ПРОФЕСОРЪ Д-РЪ Г. БОНЧЕВЪ
Списание на българската академия на наукитѣ : Клонъ природо-математиченъ : Кн. 19 (1920), стр. 1-46
Уводъ
Съврѣменното рударство въ България, споредъ насъ, започва въ 70-тѣхъ години на миналия вѣкъ, когато почнаха да се копаятъ вѫглища въ Мошинското землище (Софийска околия). Но както въ България, тъй и въ Македония положително може да се твърди, че рударството е сѫществувало и по-рано, понеже въ Самоковско и тогава е продължавало събирането на желѣзната руда и топенето ѝ въ желѣзо, а въ Македония сѫ се работили Алчарскитѣ рудници.
Съврѣменното рударство у насъ и въ Македония почна да се развива по-интензивно въ послѣднитѣ десетилѣтия на миналия вѣкъ; тогава у насъ се усили търсенето на руди и запазване на периметри, а въ Македония започна да се търси и да се разработва хромовата руда, която обѣщаваше голѣми облаги. Това ново рударство у насъ въ послѣдствие даде добри резултати, но въ Македония още въ самото си зараждане угасва и днесъ едва се крѣпи още въ единъ два пункта. На това рударство и въ двѣтѣ страни не трѣбва да се гледа като на ново откритие въ тѣхъ, а на старъ сѫществуващъ фактъ, който крие основитѣ си въ древното имъ минало. За неговото старо сѫществуване говорятъ редица факти, спазени въ самата природа или въ езика на населението.
При сегашни нѣкои рударски изучвания у насъ се попада на стари ровове, прокопи, ями, ходници и пр., които показватъ, че тамъ нѣкогашъ е копано за търсене и вадене на руди. А такива мѣста има много; напр. въ Бургаско, Трънско, Босилиградско, Родопитѣ и пр.
Освѣнъ тия сега откривани стари разработки има и други, въ които сега не е копано, но сѫ явни остатъцитѣ на стари такива работи; напр. въ Чипровско, Кратовско, Ново-бърдо, Енево и пр.
Но нѣми свидѣтели за стара рударска работа сѫ и купищата сгурия, пръсната на много мѣста изъ странитѣ, както и слѣдитѣ отъ пещи, въ които е топена рудата; напр. въ Кратовско, Криво-паланско, Етрополско, Пещерско, Прищинско и пр. и пр.
Пакъ на нѣкогашното рударство у насъ се дължатъ и разни думи (наименувания) на заселища, мѣстности и пр.; напр. Златица, Плавница, Самоковъ, Сребро, Сребърница, Желѣзна, Желѣзница, Бакърлъкъ, Рударски долъ, шлакно, цопина, сгурия и пр.
Всичко това доказва, че България и Македония нѣкогашъ, въ много свои отдѣли, сѫ били рударски страни, което още по-нагледно изтъкватъ съврѣменнитѣ изучвания въ тая посока. Но пита се, отъ кога датиратъ тия работи. Да приписваме туй начало изключително на нашитѣ прадѣди отъ врѣмето на старитѣ български царства, ще бѫде много смѣло, но пъкъ и да се отказва всѣкаква тѣхна инициатива въ това отношение ще се изпадне въ друга крайность, още повече че има исторични данни, които твърдятъ, че кратовскитѣ и чипровски рудници, както и ония по Осоговията и Ново-бърдо, сѫ работени прѣзъ тѣхно врѣме. Но нѣма никакво съмнѣние, че първитѣ пионери въ това отношение по нашитѣ краища сѫ били римлянитѣ; отъ тѣхъ, по наслѣдство на земитѣ, рударството минава и у нашитѣ прадѣди. Отъ римско врѣме нѣма писани исторични данни, които да твърдятъ това начало, но по нѣкои парични находки съ имена на градове отъ ония мѣста и надписи на плочи съ голѣма правдоподобностъ се дохожда до подобно заключение. Тъй напр. за богатъ на желѣзни и оловни руди се споменува Македонския градъ „Bina“. Въ банята на Горна-Джумая е намѣрена отдавна плоча съ надписъ „Bona fortuna“, който е рударски терминъ. Въ Codex Theodosianus (I, 32’5) се говори за „procuratores metallorum intra Macedoniam, Daciam mediterraneam, Moesiam seu Dardaniam“, което показва, че за тия провинции се прѣдвиждали чиновници и за рударството, но не се казва, дѣ, въ кои тѣхни отдѣли, се е намирала рудата. Като рудоносни области въ древнитѣ врѣмена се изтъкватъ Родопитѣ, Пангеона, 1) а изобщо прибрѣжнитѣ части на Бѣло море, но за вѫтршностьта въ сушата нищо се не говори. Но това старо рударство е минало и въ срѣднитѣ вѣкове, обаче за него и срѣдновѣковнитѣ византийски историци нищо не говорятъ. Нашитѣ стари свѣдѣния за него сѫ отъ врѣмето на послѣдното българско царство, когато то подпада подъ турско владичество.
