Х. В. ШКОРПИЛЪ
Природни богатства в цѣлокупна България, Пловдивъ, 1884 г. стр. 30-39 / 90-91
III. Ископаеми богатства
Злато
Старитѣ формации (гнеисъ и пр.) завземать твърдѣ голѣмо пространство въ южна и сѣверна България, сѫщо и въ Македония. Въ камънитѣ на тая формация често се намира злато разсѣяно въ малки луспи и дребни зрънца. Отъ дѣйствието на атмосферата, тѣзи камьни се цѣпятъ, дробятъ и се разнасятъ отъ водитѣ въ долинитѣ и коритата на рѣкитѣ и потоцитѣ, отъ гдѣто ги измиватъ рударитѣ.
Затова, самородно злато може да се намира въ пѣсъка на ония рѣки, които минаватъ прѣзъ мѣста, гдѣто има на около гранитъ гнейсъ.
Въ България и до днесь още сѫ познати македонскитѣ рудари или златари, които промиватъ въ плитки корита златоносний пѣсъкъ отъ рѣкитѣ. Въ врѣмето на турското правителство миението на златоносний пѣсъкъ въ България си добрѣ стоеше, защото турското правителство нѣкакси подкрѣпяше тъзи промишленность („волни войници“). Когато работата бѣше по-евтина и златоноснитѣ лѣгла по-богати, златото се добиваше по-вечето съ промивание на златоносний пѣсъкъ; днесь обаче тоя способъ при други обстоятелства, а особенно туй, че пѣсъка съдържа съвсѣмъ малко злато, не е износенъ. Чини ми се, че въ срѣдний вѣкъ България е имала доста злато. И днесь се намира тукъ-тамѣ, но много малко, на малки зрънца въ рѣкитѣ, особенно въ р. Тополница и нейнитѣ притоци (най по-вече въ Мътивската рѣчка), Искъръ, Янтра (до Габрово), Бьрзия (при Берковица) р. Арда и пр.
На р. Тополница дохождатъ всѣка година Кратовчани и отъ Неврокопскитѣ села рудари, та прѣзъ цѣлото лѣто прѣмиватъ пѣсъкътъ и събиратъ доволно злато, което продавать подъ име „су алтѫнѫ“ (водно злато).
Въ турско врѣме Неврокопски златари измивали златний пѣсъкъ въ „рударский долъ“ на сѣверо-истокъ отъ с. Катуница (Котленската ок.); опити за измивание злато ставали около с. Градецъ въ Маринский и Поповъ долъ.
Самородно злато се намира въ Брѣзнишката околия и най-много въ Лѣсковъ долъ на южната страна до Брѣзнишкото бърдо. Въ Лѣсковъ долъ е събирано самородно злато постоянно и събиранието му е прѣстанѫло отъ послѣднята русско-турска война. Турското правителство е освободявало нѣколко Неврокопски села отъ всѣкакъвъ видъ данъкъ, а задължавало жителитѣ имъ да събиратъ златото по всичка европейска Турция. Тия Неврокопски рудари сѫ дохождали и въ Брѣзнишко и всѣкоя година въ Лѣсковъ-долъ сѫ събирали най-много злато; подирь войната тѣ сѫ дошли само единъ пѫтъ (1878 г.), нъ били спрѣни отъ сръбскитѣ власти, въ врѣме на сръбската оккупация.
Говори се, че стари златни рудници имало и на сѣверъ отъ Драма близо до Неврокопъ (Македония), че златото вадили и отъ нѣкои македонски рѣки, както и отъ нѣкои малки рѣчки въ южна България, около Стрѣлча, Панагюрище, Казанлъкъ, Катуница „рударский долъ“ (при Котелъ), Търново-Сейменъ, Колачево, Чахлари (Сърненогорска ок.) и пр. Задъ Панагюрище, на високо въ Срѣдня-Гора, на прочутий пѫть Медетъдере, който води къмъ Пирдопъ, намира се развалина отъ една пещь (!) въ която ужь се „цѣдяло“ злато. Тая традиция не ми се струва да е истинна.
