ТРАКИЙСКИ ЗЛАТОНОСНИ РУДНИ РАЗРАБОТКИ КРАЙ СОФИЯ

МАГДАЛИНА СТАНЧЕВА

Археология, XV, София, кн. 1, 1973 г., стр. 53-59

Осведомеността за развитието на рударството в българските земи в древността се дължи отчасти на споменаванията на стари автори, отчасти на единични находки и на косвени данни. Сравнително най-добре е изследвано железодобиването, което поради самия вид на метала и неговата руда оставя обемисти и по-лесно откриваеми следи на местата на старите разработки.

Много голям интерес за древната промишленост и икономиката на нашите земи представлява добиването на злато, но именно то е твърде слабо изследвано. Разбира се това е донякъде обяснимо и със сравнително малкото количество на този скъпоценен метал в неговите находища, които са били изоставяни след изчерпването им и техните следи бързо са се заличавали. В изследванията на специалисти по рударство и металургия се споменават или са предмет на специален интерес следите от стари рудни разработки. Но документацията на тези следи е извънредно слаба. Във есеки случай всички тези изследвания сочат Кюстендилското Краище, Трънско, Етрополско, Чипровско като райони на активно добиване на злато и сребро от най-древни времена.

При древното златодобиване у нас са експлоатирани наносните пясъци и коренните рудни находища.¹ Такива находища са експлоатирани в Михайловградско, където са открити следи от галерии, ровове и ями. От галериите там са останали само отворите, а някъде и отвалите – натрупаният материал.² В Михайловградско, при с. Говежда, са намерени и останки от каменни корита – за счукване на златоносната руда преди промиването.³ Златоносни находища са известни и в Чирпанско.⁴ Там също са намерени остатъци от древни галерии, но никакво описание или застнимване на тези галерии не е направено.⁵ Богато със златоносни находища е Кюстендилското Краище⁶ и Трънско.⁷ Останки от стари рударски галерии може би за злато са откривани в Етрополско.⁸

На издирването на стари рудни разработки в Софийски окръг са посветили внимание двама български археолози – Васил Миков⁹ и Иван Велков.¹⁰ Последният бе особено добър познавач на Витоша и цялата Софийска околност. Но за съжаление и техните съобщения по тези въпроси не ни дават по-точни данни за рудните разработки тук в античността. Г. Бончев споменава накратко за експлоатацията на златоносните дилувиални тераси между селата Панчарево, Горубляне, Симеоново и Бистрица,¹¹ сведения, които са особено ценни за нас, тъй като се свързват със забележителните останки от такава дейност, които ще разгледаме тук. Б. Гергов прави преглед на всичко известно за рударството в околността на Сердика. Този преглед още веднъж показва сравнително твърде общите и оскъдни данни, с които засега разполагаме.¹²

Нашите усилия да се доберем до литература, която би ни осигурила сравнителен материал за публикувания тук съвсем особен род археологически паметник, останаха почти безрезултатни.¹³ Считайки обаче, че при другите сведения за много развито златодобиване у нас през античността не е възможно да не се открият (или да не са открити вече) подобни останки, ние ще се занимаем с откритите край София златодобивни галерии не само поради важността и интереса, който те представляват, но и с надеждата, че те ще насочат вниманието и на други изследвачи към подобни останки.

През 1959 г. при прокопаването на трасето на панчаревския канал, проектиран като декоративен и отчасти плавателен пояс около София, недалеч от базата на Детско-юношеската туристическа станция при отнемане на насипите на една слабо издигната неголяма могила багерът се натъкна на кухини. Сътрудниците на Музея за история на София,¹⁴ които контролираха цялото трасе на канала за евентуални археологически находки, поискаха отстраняването на багера и разкопаването на този участък на ръка.¹⁵

Работата протече твърде трудно, тъй като беше свързана с опасности при проследяването на галериите. Оказа се, че те са частично засипани от срутвания на терена, много време след изоставянето им. Не бе възможно също проследяване на галериите на голяма дължина, тъй като височината на галериите се движи между 1,10 и 1,30 м и работата в тях бе извънредно трудна (обр. 1).

