Г. Н. ЗЛАТАРСКИ
Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Срѣдецъ: год. 2, 1882 г., кн. 2, стр. 11-16
Злато (Or).
Злато се брои измежду на́й-распространенитѣ метали по свѣта. Сѣка земя или пръсть, сѣки воденъ наносъ или рѣченъ пѣсъкъ съдръжаватъ малко или много злато. Този металъ се намира на сѣкѫдѣ; намѣренъ е даже и въ пепльта на нѣкои растения. Колкото и много да е распространенъ, дргоцѣнния металъ е единъ отъ на́й-рѣдкитѣ. Той се намира твърдѣ разсѣяно, а малко сбитъ и събранъ въ громади. Златото до толкова е разредено, щото златосъбирателитѣ предпочитатъ да експлоатиратъ пиритнитѣ жили, които несъдръжатъ пó-вече отъ една двѣсто-хилядна (1/200,000) чисто злато, отъ кóлкото да събиратъ самородния металъ. Ето защо златото е толкова скѫпо и защо пó-вечето златни рудници, въпрѣки общото мнѣние, съставляватъ твърдѣ слабо и незначително притежание. Имаме живъ примѣръ въ Европа. Въ Унгария и Трансилвания, дѣто на́й-изобилно се намира злато, едвамъ покривата разноскитѣ на експлоатацията.
Въ България до недавна се е премивало злато, въ видъ на дребни зрънца и тънки луспи, отъ алувиалния пѣсъкъ на малкитѣ рѣкички и потоци, които се намиратъ около Кюстендилъ, Радомиръ, Брѣзникъ, Берковица и др. Златосъбирателитѣ, наречени златари, преминавали сѣка година въ едно опредѣлено време, обикновено въ пролѣть и есень, изъ Македония, отъ дѣто водѣли малки дружини. Дружинитѣ нѣмали пó-вече отъ 20 души; въ тѣхъ имало и дѣца. Тѣ слѣдили потоцитѣ и премивали изъ пѣска златото, по единъ доста първобитенъ, но практиченъ начинъ. Ето съ какви орѫдия и на кой начинъ тѣ измивали и събирали златото. Имали дъсчени коруби (улеи), отворени отъ горѣ и на двата края, дълги до два метра, широки и високи 20 до 25 с.-м.; дъната на тѣзи орѫдия биле насечени и представлявали малки трапчинки, отъ единия до другия край. Корубитѣ полагали обикновенно малко стърмо. Въ тѣхъ дѣца съ голѣми дървени върбови сѫдове (25 до 30 с.-м. диаметръ), изсипвали пѣсъка и дребния златоносенъ материялъ. Единъ или двама хора (майсторитѣ), съ други пó-дълбоки, тоже дървени съ опашки сѫдове, сипвали вѫтрѣ вода и истласквали пó-едрия материялъ, който водата неможала да отнесе. Златото като 19 пѫти по тежко отъ водата и 5 до 8 пѫти отъ останѫлия материялъ, падало на на́й-низкитѣ точки на корубата, именно въ трапчинкитѣ, дѣто и оставало. Но драгоцѣнния металъ не билъ още съвсѣмъ отдѣленъ отъ другитѣ примѣси; той се губѣлъ въ глината и ситния пѣсъкъ. Премития материялъ пренасяли тогава въ друга пó-малка коруба, която имала форма на корито и била до половинъ метаръ дълга, дѣто плавяли съ вода останѫлото. Това се продължавало до тогава, до когато сичко чуждо се истребвало и оставало само чисто злато, което събирали въ рогове и отнасяли въ Македония. Отъ една подобна коруба златаритѣ изваждали само нѣколко чекердека злато; тѣ можели на денъ 100 до 150 коруби да премиятъ.
Сичкитѣ златари, до преди 50 години, имали особенни нѣкои привилегии, подарени отъ незапомнени години. Слѣдъ завръщането си въ Македония, тѣ плащали данъцитѣ си на Турското правителство въ необработено злато.
Така сѫ търсили, въ предишнитѣ жалостни години, препитанието си много Македонци. Послѣ освобождението ни, отъ врѣмето на окупацията, правителството забранило на златаритѣ да търсятъ, ровятъ, миѭтъ и премиватъ златоносния пѣсъкъ. По какви съображения сѫ послѣдвали подобни распореждания, немогѫ да си разяснѭ. Наистина и азъ съмъ на мнѣние, че на́й-хубавата златна руда на нашия народъ почива въ трудолюбивото и правилното обработвание на плодовититѣ наши земли. Но неще ли бѫде щастие за България, ако и монтанистичнитѣ предприятия се разпространятъ веднъжъ въ отечеството ни? Не сѫ ли тѣ изворъ на голѣми богатства, даже и тогава когато земята скрати плода си?
Нѣма съмнѣние, че златото, първобитно въ малки луспи и дребни зрънца, се намира въ България, разсѣяно въ камънитѣ на странитѣ формации и въ кварцитнитѣ жили, които пресичатъ сѫщитѣ. Не съмъ билъ още въ Кюстендилско, Дупнишко и въ ония мѣста, отъ дѣто на́й-много събиратъ злато, но, споредъ описанията на Ами Буé, тамъ се намира на́й-распространено гнаисъ, блѣстникъ и въобще разни полукристалинни камъни, въ които на́й-често се намира златото. Отъ дѣйствието на атмосферата, тѣзи както и сички други камъни, цѣпятъ се, събарятъ, дробятъ и се разнасятъ отъ буйнитѣ порои въ долищата и коритата на рѣкитѣ и потоцитѣ, отъ дѣто златаритѣ на горѣ описания начинъ ги събиратъ.