Като се отива отъ Батакъ 6 часа далечь има една пространна равнина въ Родопа, дѣто показватъ развалинитѣ на рѣзницата (тарапхане), въ която сѫ работили златната руда и правили жълтици (Захариевъ 70).
До днесь още нѣкои имена припомнятъ, че тамъ едно врѣме се е добивало злато. Така на пр. Златица (тур. Изладѫ), гдѣто въ врѣмето на Българскитѣ царие се добивало злато.
Г. Златаровъ (Периодическо списание въ Срѣдецъ, книжка ІІ) казва:
„Въ България до недавно се прѣмивало злато, въ видъ на дребни зрънца и тънки луспи, отъ аллувиалний пѣсъкъ на малкитѣ рѣкички и потоци, които се намиратъ около Кюстендилъ, Радомиръ, Брѣзникъ, Берковица и др. Златосъбирателитѣ, наречени златари, преминавали всѣка година въ едно опрѣдѣлено време, обикновенно въ пролѣть и есень, изъ Македония, отъ гдѣто водили малки дружини. Дружинитѣ нѣмали пó-вече отъ 20 души; въ тѣхъ имало и дѣца. Тѣ слѣдили потоцитѣ и прѣмивали изъ пѣска златото, по единъ доста първобитенъ, но практиченъ начинъ. Ето съ какви орѫдия и по кой начинъ тѣ измивали и събирали златото. Имали дъсчени коруби (улеи), отворени отъ горѣ и на двата края, дълги до два метра, широки и високи 20 до 25 см.; дъната на тѣзи орѫдия били насѣчени и прѣдставлявали малки трапчинки, отъ единий до другий край. Корубитѣ полагали обикновенно малко стръмно. Въ тѣхъ дѣцата съ голѣми дървени вьрбови сѫдове (25-30 см. диаметръ) измивали пѣсъка и дребний златоносенъ материалъ. Единъ или двама хора (майсторитѣ), съ други пó-дълбоки, тоже дървени съ опашки сѫдове, сипвали вѫтрѣ вода и истласквали пó-едрий материялъ, който водата не можала да отнесе. Златото като 19 пѫти по-тѣжко отъ водата и 5-8 пѫти отъ останалий материялъ, падало на на́й-низкитѣ точки на корубата, именно въ трапчинкитѣ, дѣто е оставало. Нъ драгоцѣнний металъ не билъ още съвсѣмъ отдѣленъ отъ другитѣ примѣси; той се губилъ въ глината и ситний пѣсъкъ. Премитий материялъ прѣнасяли тогава въ друга пó-малка коруба, която имало форма на корито и била до половинъ метръ дълга, дѣто плавяли съ вода останалото. Това се продължавало до тогава, до когато всичко чуждо се истрѣбвало и оставало само чисто злато, което събирали въ рогове и отнасяли въ Македония.
Всичкитѣ златари, до прѣди 50 год., имали нѣкои особенни привилегии, подарени отъ незапомнени години.
Послѣ освобождението ни, отъ врѣмето на окупацията, правителството забранило на златаритѣ да търсятъ, ровятъ, миятъ и прѣмиватъ златоносний пѣсъкъ.
Отъ една подобна коруба златаритѣ изваждали само нѣколко чекердека злато; тѣ можали да прѣмиятъ на день 100-150 коруби.
Злато се намира и въ Витоша. Много пѫти сѫ намирали въ магнетитний пѣсъкъ малки луспици чисто злато. Това се случвало на́й-вече въ околноститѣ на Самоковъ, въ потока Палагария, който извира отъ южната страна на Витоша.
Първобитний начинъ, който употрѣбяватъ братята Македонци за прѣмиванието на златото, както и постигаемитѣ резултати, показватъ, че страната ни е доста богата и на злато. Сѫщий начинъ е практициранъ на́й-първо и въ Калифорния, нъ съ исчерпванието на богатитѣ златоносни лѣгла, усъвършенствуванъ е и начинътъ на прѣмиванието му. Въ послѣдно врѣме съ хидравлически способъ постигнѫтъ блестящъ резултатъ. Ако 56000 килограма материалъ даватъ само 4.4 грамма злато, прѣдприятието му е възможно, защото за прѣмиванието на 56,000 килограмма разнасятъ се само 6 лева, а прѣмитото злато струва близу двойно. Съ хидравлически начинъ вадятъ днесъ въ Калифорния злато и отъ такива мѣста, гдѣто съ други срѣдства не би постигнѫти нищо.
