ако и сега още рѣкитѣ нанасятъ отъ нѣкъде злато, това доказва, че то се намира много повече въ дълбочината на разсипа и че некѫде въ планинитѣ има негово старо жилно находище, кѫдето златото е по-съсредоточено. Трѣбва да се дирятъ тѣзи богати съ злато мѣста.

Какви инстументи и уреди трѣбва да има една групичка отъ 3-4 златотърсачи за едно производително промиване на злато?

Азъ имамъ предвидъ, че такава група се движи отъ едно мѣсто на друго и пренася свои уреди на конь, или на магаре.

Разбира се, всѣки трѣбва да има по една лопата и кирка. Следъ това трѣбва да има гребло, 2 ламаринени кофи, 1 ламариненъ черпакъ съ дръжка за събиране пѣсъка отъ тесни ямки, една плитка малка желѣзна лопатка („фаражъ“), една мотика, една желѣзна четка, една обикновена четка за дрехи, една дървена дъсчица съ кѫса дръжка – гребло съ размѣри дълга 15 см., широка, 10 см., дебела 1 см. (Гл. приложение) и едно дървено сандъче 30 Х 30 Х 10 см. съ дъно отъ здрава телена мрежа съ дупки 1 см.

Уреди за промиване сѫ следнитѣ:

1. – Обикновенъ бакъренъ легенъ съ диаметъръ около 40 см. и дълбокъ 10 см., или дървена българска „копанка“ (Гл. приложение). Този легенъ, или копанка служатъ за проба на пѣсъка и за окончателно отделяне златото отъ черният ситенъ пѣсъкъ, тъй нар. „ШЛИХЪ“.

Съ тази копанка Вие предварително промивате пѣсъка на нѣколко мѣста въ долината на рѣката, за да можете следъ това да опредѣлитѣ точно мѣстото за най-изгодно добиване на злато.

2. – Преносни корита (шлюзъ).

Отъ една чамова дъска 2½ см. дебела, 25 см. широка и 5 метра дълга правятъ се две корита всѣко 1 метъръ дълго и дълбоко 12 см. Първото корито е широко вѫтре 30 см. Отъ единия край то е открито, а отъ другия има въ края една напречна стена сѫщо висока 12 см., като и страничнитѣ надлъжни стени, и на 10 см. навътре отъ нея друга по-низка дъсчена преграда, висока 8 см. Пространството между тази стена и преградката се нарича „сандъче за вода“ и въ него се влива водата, за да може да се прелива презъ преградката и равномѣрно да се разлива по цѣлата широчина на дъното на коритото.

Второто корито е широко 35 см., и е открито отъ двата края. Дъскитѣ за коритата трѣбва да бѫдатъ много добре рендосвани и добре сглобени помежду си и да нѣматъ никакви пукнатини и дупки. Когато дветѣ корита се сглобяватъ, първото корито трѣбва да влѣзе на 10 см. въ второто. За да се задържи при промиването на пѣсъка ситния пѣсъкъ и златото на дъното, а едрия пѣсъкъ водата да може да свлича изъ коритата, на дъното имъ се слагатъ летвички, а въ второто корито, освенъ това, предварително на дъното се слага грубъ селски платъ, а на него вече летвички. Назначението на плата е да задъжи леки люспи злато, което водата е свличала отъ първото корито. Първата летвичка въ първото корито отстои на 60 см. отъ водната преградка, а всичкитѣ други летвички се намиратъ на 20 см. една отъ друга. За да не може летвичкате да мърда, тя се туря съ краищата си между дветѣ малки летвички приковани къмъ странитѣ на кортито.