При завършването на работата се оказа, че сме попаднали на възел от галерии, които се намираха на дълбочина между 1,50, и 3,00 м от съвременната повърхност на терена на това място. На тази дълбочина се явява таванът на галериите (обр. 2 и 3).

Галериите са образувани по изкуствен начин чрез изваждането на наносния материал съставен от речен камък, чакъл и пясък. Именно този наносен материал съдържа златни частици. Прокопаването е извършвано вероятно със специална кирка с къса дръжка. Речните камъни са отделяни в процеса на работата и използувани веднага за изграждане на страничните стени. Стените на разкритите галерии са изградени чрез подреждането на речните камъни в сух зид със слаб наклон така, че разрезът на галерията има форма на трапец, обърнат с по-голямата си основа нагоре. В най-долната част на този сух зид са поставени най-едрите камъни. Максималният размер на тези основни за зида камъни, установен в разкритите части на галериите, е с диаметър 0,70 м. Нагоре постепенно големината на камъните намалява, като се достига до речни валутъци с диаметър около 0,15 м. За таван на галерията служи естествено втвърден пласт с леко дъговидна извивка, която увеличава височината на галерията в централната ѝ ос и улеснява движението на рудокопача. За под на галерията служи също такъв плътен втвърден пласт (обр. 4 и 5).

Ширината на галериите се движи между 0,35 и 0,55 м. При това положение, ако се опитаме да възстановим процеса на работата, трябва да си представим, че рудокопачът се придвижва по корем или на колене в по-широките галерии, а обърнат настрани – в по-тесните. Естествено, галерията се е стеснявала след изграждането на подпорните стени до споменатите размери, но трябва да се предполага, че тези подпори са изграждани едновременно с прокопаването, тъй като рискът от срутване на плуващите в проследявания насип речни камъни е бил голям (обр. 6).

Дребният материал – пясък и баластра – е бил изтлаксван навярно с някакъв инструмент, подобен на лопата. Малкият размер на галериите е налагал да не се допуска задръстването им с изкопан материал, а често той да бъде извличан до отворите на галериите. Оттам той е бил пренасян за плавене. При разичстването, което изършихме, бе събран около 3 кг. наносен материал и извършено контролно плавене, за да се установи наличието или липсата на златни люспици и зрънца.¹⁶ Промиването потвърди предположението, че в галерията е добиван златоносен пясък.

Максималната дължина, на която успяхме да проследим една галерия, беше 3 м. Отделните галерии не са разположени в определена правилна система една към друга. Самите те нямат непрекъсната права посока, а образуват леки извивки. Вероятно това се дължи на проследяването на по-богат или по-лесен за разкопаване пласт. На възела на няколко галерии, на които попаднахме, се образуваше сравнително широка площадка, където вероятно е струпван материалът преди изнасянето му на повърността. От тази площадка ветрилообразно се насочваха четири галерии. Особено старателно и с най-едри камъни са укрепени ъглите между две съседни галерии.

Някои кръстовищни подпори не са изкуствено изградени, а представляват здрави конгломератни стълбове със същия състав като тавана и пода на галерията.

При разчистването на галериите не се откриха никакви предмети. Само на едно място се намериха няколко въгленчета обгоряло дърво. Възможно е те да са се отронили от дървена факла.

Ще обобщим накратко съобщенията да се определят тези интересни извънредно редки съоръжения като галерии за добиване на злато. Както споменахме и в началото, за златодобив у нас са експлоатирани наносните пясъци на реките. Откритите галерии попадат именно в терен от речни наносни пясъци. Наличието на злато в такива наноси се дължи на отлагането на златни прашинки в алувиалните насипи от изветряването на гранит.¹⁷ Именно такива златоносни разсипи, смесени често с рудни късове, са имали в миналото водещо значение в добиването на злато.¹⁸ Златни разсипи се срещат главно в средното течение на реките, където долината се задълбочава и образува тераси.¹⁹ Точно такъв е случаят и в района на нашата находка. Изследванията на геолозите у нас са показали, че златоносният пласт е дебел обикновено от 0,80 до 1,20 м.²⁰ Както отбелязахме по-горе, височината на нашите галерии се движи между 1,10 и 1,30 м. Следователно тук е бил проследяван сравнително дебел златоносен пласт, който е изчерпан в цялата си дебелина.