Условията за подобни прѣдприятия съ хидравлически способъ сѫ сгодни твърдѣ сгодни по тѣзи наши страни, гдѣто се намира златото. Водитѣ изобилствувать и съ малки разноски могѫтъ и водоскоци да се направятъ. Азъ мисля, казва Н. Златарский, че подобно прѣдприятие твърдѣ добрѣ ще се рентира, стига само подробно да се изслѣдватъ скалитѣ, които могѫтъ да съдържатъ злато и отъ послѣ да се направять нѣкои прѣдварителни опити, споредъ както това изискватъ мѣстнитѣ условия.“
Въ едноврѣмешна Тракия се намирало злато на много мѣста; рѣка Хебъръ (р. Марица) влѣчала злато въ видъ на зрьнца въ пѣсъкътъ си; въ планинитѣ на островъ Тасосъ е имало злато и орачитѣ въ Пеония сѫ намирали златото въ орната прьсть въ видъ на зърна и бучки. Обаче никое отъ тѣзи мѣстонахождения не може да се сравни съ прочутитѣ златни рудници въ Пангейската планина (сегашното Пилавъ-Тепе въ Македония) въ околностьта на г. Филиппи.
Градътъ Филиппи (латински Philippi, гръцки οἱ Φίλιπποι) билъ положенъ въ онази часть на Тракия, гдѣто се стича р. Стримонъ и Неста. Неговото положение отговаря географически на Ангиската долина. Споредъ Апиена златнитѣ рудници, които носили название Ассилови, се намирали близу до самий г. Филиппи, на който развалинитѣ още до днесь се виждать между г. Кавала и Драма. Рудницитѣ се намирали на малко разстояние отъ г. Филиппи, на единъ хълмъ нарѣченъ Дионисиовъ. Срѣдоточието на търговията съ злато отъ пангейската планина е билъ градътъ Датонъ; неговото име било познато между Гърцитѣ, както у насъ Елдорадо, за да означи чудновати съкровища. Елленский географъ (периегетъ) Павзаний въ своето списание споменува за тѣзи прочути златни рудници въ Тракия, съ помощьта на които завладѣхѫ Филипъ II и Александръ Великий не само Гърция, нъ почти цѣлата до тогава извѣстна Азия. Споредъ както споменува Павзаний, Атинцитѣ подкачили война, за да завзематъ прочутитѣ рудници въ Тракия. За тѣзи войни споменува освѣнь Павзаний още и Тукидить (Thuc. I, 100, 3, IV, 102, 2.) и Диодоръ Сицилский (Diod. Sic. XII, 68, 2.).
Херодотъ (Her. IX. 95) пъкъ съобщава, че битката за златни рудници не станала у Драбеска, нъ у Дата (Датумъ). Градътъ Датумъ се намиралъ (споредъ Кипертовата карта) между г. Неаполъ (сегашна Кавала) и Филиппи, на които градове развалинитѣ се виждатъ още до днесь на югъ отъ Бунарбаджи. Споредъ Спунеровата карта този градъ се намиралъ близо до сегашната Кавала. Споредъ свѣденията на Страбона (Strab. 331. frg 33) се вижда, че градътъ Датумъ се намиралъ близо до морето. Страбонъ казва, че въ Стримонский заливъ имало и други градове както Мирцинусъ, Аргилусъ, Драбескусъ и Датумъ, отъ които послѣдний ималъ на около плодородна почва, мѣсто за построявание кораби и златни руд- ници. Мѣстото за кораби въ Датумъ доказва положително, че поменѫтий градъ се намиралъ или на самий брѣгъ на морето, или на близо до морский брѣгъ, тъй щото е било възможно безъ голѣмъ трудъ да пущатъ готови кораби въ морето и да докарватъ лесно материалътъ за сгради отъ близката пангейска планина.