За да не товариме излишно коритата съ чакълъ и едъръ пѣсъкъ и въ сѫщото време да отмиемъ отъ тѣхъ пръстьта и глината, които съдържатъ златни люспи, трѣбва пѣсъкътъ да се пресѣе и промие предварително надъ пръвото корито, а промитъ чакълъ и едъръ пѣсъкъ да се изхвърли. За тази цель служи ситото отъ продупченъ ламариненъ 2 мм. листъ Б¹ въ размеѣръ 30 Х 40 см. Диаметъръ на дупкитѣ 5 – 7 мм., или специална скара. Ситото (или скарата) трѣбва да стои толкова високо надъ дъното на коритото щото зрънцата на пѣсъкъ, падайки отъ високо, да могатъ по-добре да се отделятъ, а водата съ това да ги промие. За да не може това сито да мърда, напречинитѣ му дъски (б) влизатъ въ специални гнѣзда (с), изрѣзани въ стѣнитѣ на коритото, а надлъжнитѣ му дъски иматъ по две приковани направляющи летвички (в).

Слобеният по гореизложения начунъ „шлюзъ“ се поставя направо на земята, или на подложким или на магарета, 4 – 5 и даже до 10 на сто въ зависимостьта отъ количеството на водата и видътъ и формата на златнитѣ звънца или люспи. Колкото е по-ситно и по-леко злато, толкова по-полегато трѣбва да бѫде дъното на шлюза. Обаче ако количеството на водата е малко, пѣсъка може да задръства отдѣленията между летвичкитѣ и тогава наклона трѣбва да се увеличи, за да може водата по-лесно да свлича пѣсъка надолу.

Водата за промиване се докарва до нарочнонаправената за това вада отъ рѣката къмъ главата на шлюза. За да може да се регулира притока на видатат въ шлюза, на края на вадата се тури едно малко дървено корито дълго 0.7 – 1.00 метр., широко и вѫтре и дълбоко по 10 – 15 сантиметра, съ дървена подвижна преградка (шиберъ). Въ началото, когато пѣсъка се промива и се пресева презъ ситито, това корито докарва вода върху ситото. Следъ като ситото се снема и се почне промиване на пѣсъка и шлихов между летвичкитѣ, водното кортио А.В. се нагласява къмъ „сандъче за вода“ – Г. Водата се влива въ сандъкъ и отъ тамъ равномѣрно се изтича, минавайки надъ преградката „г“. Общъ изгледъ на този шлюзъ съ сито и корита монтирани на магарета съ размѣритѣ на тѣхните части се вижда въ приложената скица.

А. – корито за вода отъ вадата; а¹ – регулирующъ шиберъ (преградка).

Б. – дървенъ сандъкъ съ ламаринена скара Б¹; а. – надлъжни дъски, б. – напречни дъски, в. – малки приковани направляющи летвички.

Г. – I. – Първото кортио. В. – „сандъче за вода“. г. – преградка за вода, е. – напречни летвички. Частъ отъ първото корито, която се намира долу подъ ситото, се нарича „глава“ на шлюза – междъ преградката „г“ и I-та летва е¹. Близу до първата летвичка се виждатъ тритѣ напречни канали „д“ издълбани въ дъното съ обло ренде. Тѣ не сѫ задължително. Тѣ се правятъ, когато си служимъ съ живакъ, който се налива въ „главата“ на шлюза, за да залови златнитѣ люспи. Тѣ обикновено сѫ широки 2 см. и дълбоки 1 см. С. – изрѣзи, „гнѣзда“ въ стѣнитѣ на коритото, кѫдето влизатъ напречнитѣ дъски „б“ на сандъка за ситото, за да неможе то да се мърда.

Д – II. – Второто коетио. е. – летвички, ж. – направляющи малки летвички, за да държатъ на мѣсто подвижнитѣ летвички „е“.

И – платъ, който се полага на дъното, за да задържа ситни люспи злато.

К – магарета.

Промиване на пѣсъка и отдѣляне златото

Щомъ като дойдете на мѣстото, трѣбва предварително да се ориентирате съгласно съ общитѣ условия за златнитѣ находища, кѫдето може да намѣрите най-много злато и най-удобно мѣсто за неговото промиване.

Следъ като изберете нѣколко такива мѣста, трѣбва да почнете предварително да промивате пробитѣ отъ тѣзи мѣста, взети отъ разни дълбочини съ легенъ, или съ копанка. За това пробата се изсипва предварително въ сандъчето съ телена мрежа, който се поставятъ върху легенъ или копанка. Следъ това сандъчето съ пробата и копанката заедно се слагатъ въ вода, кѫдето нейното течение е по-бавно; водата трѣбва да покрие сандъчето, а копанката да лежи на дъното на рѣката.