Изследванията в района на София и специално на Витоша говорят за повишена златоносност. В терциерните и кватерниерни наслаги около Витоша и особено в горното течение на р. Палакария е установено наличие на злато, дребнозърнесто и люсповидно.²¹ На наличието на злато в подножията на Витоша вследствие надробяването на кварцитната ѝ покривка се спира Ив. Велков. Той счита, че злато се е добивало в околностите на Бистрица, но подчертава оскъдността на археологически данни за находищата и добиването.²² Със златодобиването около Бистрица са свързани и някои названия, като напр. Плавица.²³ Дейвис също споменава, че районът на София (в по-широки граници) е бил златодобивен, но не казва нищо по-определено за находища или находки.²⁴

От друга стана, добиването на злато чрез хоризонтални галерии е най-широко практикуваната минна разработка за злато.²⁵ Такива галерии са известни от римската епоха.²⁶ Именно алувиалните речни разсипи независимо от епохата и начина на добиване имат най-голямо промишлено значение.²⁷

За съжаление данните, с които разполагаме за установени останки от галерии в древността, са само описателни. В. Миков, комуто са били известни галерии за добиване на злато, отбелязва само, че на 7-8 км южно от с. Гюлечица са открити три галерии.²⁸ По-подробни сведения за устройството на златодобивните галерии в Краището дава М. Константинов.²⁹ Той споменава, че галериите са подпирани с едри камъни, а не с дървени подпори, или пък на места са оставяни подпорни стълбове от здрав конгломерат. Но и това изследване на Константинов не е илюстрирано с фотоснимки.

Въз основа на всичко приведено дотук, независимо от оскъдните паралели на подобни съоръжения, можем да твърдим уверено, че югоизточно от София по трасето на Панчаревския канал сме се натъкнали на галерии за добиване на злато.

Особено труден е въпросът за датировката на откритите галерии. Както отбелязахме при описанието им, в тях не се намериха никакви предмети, които биха могли да ни улеснят в определяне епохата, към която те принадлежат. Дребните въгленчета от изгоряло дърво може би не са съвременни на експлоатирането на галериите, а са използувани при оглеждането им в много по-късна епоха. Дейвис споменава, че рудокопачите са използували в галериите маслени лампи, поставени в ниши в стените на галериите.³⁰

Редица съображения обаче ни карат да предположим, че откритите край София галерии са от римската епоха. Минното дело в Тракия е било много развито през императорската епоха.³¹ При това мините са били почти навсякъде държавни и са били давани на концесии. В своето изследване по този въпрос Б. Геров счита, че сребърните и златоносните залежи в Западна Тракия са били концесии на Ауфидиевци.³² В случая за нас представлява интерес и предположението на Геров, че Ауфидиевци имат източен (може би еврейски) произход и че те са пренесли тук култа на (εὀς ‛ʹΥψιστος, сигурно засвидетелствуван в Сердика с останки от храм и надписи.³³ В своето изследване върху мините и кариерите в Софийски окръг Б. Радославов изтъква „грамадните размери“ на старите римски рудничарски разработки.³⁴ Той споменава за намирането на около 400 римски монети от бронз и сребро при разчистването на един кладенец в концесията за оловни руди в с. Милютовци, Трънско, концесия известна в миналото под името „Тодор“.³⁵ На друго място същият автор изказва мнението, че златоносните дилувиални тераси между селата Панчарево, Горубляне, Симеоново и Бистрица са екплоатирани през римската епоха.³⁶ Б. Геров приема това мнение.³⁷ Много важно е сведението на един друг изследовател на историята на рударството у нас, Г. Коняров, който съобщава, че в една стара галерия за златоносни пясъци при с. Горно Уйно, Кюстендилско, е намерена златна монета от Юлия Домна.³⁸ А тъкмо описанието на галериите за златоносен пясък в тази част на Краището при с. Горно Уйно отговаря на откритите край София галерии.³⁹ Дейвис също категорично отбелязва, че добиването на злато от римляните чрез хоризонтални галерии е установено.⁴⁰ Впрочем, в римско време се датират и рударски галерии в Източна Македония при Пехчево.⁴¹

Явно е, от една страна, че в Софийски район златните разсипи били широко експлоатирани през римската епоха и от друга, че подобни на нашите галерии са датирани с римски импрераторски монетни находки. Към това може да се прибави, че по трасето на панчаревския канал се откриваха предимно следи от живот през римската епоха – гробове, единични следи от градежи и водопроводи.