Дали въ ония врѣмена работната сила е била мѣстното население и какъвъ е билъ неговиятъ похватъ въ работата, положително не може да се каже. Знае се обаче, че въ ония стари наши рудници сѫ работили придошли отъ Влашко и Маджарско рудари саксонци, които сѫ извършвали важнитѣ рударски работи. Тѣ се прѣселили съ домочадията си и прѣживѣли дълги години въ страната като майстори рудари, и станали учители на рударското изкуство въ страната. Отъ тѣхъ сѫ запазени и разни имена въ населението (Кратово, Саса, Ново-бърдо, Чипровци) като „утаманъ“ „утмани“, което значи рударь (отъ нѣмската дума Hüttenmann), „шлакно“, „сгурия“, отъ думата Schlacke, „цехове“ – рудници, и пр. Отъ тѣхно поселище носи и селото Саса името си (скратено отъ Саксонци, Сакси или Саси). Тѣ оставатъ и прѣзъ турското владичество, но напослѣдъкъ турцитѣ ги избиватъ, а домочадията имъ пръсватъ по разни краища въ държавата и така изчезватъ.
Прѣзъ турското владичество рударството въ страната запада, при всичко че на нѣкои мѣста се е още крѣпило, но на послѣдъкъ на всѣкѫдѣ замира и изчезва. У насъ остава само Самоковската желѣзна индустрия, която поради примитивностьта въ работата си, поради създаденитѣ напослѣдъкъ нови условия било ѝ сѫдено да изчезне въ наше врѣме (1901 г.).
1) Херодотъ. Historiae. 7. 112. „Въ Пангеона има златни и сребърни рудници“.
Херодотъ. Historiae. 4. 194. Около езерото „Prasias“ (с.-и. граница на Македония) е имало рудникъ, отъ който Александъръ е взималъ дневно по единъ талантъ сребро.
Stabo. – Geographica 7, Excerta 17. „Близу до Филипи около планината Pangeus има бѣлѣжити златни рудници. Въ Pangeus се копае злато и сребро, но злато се намира и на Strymon (Струма) и по-нататъкъ до Пеония“
Старото рударство у насъ се е налагало отъ икономичния битъ на населението и отъ неговитѣ стопански и държавни нужди, а е вирѣяло и прѣдъ видъ на слабия подвозъ на нужднитѣ метали извънъ поради тежкитѣ и почти невъзможни условия на вноса. Неговото замиране и унищожение по никой начинъ не може да се припише на изчерпването на рудата; то се дължи на други странични причини. Явно доказателство за това сѫ самитѣ изоставени рудници, въ които рудата въ разработкитѣ и днесъ е въ достатъчно количество. Даже днесъ върху такива стари рудници има разкрити нови, които се отличаватъ по своето рудно богатство (Бургаско).
Старото рударство у насъ е работено за добиване на злато, сребро, олово, мѣдъ и желѣзо. Други метали не сѫ добивани, понеже не сѫ ги познавали, не сѫ имъ знаяли металургичнитѣ процеси, употрѣбението имъ, при всичко че е имало и руди за тѣхъ; напр. за цинкъ (сфалеритъ), за манганъ (пиролузитъ), за хромъ (хромитъ). Прослѣдятъ ли се всички стари рудни центрове въ страната относно вида на рудното имъ вещество, установява се, че повечето сѫ оловни: среброносенъ галенитъ въ смѣсъ съ халкопиритъ, сфалеритъ, пиролузитъ и пиритъ. Но въ нѣкои има и повечко мѣдни руди, обаче нѣма чисто желѣзни. Желѣзото се е добивало отъ събиране на желѣзно-рудния пѣсъкъ магнетитъ, чрѣзъ промиване, а златото – чрѣзъ промиване на пѣсъка. Миенето на пѣсъка за добиване на злато е старъ познатъ процесъ, който се е извършалъ чрѣзъ рѫчна процедура, но за миенето и събирането на желѣзно-рудния пѣсъкъ сѫ използувани повече повръшнитѣ водни струи, безъ специални рударски разработки. Останалитѣ рудни вещества сѫ добивани само чрѣзъ изкопи.