Следъ това съ рѫце раздрусватъ сандъчето съ пробата и добре я промиватъ. Когато чакъла добре се измие, изхвърлятъ го и турятъ сандъчето на страна. ега взиматъ въ рѫце копанката и, държейки я на повърхностьта на водата, внимателно измиватъ отъ нея пѣсъкътъ и се стараятъ да отдѣлятъ черния шлихъ въ най-дълбоката нейна часть. Следъ това копанката (или легена) се изважда отъ водата, напълнява се съ вода и се почва съ различни бавни движения внимателно да се отдѣля отначалото ситния сивъ пѣсъкъ, и следъ това като на дъното се събере само черенъ шлихъ, а в неговата „опашка“ се появятъ златни звънца и люспи, черния шлихъ, се отдѣля много внимателно отъ тѣхъ, и остатъкъ се излива въ кутийка. Следъ като промиете нѣколко такива проби и изберете подходящото мѣсто, Виеинсталирате тамъ Вашия шлюзъ, прокарвате по вадата вода и почвате самата работа за добиване на злато.

За това единъ или двама души да копаятъ ископъ и да вадятъ отъ тамъ пѣсъка, единъ работникъ да носи съ кофи или да пренася на магаре пѣсъка къмъ шлюза, а другия го пресѣва и промива, първоначално съ голѣмата лопата и желѣзната четка презъ ламариненото сито или скара. Трѣбва да се внимава да бѫдатъ добре очистени съ желѣзната четка и вода глината и пръстьта, които прилепватъ къмъ чакъла, понеже въ тѣхъ често пѫти има златни люспи. Добре промитъ чакълъ и едъръ пѣсъкъ се изхвърля съ лопата узъ ситото навѫнъ.

Ако се забележи, че отдѣленията между летвичките почватъ да се задръстватъ съ пѣсъкам трѣбва съ гребло бавно и много внимателно отъ начало съ зъбцитѣ да се раздвижи малко пѣсъка въ всѣко отдѣление, за да може шлихъ да се утаи на дъното, а по едри зрънца пѣсъкъ да се отдѣлятъ на повърхностьта и следъ това съ гърба на греблото полека да се сгребе едрия пѣсъкъ въ долу лежащото отдѣление и т. н. Когато всичкитѣ отдѣления вече бѫдатъ напълнени съ ситния пѣсъкъ, Вие прекъсвате пресѣването и почвате вече промиване на пѣсъка, който се е събралъ между летвичкитѣ.

Затова Вие снимате на страна сандъка съ ситото, премѣсвате видното корито къмъ „сандъче за вода“ и съ шибера намалявате притокътъ на водата, за да неможе тя да свлича златнитѣ люспи, когато ще почнете да разбърквате пѣсъка въ отдѣленията. Следъ това за последнъ пѫтъ съ желѣзното гребло отдѣляте по-едритѣ зрънца пѣсъка. Взимате въ рѫцетѣ малкото дървено гребло и съ него започвате да промивате ситния вече пѣсъкъ въ първото отдѣление – „главата“ на шлюза, като съ гребло отгребвате ситенъ бѣлъ пѣсъкъ отъ черния и сивия шлихъ и го преливате съ водата презъ летвички въ долу лежащото отдѣление.

Щомъ като се получи на дъното въ I отдѣление черенъ и сивъ шлихъ, Вие съ четка за дрехи изгребвате го добре отъ всичкитѣ кюшета и по дъното подгребвате къмъ прегрдката „г“, тамъ кѫдето има най-малко вода, изваждате първата летвичка е¹ и почвате по сѫщия начинъ да отдѣляте шлихъ въ второто отдѣление. Следъ като промиете ои такъвъ начинъ първото корито и очистите съ дървено гребло пѣсъка задъ всичкитѣ летвички, въ второто корито, трѣбва да се извадятъ всичкитѣ летвички въ второто корито (предварително да спре водата), да се пренесе платътъ заедно съ пѣсъка въ първото корито, да се сгребе съ четка пѣсъка, като се е събралъ на дъното подъ платътът въ копанката и отъ тамъ пак въ първото корито, да се постави на мѣстото си последната летвичка на първото и на второто корито, да се пустне водата, да се очисти добре съ четка пѣсъка отъ платътъ и да се отдѣли отъ него пак шлихове. Следъ като пѣсъка се отдѣля и въ коритото остане само шлихъ, Вие го събирате въ легенъ или копанката и тамъ окончателно отдѣляте златото.