Херодотъ на друго мѣсто въ своето списание (Her. IX. 112) казва: „Пангей е голѣма и висока планина, въ която сѫществуватъ златни и срѣбьрни рудници“. Сѫщо бѣлѣжи и Страбонъ (Strab. 331, frg. 34). Пангей, сегашно Пилавъ-Тепе или Пирнари-Планина, била наистина прочута въ древнитѣ врѣмена съ своитѣ рудници.
Има свѣдения, че Едисони и другитѣ тракийски народи, които населявали страната между р. Стримонъ и Неста, вече въ 6 столѣтие сѣкли срѣбьрнитѣ си пари.
Отъ Гърцитѣ обърнѫли внимание на тѣзи рудници най-напрѣдъ малоазийскитѣ Гърци. Тукидить и Диодоръ Сицилский като расказватъ въ своитѣ списания за вишеспоменѫтата битка у Драбеска, съобщаватъ, че още по-напрѣдъ (496 г.) Аристагоръ отъ Милетъ, когато бѣгалъ прѣдъ персийский кралъ Дарий, ималъ намѣрение на основе едно посѣлище тамъ, гдѣто Атинцитѣ сетнѣ основали градъ Амфиполисъ. Съ това намѣрение обаче Аристагоръ несполучилъ. Въ 464 год. Атинцитѣ се опитали; събрали голѣма войска, съ която отишле въ Тракия къмъ градътъ Драбескумъ (сегашна Драма); нъ тамъ биле съвсѣмъ надвити отъ Едонитѣ. Изминали се още 29 години когато Атинцитѣ сполучихѫ (435 г.) да основатъ на Югъ отъ сегашно Ангури Амфиполисъ, сгодно и силно положенъ градъ, който въ врѣме на царувание на Филиппа II се много прочулъ. Въ 360 п. Р. Х. жителитѣ на островъ Тасосъ (Diod. Sic. XVI, 6, 7) сполучили да основатъ на сѣверний клонъ на Пангейската планина посѣлище Кренидасъ на пѫтьтъ между Драбескусъ и Датумъ; това поселище обезпокоявало тракийскитѣ народи до толкова, щото населението било принудено да повика на помощь македонский Филипъ; той имъ помогнѫлъ, нъ за това основалъ (356 г.) тукъ силний градъ, който нарѣкълъ Филиппи и го причислилъ къмъ градоветѣ на своето царство. Филинъ въздигнѫлъ до толкова опустошенитѣ рудници, щото му давали ежегодно чистъ приходъ отъ 1000 таленти (1 тал. = 220 л. т.); захванѫлъ да сѣче пари, които били извѣстни подъ име „Филиппово злато“. (. . . . ὥστε δύνασθαι φέρειν αὐτῷ πρόσοδον πλεῖον ἢ ταλάντων χιλίων. Diodore de Sicile XVI. 8).
Твърдѣ любопитно е съобщението на Страбона (Strabo p. 331, frg. 34): Най-много златни руди се намиратъ въ Кремиди, гдѣто е сега градътъ Филиппи, близо до Пангейскага планина; сѫщо и въ самата Пангейска планина има златни и срѣбърни рудници, тъй както и въ сгранитѣ, лѣжащи прѣдъ и задъ р. Стримонъ чакъ до Пеония. Расказватъ, че и орачитѣ въ Пеония, намиратъ въ земята късчета злато (Ὅτι πλεῖστα μέταλλά ἐστι χρυσοῦ ἐν ταῖς Κρηνίσιν, ὅπου νῦν οἱ Φίλιπποι πόλις ἵδρυται, πλησίον τοῦ Παγγαίου ὄρους· καὶ αὐτὸ δὲ τὸ Παγγαῖον ὄρος χρυσεῖα καὶ ἀργυρεῖα ἔχει μέταλλα καὶ ἡ πέραν καὶ ἡ ἐντὸς τοῦ Στρυμόνος ποταμοῦ μέχρι Παιονίας· φασὶ δὲ καὶ τοὺς τὴν Παιονίαν γῆν ἀροῦντας εὑρίσκειν χρυσοῦ τινα μόρια. Strabon VII fr. 35).
