АЛЕКС ПЕТРОВ
В желанието и стремежа си да намери самородно злато, неопитният търсач често го бърка с други сходни по цвят минерали – „златото на глупака“.
В тази публикация ще се запознаете с най-често срещаните „двойници“ на благородния метал и ще се научите по какъв начин да ги разграничавате.
Първоначално ще се разгледат основните характеристики на златото. Подразбира се, че от него може да се очаква златист цвят, както и метален блясък. За жалост това не винаги е достатъчно за успешното му разпознаване. Именно поради тази причина се налага да се вземат предвид относителното тегло, твърдостта, ковкостта и резистентността му към окисляване.
Като любопитен факт трябва да се отбележи, че не е изключено да има наличие на злато под формата на микропримеси (т. нар. невидимо злато) в изброените по-долу сулфидни минерали. Въпреки това, то не може да бъде установено макроскопски (с просто око) при теренно търсене.
За да може успешно да се определи дали въпросният минерал, на който сте попаднали е злато, ще са нужни три инструмента – златарски леген, качествена лупа и скречър (Фиг. 1.).
Тъй като вече бе споменато относителното тегло, ще се обърне внимание първо на него. Златото, за разлика от останалите му „двойници“ е със значително по-високо относително тегло (около 19.3 g/cm³). Именно поради тази причина при правилното промиване на речните седименти със златарски леген, то би могло да присъства в шлиха (черните пясъци). За разлика от него, слюдите, които са с ниско относително тегло – мусковит (около 2.83 g/cm³) (Фиг. 2.) и биотит (около 3.10 g/cm³) (Фиг. 3.) – често плуват на повърхността.
След като търсачът установи златисто-жълти частици в шлиха (люспи или зрънца) идва ред те да бъдат внимателно разгледани с лупата. Препоръчително е да се снабдите с триплет с поне 10х увеличение. Ако частиците имат промяна в цвета си и се наблюдава окисление, то тогава е много по-вероятно да виждате сулфиди (Фиг. 4.).
Тъй като златото е ковко и с ниска твърдост (2.5 по Моос) при натиск с карбидния връх на скречъра ще се получи деформация. За разлика от златото, сулфидните минерали не са ковки и са твърди – пирит (6-6.5), марказит (6-6.5) и халкопирит (3.5-4) (Фиг. 5.). При натиск те ще се разтрошат на по-малки фрагменти, докато слюдите макар и по-меки от златото (също като сулфидите не са ковки) ще се разслоят или разпрашат.
Ако попаднете на скален къс със златисти на цвят частици или нишки методът за разпознаване е същият. Единствената разлика е, че няма да е необходима употребата на златарски леген.
Не пропускайте видеото към публикацията, където ще се запознаете по-подробно с разликите между самородното злато и останалите минерали „имитатори“!
AUPROSPECTOR.com 