Това е най-простото промиване на пѣсъка.

Обаче, при това се губи около 20% отъ злато, което се свлича съ вода при промиването, или се губи заедно съ шлихове. Съ това съвременната техника се бори съ помощьта на различни добавъчни уреди, които се слагатъ на дъното на шлюза, съ помощьта на живака (тъй нар. „амалгамация“), и съ поощъта на химикали – както цианисти натри и кали (тъй нар. „цианизация“), които се прилагатъ, разбира се, при голѣмо производство въ модернитѣ технически инсталации.

Въ нашия случай ние ще говоримъ само за най просто приложение на живака, използвайки неговото свойство да разтваря повърхностьта на златнитѣ люспи и да ги споява, като се образува при това тъй наречената амалгама. Затова въ дъното на главата въ първото корито се издълбаватъ преди I-та летвичка единъ, две или три горепоменати канали „д“. Въ тѣхъ се налива малко живакъ. Когато вода пронася надъ тѣхъ злато, то попада на живакътъ и частъ отъ люспитѣ се задържатъ в него. Когато черния шлихъ се сгребва въ първото отдѣление, той се разтива тамъ заедно съ живака и следъ това съ него се сгребва въ легена. Въ легена шлихътъ пакъ се разтрива добре и дълго съ живака, ако е нуждно, живака се долива още малко и следъ като се образува вече амалгама (сгъстена малко подвижна живачна маса) останалия шлихъ вече лесно се слива съ вода и се промива самата амалгама. Сега трѣбва да се отдѣли златото отъ живака. За това предварително живака трѣбва да се филтрува. При голѣмо количество амалгама се употребяватъ специални пресове, а въ нашия случай ние служимъ съ късъ мека шведска кожа, като се тури в нея амалгама, и живакътъ се прецежда презъ нея като се изтисква съ рѫка. Въ кожата остава твърда амалгамирана маса. Отъ нея живакътъ се отдѣля презъ нагряване на огънъ. Въ голѣмия мащабъ това се прави въ специални сѫдове, съ които парътъ отъ живака се преобръща следъ охлаждане пакъ въ теченъ живакъ и се употребява пакъ въ работа; обаче ние, въ нашия много малъкъ мащабъ можемъ да нгреваме твърдата амалгама на огънь направо въ желѣзната чаша, докато не освободи златото, което си въ чашата остава като гъбчеста сива или жълта маса. За да се очисти окончателно, трѣбва да го дадемъ въ нѣкоя лабаратория, кѫдето го промиватъ съ азотна киселина, претопяватъ и опредѣлятъ процента на чисто злато. Една горе помената група отъ златотърсачи въ 4 души може да промие въ такъвъ шлюзъ лесно 5 куб. м. пѣсъкъ. Ако въ 1 куб. м. се намира само по 2 грама злато, това ще даде 10 грама по 90 лв. – всичко 900 лева, или по 225 лева на всѣки единъ работникъ.

Кѫде трѣбва да диритѣ злато?

1. Кюстендилско – по р. Драговищица и нейни притоци. Близу с. Горно и Долно Уйно.
2. Дупнишко – по р. Джерманъ и др.
3. Софийско – по р. Владая и Искъръ и тѣхнитѣ притоци и въ Витоша.
4. Т. Пазарджийско – по р. Тополница и Луда Яна и тѣхнитѣ притоци.
5. Карловско – по р. Стема и нейнитѣ притоци.
6. Берковско и Фердинандско – по р. Клисура и Огоста съ притоци.
7. Казанлъшко – по р. Тунджа и притоци.
8. Габровско – по р. Янтра.
9. Свелиевско – по р. Росица.