Злато се намира и въ Витоша. Приказвахѫ ми, че много пѫти намирали въ магнетитния желѣзенъ пѣсъкъ малки луспици чисто злато. Това се случвало на́й-повече въ околноститѣ на Самоковъ, въ потока Палагария, който извира отъ южната страна на Витоша.
Иска ми се да вѣрвамъ, че и въ нѣкои желѣзни и бакърени пирити намира се нѣщо примѣсено злато. Предъ лани, когато бѣхъ въ Брѣзникъ, населението ми показа дола, отъ дѣто Неврокопцитѣ премивали злато. Брѣговетѣ, които опасватъ този долъ, испрецѣпени сѫ съ кварцъ, който разсѣяно съдържа пиритъ и халкопиритъ. По край сичкитѣ мои усилия и опити, що направихъ въ тѣхъ, не можихъ да намѣрѭ злато. Това обаче неможа́ още да ме разубѣди отъ предположенията ми; ще прислѣдвамъ изслѣдванията си, за да се увѣрѭ въ истинноста.
Първобитния начинъ, който употрѣбяватъ братята Македонци за премиванието на златото, както и постигаемитѣ резултати, показватъ, че страната ни е доста богата и на злато. Сѫщия начинъ е практициранъ на́й-първо и въ Калифорния, но съ изчерпванието на богатитѣ златоносни легла, усъвършенствуванъ е и начина на премиванието му. Въ послѣдне врѣме съ хидраулически способъ постигнѫтъ е блестящъ резултатъ. Ако 56,000 килограма материалъ даватъ около 4.4 грама злато, предприятието е възможно, защото за премиванието на 56,000 килогр. разнасятъ се само 6 лева а прелитото злато струва близо двойно. Съ хидраулически начинъ вадятъ днесъ въ Калифорния злато и отъ такива мѣста, дѣто съ други срѣдства не би постигнѫли нищо.
Ако се обърнемъ на Росия, дѣто премиванието на златото е слабо усъвършено и дѣто 50 пѫти пó-скѫпо струва отъ колкото въ Калифорния съ хидраулически начинъ, то не ще погрѣшѫ, ако кажѫ, че и у насъ ако не пó-вече, то поне 50 пѫти пó-скѫпо ще бѫде премиванието на златото отъ колко въ Америка. Условията за подобни предприятия съ хидраулически способъ твърдѣ сѫ сгодни въ тѣзи наши страни, дѣто се намира златото. Водитѣ изобилствуватъ и съ малки разноски могѫтъ и водоскоци да се направятъ. Азъ мислѭ, че подобно предприятие твърдѣ добрѣ ще се рентира, стига само подробно да се изслѣдватъ скалитѣ, които могѫтъ да съдържатъ злато и отъ послѣ да се направятъ нѣкои предварителни опити, споредъ както това изискватъ мѣстнитѣ условия.
Нека се повърнемъ нѣколко стотини години назадъ и да видимъ, що говори миналото за златнитѣ рудници въ България.
Въ едно отъ съчиненията на Гна Д-ра Иречека1) обширно се приказва за славнитѣ римски златни рудници въ Босна и сѣверна Албания. Той казва, че отъ тамъ пренесалъ царъ Траянъ рудокопи въ задунавска Дация, при златнитѣ рудници въ Трансилвания, които се разработвали отъ Римлянитѣ: Сѫщитѣ се обработватъ още и сега.
Римлянитѣ, казва Гнъ Иречекъ, копахѫ на полуострова злато, сребро и желѣзо. Въ провинциитѣ Moesia (Сърбия), Dacia ripensis и Dacia mediterranea (Видинска и Софийска губерния) и Macedonia имаше особени чиновници надзиратели надъ рудницитѣ, наречени „procuratores metallorum“, които сами бѣхѫ подчинени на върховния си началникъ „comes metallorum per Illyricum“2).
1) Dr. Konst. Jireček, Die Handelsstrassen und Bergwerke von Serbien und Bosnien während des Mittelalters. Prag. 1879.
2) Ibid. p 43.
За народа на Бесситѣ, които обитавали на Родопитѣ, и имали градъ Бессапара (при сегашний Баткунъ) казва сѫщия историкъ така:
„Освѣнъ съ войнственнитѣ подвизи Бесситѣ се занимавахѫ и съ рудокопство. Рудитѣ се изваждахѫ или отъ пѣсъка на рѣкитѣ или изъ вѫтрѣшноста на земята. „Подкопи по начина на Бесситѣ“ (cuniculi more Bessorum) зовеше се въ стратегията (военното искуство) на Римлянитѣ единъ видъ подкопи при превземанието на градоветѣ. Остатъци на Бесскитѣ рудници още днеска се виждатъ въ Родопитѣ, въ Рила планина и въ Срѣдня гора; и днеска още Българитѣ се ползуватъ отъ тѣхъ. Остатъци на златни рудници виждатъ се въ дивитѣ планински пустини при Деспотово (между Т. Пазарджикъ и Неврокопъ). Злато се измива въ р. Тополница отъ Неврокопци и Кратовци, които дохождатъ тука за тая работа; при горнето течение на тая рѣка лежи градеца Златица, името на който само свидѣтелствува за присѫтствието на злато; други такива златоносни мѣста сѫ въ потока Палагария при южната страна на Витоша. Когато Готитѣ въ 376 год. влѣзохѫ въ Тракия, работницитѣ на Бесскитѣ златни рудници се присъединихѫ къмъ тие варвари, които се заловихѫ да плячкатъ страната, та имъ служихѫ като пѫтьопоказатели и имъ издавахѫ всичкитѣ скривалища и прибѣжища на жителитѣ“ 1).
1) Dr. Konst. Jireček, Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Prag, 1877, p. 39.
AUPROSPECTOR.com 