У насъ повече сѫ били послѣдниятъ видъ рудни находища; по-малко сѫ желѣзнитѣ наносни пѣсъци, а най-малко – златнитѣ.
За да се види, дѣ какво е работено прѣди у насъ въ познатитѣ тогавашни рудни находища и какъвъ видъ руда е търсено и вадено, какъ е тя обработвана, ще опишемъ на кратко всички извѣстни за сега стари рудници. Отъ тѣхъ читательтъ ще може да си състави понятие за нѣкогашното ни рудатство, за продължителностьта му и за неговитѣ работи.
Рударството въ Кратовско.
Когато турцитѣ завладѣватъ Кратово, султанъ Баязидъ оставилъ да работи тамъ рударството българскиятъ князъ (деспотъ) Константинъ (1394), който билъ прочутъ на врѣмето си като рударь. Тогава, а вѣроятно и много по-отрано, работата тамъ е била доста усилена, защото сѫ работили дори и жени. Главнитѣ рудари по онова врѣме тамъ, както и въ Ново бърдо и Енево (Прищинско), били Саксонци, но ще да е използувано за цѣльта и мѣстно население. Прѣзъ врѣме на турското владичество рударството въ Кратовско запада, и Кратово си губи значението като важенъ търговски центъръ на метали, дѣто по рано сѫ се стичали търговци отъ далечни свѣтски краища, от кѫдѣ Дубровникъ и Венеция. Турскиятъ историографъ Хаджи Калфа въ първата половина на XVII вѣкъ изтъква златнитѣ и сребърни руди въ Кратовско; а Евлия Челеби въ 1660 год. твърди, че въ Кратово е имало монетенъ домъ и че тамъ султанъ Мурадъ IV е сѣкълъ пари, като прѣдполага, че и прѣди него тамъ сѫ сѣчени пари.
Рударството въ Чипровци.
Работитѣ въ тия рудници сѫ доста отдавнашни, вѣроятно въ наше старо врѣме и слѣдъ него. Работницитѣ и тамъ, както и другѫдѣ по насъ, сѫ били саксонски рудари. Работата тамъ е продължила около два вѣка (XIV-XVI столѣтие) и се е работило за получаване на желѣзо, олово, сребро и злато. Грандиозностьта на работата и сега още очудва наблюдателя: тамъ има дълбоки ями и бездни и широки изкопи и подкопи, които броятъ съ десетки метра на дължина и се просиратъ подземно на около часъ къмъ с. Желѣзна. Не сѫ рѣдки и ходници въ сѫщата посока, които забиватъ въ земята и се пълнятъ съ вода, та запрѣчватъ наблюденията върху естеството и вида на жилитѣ. Отъ онова врѣме сѫ и останалитѣ имена на села и мѣстности като Желѣзна, Сребърница и пр.
Орудяването на оня край ще да е въ свързка съ старитѣ масивни скали на западния Балканъ, и то въ посока с. з. – ю. и., въ политѣ на високия Балкански гребенъ.
Добиването на злато тамъ на мѣста е било въ свързка съ рудоноснитѣ жили, но то се е намирало и изъ кварцовитѣ жили на шиститѣ извънъ областьта на рудната мрѣжа, както и изъ рѣчнитѣ и поточни наноси. Такова и сега се намира въ ония краища, каквото напр. около Гаганица и другѫдѣ.
Рударството въ с. Долни-Ломъ (Бѣлоградчишко).
Вслушаме ли се въ разказитѣ на населението, трѣбва да се приеме, че тамъ нѣкогашъ е добивано желѣзо, мѣдъ, сребро, а даже и злато, но не всички такива разкази сѫ правдоподобни. Че Ломскиятъ край е билъ рудоносенъ, не ще никакво съмнѣние, но при липса на налични данни трудно е да се каже, кой видъ руда е имало повече тамъ. И тамъ е неясно, кога е работено, но не ще и съмнѣние, че и тамъ е работено едноврѣменно съ работеното въ Чипровско, като се има прѣдъ видъ опитностьта на рударитѣ, които не се задоволяватъ само съ единъ пунктъ на работа, а прослѣдватъ жилитѣ по протежението имъ, за да намѣрятъ други изгодни мѣста за работа. И днесъ по сѫщия край се намиратъ рудни находища. Генезата и на тѣхъ като оная на чипровскитѣ.
Рударството въ Витоша.