Отъ свѣдѣнията на Страбона излиза на явѣ, че г. Филиппи не се е намиралъ до самата планина, нъ въ полето; сѫщо и Дио Сацций казва, че Филиппи лѣжи посрѣдъ планинитѣ въ полето. Пеония се намирала на сѣверъ отъ Македония и на западъ отъ горнето течение на рѣката Стримонъ.
Около 342 г. Филипъ II подкачилъ една тригодишна кръвопролитна война противъ Тракийцитѣ, която се свьршила съ съвьршенното покорявание на земята на югъ отъ Хемъ (Стара-Планина); неговитѣ войски дошле даже до Дунавъ. За безопасностьта на пѫтищата и рудницитѣ Филипъ II основалъ цѣлъ редъ македонски военни колонии, като въ Бессапара (на югъ отъ Т. Пазарджикъ), въ Кабиле (на югъ отъ Ямболъ) и въ Пловдивъ. Любопитно е точното опрѣдѣление на самото мѣсто на пангейскитѣ рудници. Въ туй отношение сѫ много забѣлѣжителни показанията на Апиена, споредъ когото сѫщитѣ рудници се намирали на около 8 стадии (1500 метра) разстояние на сѣверъ отъ г. Филиппи. (Φιλίπων μὲν οὖν ἐστιν ἔτερος λόφος οὐ μακρὰν ὃν Διονύσου λέγουσιν ἐν ᾧ κατὰ χρυσεῖα ἐστι τὰ Ἄσυλλα καλούμενα. Apien, Guerres civiles IV. 106). Развалинитѣ на сѫщий градъ се намиратъ между сегашната Кавала и Драма въ Македония. Въ околностьта на г. Филиппи е распространенъ кристалический варовикъ и гранитъ (на Маджаръ-Тепе). Гранитътъ е забѣлѣжителенъ по минералогический си съставъ, особенно по изобилието на олигокласа, който е смѣсенъ съ тъмна слюда (биотитъ) и кремъчни зрънца; освѣнь това гранитътъ съдържа и кристали отъ сфена и магнетитъ. Гранитътъ отъ Филиппи прилича по състава си на гранита отъ прочутитѣ златоносни разсипи въ Сиера-Невада (Калифорния).
На врьхътъ Рашка, който се намира на сѣверо-истокъ отъ г. Филиппи е распространена смѣсь отъ кремькъ и кафявъ хематитъ, която се види да е сѣдалището на златото. Малкий връхъ Рашка е отстраненъ около 1500 м. (т. е. точно споредъ показанията на Апиена) между г. Филиппи и рудницитѣ. Добиванието на златото въ тѣзи рудници види се да е ставало чрѣзъ измиванието на златоносний пѣсъкъ.
Д-ръ Иречекъ (Handelsstrassen und Bergwerke von Serbien und Bosnien 1879) пише:
„Римлянитѣ копаяхѫ на полуострова злато, срѣбро и желѣзо. Въ провинциитѣ Мисия (Сърбия), Дация рипенсисъ и Дация медитеранеа (Видинска и Софийска губернии) и Македония имаше особенни чиновници надзиратели надъ рудницитѣ нарѣчени: „procuratores metallorum“, които сами бѣхѫ подчинени на върховний си началникъ „comes metallorum per Illyricum“.
Отъ тракийскитѣ племена заселени на югъ отъ Балканътъ се отличавалъ войнственний и независимий народъ въ Родопскитѣ планини – Бесситѣ.
Освѣнь съ войнственнитѣ подвизи Бесситѣ се занимавали и съ рудокопството. Рудитѣ добивали или отъ рѣчний пѣсъкъ или отъ земята. „Подкопи на Бесситѣ (cunicule more Bessorum) наричали Римлянитѣ единъ особенъ видъ обсаждание. Когато Готить въ 376 г. влѣзли въ Тракия, работницитѣ на Бесскитѣ златни рудници се присъединили къмъ тия варвари, които се заловили да плѣчкосватъ страната, та имъ служили като пѫтьопоказватели и имъ издавали всичкитѣ скривалища и прибѣжища на жителитѣ“. Слѣди отъ бесскитѣ рудници се виждатъ още днесь въ Родопитѣ, Рила-Планина и Срѣдня Гора. Желѣзни рудници имало около Неврокопъ и мѣдни около Пещера. Магнитический пѣсъкъ се измива въ Пещерската околия (Еллидере) и подъ Рила-Планина при Самоковъ; въ това мѣсто желѣзарската промишленность трае непрѣкѫснато отъ най-старитѣ врѣмена.