Че римската власт е сложила ръка на тези златни източници за държавните нужди, не може да има съмнение. Но също така не може да се допусне, че римляни преселници или специално докарани за това са работили в галериите в тракийските земи. Както се вижда от малките размери на галериите, работата в тях е била изключително тежка и най-вероятно е, че тя е извършвана от местното подчинено население – траките. На това особено набляга и Коняров, като се аргументира с тежестта на работата в галериите и с факта, че не са запазени в рударството термини от латински произход.⁴²

Почти всички класически писатели, които се занимават с бита и живота на траките, отбелязват, че у тях е много развито рударството, включително добиването на злато от златоносен пясък.⁴³ Тракийски рудари странсвували по разни места на Балканския полуостров, където имало руди и златоносен пясък в реките. Но това „странствуване“ на рударите траки е било предизвикано навярно от тежките условия на труд и живот, от жестоката екплоатация, на която са били подлагани от страна на римските концесионери и техните наместници. Те се преселвали в Илирия и Македония, та се наложило със специални разпоредби да бъдат връщани в родните си места.⁴⁴ Най-много са сведенията за рударската и по-специално за златодобивната дейност на бесите.⁴⁵ При това те са се занимавали с това и в късната римска епоха, по времето на император Теодосий I.⁴⁶ Стратегия Бесика граничи на запад и север със стратегия Сердика, но точните места, обитавани от бесите, не са установени.⁴⁷

Както се вижда, до късно през римската императорска епоха траките са добивали злато в нашите земи. Към тази епоха трябва да се отнесат и сердикийските галерии.

Но трябва да се отбележи, че както самите галерии, изработени много майсторски, така и други някои факти подсказват, че се касае за една многовековна традиция и опит на траките в златодобиването. Не е ли едновременно доказателството за това изобилието на златни находки от предримската епоха, за много от които с основание се приема, че са местна тракийска изработка?

Всичко изложено дотук ни позволява, да приемем, че галериите югоизточно от София са останки от златодобивната дейност на траките тук.