И Витоша като старъ еруптивенъ масивъ била е прѣдметъ на експлоатация за руди. Слѣди отъ рударство тамъ има само въ видъ на случайни купища сгурия, каквото на пр. въ върха Кикешъ надъ с. Драгалевци, въ Владайския проломъ, около Владая, въ западнитѣ планински поли къмъ Попово и Студена и пр. и пр. Тамъ нѣма слѣди отъ разкопи, нито такива отъ подкопи, което показва, че рудата не е вадена отъ жилни рудни находища, а събирана чрѣзъ плавене; но такива такива тънки жилки отъ магнетитъ има въ Владайскитѣ отдѣли на Витоша. Слѣдователно рударството въ Витоша е било повръшно и се е състояно въ събиране на желѣзната руда магнетитъ, която е получавана отъ извѣтрѣването и разсипването на старитѣ и млади еруптивни скали и се е топила на разни мѣста въ нейнитѣ низки отдѣли, отъ което топене е останала сгурьта. Не ще и съмнѣние, че витошкото рударство не е много старо, а съврѣменно съ самоковското, макаръ че нѣма отъ него други останки освѣнъ сгуриитѣ; то ще да е било напълно подчинено на самоковското. За Витоша се говори, че плавили въ нея злато; това по слухове, твърди проф. Toula. То не е невъзможно, като се има прѣдъ видъ, че въ ядрото си тя е старъ интрузивенъ масивъ. Но ако на врѣмето се е изплащало подобно плавене, сега по никой начинъ се не изплаща, дори ако то се прѣдприеме и съ технически срѣдства.
Рударството въ Пиринскитѣ краища.
Рударството въ Пиринската область съ право може да се нарече Неврокопско, Разложко или Мелнишко, понеже жителитѣ отъ тия области сѫ се занимавали съ него. Тамъ рударството се е ограничавало само въ изпиране на желѣзнъ и златенъ пѣсъкъ.
Като високъ планински край, заетъ главно отъ стари масивни скали и кристалинни шисти, естествено, че отъ извѣтрѣването и разрушението имъ се натрупва много магнетитовъ пѣсъкъ, а съ него заедно може да се съдържа и златенъ. Населението на тоя край, поставено отъ природата въ такива условия, се е прѣдало отъ рано на тая индустрия, която съ врѣме се усъвършенствува и му доставя едничкия поминъкъ.
При всичко че главната цѣлъ на рударството тамъ е било събирането на желѣзния пѣсъкъ и топенето му въ желѣзо, но като намирали и златни люспици, прѣдали се съ врѣме да събиратъ злато като по-доходно. Изпирането на злато имъ става едничъкъ занаятъ, който съ врѣме и промѣната на данъчната система крѣпи. Разложени и неврокопци, особено отъ околнитѣ села Балдево, Скребатино и други, тръгватъ да търсятъ да изпиратъ златенъ пѣсъкъ на разни страни изъ прѣдѣлитѣ на Македония и Царството: кѫдѣ Маркова-рѣка, Прилѣпъ, Тополница, Янтра, Огоста, Струма, Палакария, Камчия, Страндженско и пр. и пр.
Рударството за злато.
Особенъ видъ рударство въ старо врѣме, а и по-послѣ у насъ е било събирането на злато; то продължава̀ и въ наше врѣме, но сега е почти спрѣно. За злато сѫ измивали пѣсъцитѣ на разни рѣки и потоци, които се свличатъ отъ високи и по-низки планински отдѣли, които сѫ били заети отъ гранити или подобни на тѣхъ скали и отъ прастари кристалинни шисти. Въ тия скали като рѣдка импрегнация се намиратъ златни люспи, зрънца или дребни кѫсчета, които, като се разпадатъ скалитѣ отъ извѣтрѣване или разложение, отпадатъ и тѣ и отъ водитѣ се нанисатъ въ потоцитѣ, рѣкитѣ или езернитѣ наноси. Но злато се намира и въ кварцовитѣ жили на тия скали, на които кременната пихтия при образуването си още редуцира златнитѣ съединения въ злато. На сѫщитѣ основания се намира и златото съ пирита, дѣто желѣзнитѣ съединения редуциратъ златнитѣ въ злато. При разпадането на пирита, пада и златото като ситенъ прахъ или люспи. Затова право е твърдението, че нѣма пиритъ безъ злато, но въ незначително количество около 1/200000 часть. Такива скали и такива условия за добиване на злато у насъ е имало, а слѣдователно имало е и промиване на пѣсъкъ за злато, но съ рѫчни способи, а не и съ технически. У насъ се е промивало злато въ рѣкитѣ отъ планинитѣ Родопи, Рила, Витоша, Срѣдна-Гора, Осоговията, Срѣдния и Западния балканъ и пр.; тѣ сѫ били краища прочути въ това отношение, но не малко такива рударски пунктове е имало и по другитѣ отдѣли на страната: по Янтра въ Габровско, Рударски-долъ – Котелско, Хасикията – Бургазко, Сакаръ-планина и пр. пр. Нашиятъ градецъ Златица носи названието си отъ злато промивано по р. Тополница. Въ Кюстндилско и Дупнишко това производство е било доста развито. Сѫщо и Берковскитѣ краища кѫдѣ р. Огоста сѫ се отличавали съ изобилие на злато. Напослѣдъкъ и пѣсъчнитѣ наслаги въ Казанлъшко (Салтъково) се използуваха за цѣльта. Материалътъ на тѣхъ е повечето отъ Срѣдно-горския гранитъ на края. Но златенъ пѣсъкъ е митъ съ голѣмъ успѣхъ нѣкогашъ и въ южнитѣ отдѣли на Срѣдна-гора кѫдѣ Рахманлии и пр.