Златото е най-изрядний металъ отъ всичкитѣ метали и е познатъ отъ памтивѣка като слънце или като царь на металитѣ.
Самородно злато се намира въ видъ на зърна, луспи въ кремъчни жили, въ пирити, въ пѣсъкътъ на рѣкитѣ и пр. Ако златото е смѣсено въ твърдъ камъкъ (кремькъ), то тойзи камькъ се расчупва и златото се изважда отъ него посрѣдствомъ живакъ.
Този начинъ е обаче доста неудобенъ и изисква много врѣме. Въ минѫлото столѣтие въ Россия се добиваше злато на брѣговетѣ на рѣка Изета; отъ по-напрѣдъ се добиваше въ околноститѣ на Екатеринбургъ изъ Березовскитѣ златни рудници, нъ понеже чуканието на кремъкътъ причиняваше много мѫчнотии и губение на врѣме, за това около 1820 г. почнахѫ да добиватъ злато отъ разсипитѣ (пѣсъкътъ), които се открихѫ въ него врѣме. Най-богатитѣ златоносни разсипи се намиратъ въ околноститѣ на Екатеринбургъ, Богословскъ и Златоустовскъ.
Най-прочутитѣ мѣста за добивание злато сѫ Калифорния и Австралия. Въ 1876 г. Калифорния е дала злато за 100 милиона франка. Отъ това множество ⅔ сѫ отъ пѣсъкътъ, 1⁄3 отъ златоносний кремъкъ.
Въ Калифорния се намѣрвали балвани злато по 160 фунта тѣжки, въ Австралия около 184 до 210 фунта.
Голѣмо множество злато се намира въ сѣверна Америка, а особенно въ Нова-Шотландия, Виргиния, Каролина, Георгия. Тукъ златото се намира въ три вида: като телчета, листчета или въ пиритътъ. Златоносний пиритъ може да се намира на жили въ талковий аспидъ .
Отъ златнитѣ руди сѫ познати само листенната златна и писменна руда, които съдьржатъ на 100 части, 30 части злато (30 %). И двѣтѣ тѣзи руди се намиратъ въ Австралия, нъ въ твърдѣ малко количество.
Златото се отличава по голѣмата си плътность, блѣсъкъ и неизмѣняемость въ въздуха, водата и огъньть. За това то е най-скапоцѣнний металъ. Златото е 15 пѫти по-скѫпо отъ срѣброто.
Въ химическо отношение, трѣбва да забѣлѣжиме, че златото се разваля отъ царската ракия. Така развалений растворъ, като се поувари малко, става жьлта материя, която вапцова кожата и органическитѣ тѣла съ пурпуровъ цвѣтъ. Ако замѣсимъ тази жълта материя съ съединението на калайтъ, получваме мѫтокъ отъ така нарѣчений Кассиовъ пурпуръ, съ който се вапцуватъ чиниитѣ съ хубави пурпурови и трьндафилови бои.
Златото има особенъ жьлтъ и силноблѣскъвъ цвѣтъ. Много е провлачно и може да се кове, както казахъ, на тънки листи. Провлачностьта на златото е едно негово прѣвъсходно качество. Златарьтъ може да исчука златото на такъвъ тънъкъ листъ, щото съ една лира, може да покрие (завие) единъ конь. За това и златаритѣ могѫтъ да позлатяватъ различни прѣдмѣти. Позлатяванието се върши по този начинъ или че се покриватъ прѣдмѣтитѣ съ такава тънинка луспица, като черчеветата, или пакъ въ огъньтъ, т. е. металенитѣ вещи се мажать съ растворъ отъ злато и живакъ и послѣ се горятъ въ огъньтъ за да имъ излѣзе живакътъ.
Златото се смѣсва почти съ всичкитѣ метали, и се растопява въ различни пропорции съ срѣброто и мѣдьта; по този начинъ то придобива значителна твърдость.