1. Петър А. Василев. Златото в древността и днес. С.,1969, с. 18.
2. Пак там.
3. Пак там, с. 61; Г. Коняров. Принос към историята на рударството и металургията в България. С., 1953, с. 146.
4. Б. Радославов. Златоносните находища в Чирпанско. С., 1934.
5. П. Василев. Цит. съч., с. 20.
6. Г. Коняров. Принос. . ., с. 23; М. Константинов. Старото златодобиване в Краището. – Сп. Минно дело, 1949, бр. 3 и 4. Интересно потвърждение на голямото значиение на златодобиването в район на Пауталия е една монета на този град от Каракала, на която и от двете страни на персонификацията на Струма има по една детска фигурка, над едната с надпис ἄϱγυϱοϛ, а на другата – ϰϱὐσος (вж. Z. Ruzicka. Die Münzen von Pautalia. – ИАИ, VII, 1933, p. 159. № 634). Това подсещане дължа на ст. н. с. Т. Иванов, комуто тук изказвам благодарност.
7. Б. Радославов. Минни кариери и минерални води в Софийския окръг. С., 1918, с. 59.
8. Проф. Георги Георгиев от Висшия минно-геоложки институт е посещавал лично тези обекти и ги счита за средновековни главно по начина на крепене – чрез дървени подпори. За тези сведения, които проф. Г. Георгиев беше любезен да ни съобщи, и тук му изказваме благодарност. За рударството в Етрополско вж. също: Б. Радославов. Рудничарството в Етрополския Балкан. Минно-техническа и научна студия. С., 1930.
9. В. Миков. По долината на р. Черни Искър. – Български турист, XXII, 1, 1930, с. 21.
10. Ив. Велков. Един стар рударски център край Витоша. – Antidoron M. Abramić septuagenario, Aspalathi (1954-1955), 1957, p. 163-168; Рударството във Витоша с оглед на златарството. – Природа, IV, 3, 1955, с. 87-89.
11. Г. Бончев. Старото рударство в България и Македония. – Сп БАН, XIX, кл. природомат., IX, 1928, с. 27-29.
12. Б. Гергов. Проучвания върху западно-тракийските земи през римско време. Ч. II. – ГСУ ФЗФ. XI, 1, 1967, с. 62-65.
13. Освен търсенето на литературни сведения ние се обърнахме и към геолозите проф. Цоню Димитров и проф. Георги Георгиев с молба да ни информират дали в своята практика и изследвания са се натъкнали на златодобивни галерии. И двамата не можаха да посочат такива находки освен споменаваните в тук приведената литература. За тази консултация им изказваме благодарност.
14. Проучванията на трасето на канала се ръководеха от зав. Археологияеския отдел при Музея за история на София Магдалина Станчева. В работата взе активно участие Мария Гаврилова, тогава уредник на МИС, на която изказваме тук голямата си благодарност за помощта, която ни оказваше при спасителните проучвания на трасето на канала и специално на публикувания тук обект.
15. В изкопните работи участвуваха бригадири от БАН, между които и сътрудници на Археологическия институт и музей.
16. Промиването бе извършено под ръководството на кандидата на геолого-минералогическите науки Елен Алексиев в лабораторията на Геологическия инстутут при БАН. За сведенията му изказваме благодарност. При разкопаването на галериите бяха поканени да види разкритите им части акад. Стр. Димитров и проф. Ж. Гълъбов и тяхното мнение беше, че каменните зидове са изкуствено изградени и че вероятно се касае за галерии за златоносен пясък.
17. П. Василев. Цит. съч., с. 21.
18. Пак там, с. 46.
19. Пак там, с. 57.
20. П. Василев. Цит. съч., с. 82.
21. Пак там, с. 55-56.
22. Ив. Велков. Рударството във Витоша. . ., с. 87-89.
23. Г. З. Коняров. Цит. съч., с. 146.
24. O. Davies. Roman Mines in Europe. Oxford 1935. p. 223.
25. П. Василев. Цит. съч., с. 72 и сл.
26. O. Davies. Op. cit., p. 19.
27. П. Василев. Цит. съч., с. 79.
28. В. Миков. Цит. съч.
29. М. Константинов. Старото златодобиване в Краището. – Миньор, 1949, кн. 3-4, с. 81 и сл.
30. O.Davies. Op. cit., p. 22.
31. Б. Гергов. Към въпроса за използуването на мините в Тракия през римско време. – ИНМБ, II, 1965, с. 70 и сл.
32. Б. Гергов. Към въпроса. . ., с. 72.
33. Ig Bulg, IV, 1941-1943,
34. Б. Радославов. Мини, кариери. . ., с. 58 и сл.
35. Пак там.
36. Б. Радославов. Дирене, изучаване и каптиране на минералните извори в с. Панчарево. С., 1938, с. 8 и сл.; Минното дело в развитието на човешката култура. С., 1948. с. 27.
37. Б. Гергов. Проучвания. . ., II, с. 64.
38. Т. Коняров. Принос. . ., с. 22-23.
39. М. Константинов. Старото златодобиване. . ., с. 81 и сл.
40. O. Davies. Op. cit., p. 19.
41. М. и Д. Гарашанин. Археолошке белешке са рекогносцираньа у Источноj Македонии. – Зборник на Штипскиот народен музеj, I, 1959, с. 92.
42. Т. Коняров. Принос към историята. . ., с. 22-24.
43. Тези сведения са събрани у Г. Кацаров. Очерк на историята и бита на старите траки според класическите писатели. – БИБ, 1928, II, с. 1-20.
44. Вж. посочените изворни данни у К. Иречек. Княжество България. II. Пътувания. Пловдив, 1899, с. 448.
45. В. Бешевлиев. Проучвания върху личните имена у траките. С., 1965, с. 57.
46. Пак там и посочениете извори.
47. Г. И. Кацаров. Траките беси. – ИИД, 6, 1924, с. 31.