Промиването на пѣсъцитѣ за получаване на злато нѣйдѣ се е извършало и отъ мѣстни жители, но повечето тия работници сѫ били пришълци отъ Македония (Неврокопско и Кратовско). Влѣчението за тая работа не е било само поминъкъ, но и данъчни причини, понеже тѣ като планинци, дѣто е нѣмало цереално производство, наложено имъ е било да плащатъ данъка си въ натура отъ тѣхното рударско производство, а особно самородно злато; затова тѣ сѫ били принудени да го търсятъ около си и по разнитѣ краища на държавата. Ето защо ги виждаме да странствуватъ изъ страната да търсятъ и получатъ самородно злато.
Промиването на злато прѣди се е изплащало, когато парата е била скѫпа, а врѣмето ефтино, но сега когато надницата поскѫпнѣ, а и другитѣ берии се увеличиха това производство спрѣ.
Миенето на злато е било доста примитивно и орѫдията му прости: панакида и дълга дъска съ напрѣчни нарѣзи, обкована отъ страни съ други двѣ по-плитки, за да образува улѣй и малки копанки. Дъската се е поставяла полѣгато. На издигнатия ѝ край се насипва пръстьта относно пѣсъка и се полива съ вода. Той всичкиятъ съ водата заедно минава надлъжъ по нея и ако съдържа златни частици, като по-тежки, ще се задьржатъ по нарѣзитѣ ѝ. За едно промиване се насипва 30 копанки (по 10-12 оки) пръсть или пѣсъкъ и се промива добрѣ съ вода. Слѣдъ това дъсчениятъ улѣй се оставя легналъ по дължината си и се излива добрѣ по нарѣзитѣ, като водата и пѣсъка отъ тѣхъ се оставятъ да падатъ на панакидата. Тамъ се събира черниятъ магнетитовъ пѣсъкъ, а съ него заедно и другиятъ тежъкъ пѣсъкъ и златото, ако го е имало. Панакидата съ тоя пѣсъкъ се поставя на слабо рѣчно или поточно течение да се промие, като се слабо движи, за да се измие всичкиятъ пѣсъкъ и останатъ на плитко издълбаното ѝ дъно само златнитѣ частици, които се отличаватъ и по боята си. Тѣ обикновено биватъ 2-3, често ги нѣма никакви. Но често съ златото оставатъ и жълти пиритни частици. Тъй промитото злато се изсипва въ говежди рогъ, който рударьтъ носи обѣсенъ на пояса си. Ако прѣзъ лѣтото рогътъ се напълни съ златенъ пѣсъкъ, жътвата е добра; но често не се и прѣполвява.
При едно промиване работятъ трима. Промиването трае около 40 минути; та на день могатъ да се направятъ нѣколко промивания и ако тѣ дадатъ нѣколко люспи злато, работницитѣ сѫ много доволни; но тѣ често пѫти замръкватъ и безъ люспа да спуснатъ въ рога.
При такъвъ процесъ на работа явно е, какъвъ ще бѫде резултатътъ и каква облага донася. Затова на всѣкѫдѣ, а сѫщо и у насъ, тоя начинъ на добиване злато само по себе спира и се прибѣгва до получаване злато отъ пѣсъцитѣ съ техически срѣдства. Въ такъвъ случай се промива не само горнята часть на пѣсъчнитѣ маси, която въ повечето случаи е ялова, но се засѣгатъ и по-долни отдѣли отъ тѣхъ, които сѫ и по-богати на злато, понеже като по-тежко златото пада и по-низко въ наноситѣ. Отъ друга страна съ тия срѣдства за кратко врѣме промиватъ голѣми количества наноси и съ право могатъ да дадатъ повече измито злато.
AUPROSPECTOR.com 