Понеже златото е доста мегко и твърдѣ скѫпо, за това не се употрѣбява никога чисто, нъ примѣсено съ присада отъ срѣбро (холандски дукати) или отъ мѣдь. Златото се продава на марки, които се дѣлятъ по на 24 карата, и 24 каратово злато е вече чисто; злато отъ 23 карати има 23 карати чисто злато и 1 каратъ примѣшение. Холандскитѣ и Австрийскитѣ дукати се приготовляватъ отъ 23¾ карати злато; французскитѣ и нѣмскитѣ златни монети отъ 21⅔ карати злато.
Златнитѣ сѫдове и украшения се правятъ отъ злато съ по-малка каратность. На пр. златото на тѣхъ е 7 каратово, 13 каратово, 18 каратово и пр. Смѣсванието на златото съ присада, нарича се каратование, което е бѣло (съ срѣбро), червено (съ мѣдь) и желто (съ двата метала: срѣбро и мѣдь) .
Хора, които купуватъ златни направи, често се излъгватъ, защото нѣкои украшения се продаватъ като златни, а биватъ само отгорѣ позлатени. За това най-добрѣ е да се купуватъ златни направи отъ познати търговци.
Неопитнитѣ хора нѣкога намирать красиви жьлти или бѣли ласкунки, които считатъ за злато или срѣбро.
Въ пѣсъка на рѣкитѣ, въ околностьта на това мѣсто, гдѣто е распространенъ гранитъ или гнеиссъ, намиратъ се такива ласкунки – слюда нарѣчени.
Слюдата (котешко злато или срѣбро) се намира въ много други камьни. Такива камьни свѣтятъ на слънцето като златни и срѣбърни и лъжатъ много окото.
Какъ можемъ да распознаемъ слюдата отъ златото и срѣброто?
Слюдата има голѣма цѣпителность въ едно направление, така щото лесно се цѣпи на тънки луспи, които се огѫватъ много лесно, и иматъ блѣщявъ цвѣтъ, и прозраченъ гладъкъ видъ. Съ нокъть можемъ да расцѣпимъ една слюдена луспа на нѣколко люспици. Ако чукаме слюдата, тя става на бѣлъ или сивобѣлъ прахъ. Обаче златото и срѣброто се кове и се провлача на тънки листи. Освѣнь това слюдата, ако се гори, промѣнява се въ стькловидна материя, когато златото тепьрва въ най-голѣмъ жарь се растопява.
Общий погледъ върху руднитѣ богатства въ България
1. Самородно злато. Въ България до недавна се е прѣмивало злато, въ видъ на зрънца и луспи отъ пѣсъка на рѣчкитѣ, потоцитѣ и пр., които се намиратъ въ Срѣдня-гора (р. Тополница и пр.), около Габрово (р. Янтра), Котелъ (до с. Катуница), Златица, Кюстендилъ, Берковица, Брѣзникъ и пр. Огромнитѣ богатства на Филиппа, македонский царь, сѫ произлизали отъ златоноснитѣ разсипи, въ околностьта на г. Филиппи (между сегашната Кавала и Драма въ Македония).
Първобитний начинъ, който употрѣбляватъ братията Македонци за прѣмиванието на златото, както и получаванитѣ резултати, показватъ, че страната ни е доста богата и на злато. Сѫщий начинъ е практикуванъ най-пьрво и въ Калифорния, нъ съ исчерпванието на богатитѣ златоносни лѣгла, усъвьршенствувалъ се е и начина на прѣмиванието му. Въ послѣдне врѣме съ хидраулически способъ постигнѫтъ е блѣстящъ резултатъ. Съ хидраулически начинъ вадять днесь въ Калифорния злато и отъ такива мѣста, гдѣто съ други срѣдства не би постигнѫли нищо.
Условията за подобни прѣдприятия съ хидраулически способъ твьрдѣ сѫ сгодни въ тѣзи наши страни, гдѣто се намира златото. Водитѣ изобилствуватъ и съ малко разноски могѫтъ и водоскоци да се направятъ.
AUPROSPECTOR.com 