Д-РЪ ИВ. Д. ШИШМАНОВЪ
Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV, София, 1891 г., стр. 469-476
V. Савиюръ Люзинянъ.
1786.
Пѫтописътъ на Савиюра Люзиняна излѣзълъ най-напрѣдъ на английски езикъ въ 1788 год. въ Лондонъ подъ заглавие: „A series of Lettres addressed to Sir William Fordyce, containing a voyage and journey from England to Smirna etc. Translated from the originale into English by the Author. S. L. Κοσμοπολίτης,“ 2 тома гол. 8-а.
Както се вижда отъ самото заглавие, книжката на Люзиняна не прѣдставя нищо друго освѣнъ една сбирка отъ писма, които билъ отправилъ въ врѣме на пѫтешествието си сѫру Уйляму Фордайсу въ Лондонъ, вѣроятно на француски езикъ, и които послѣ самъ прѣвелъ за печатъ на английски (translated from the original into English by the author).
Авторътъ ни е познатъ само отъ краткитѣ биографически бѣлѣжки, които намѣрихме въ нѣмския прѣводъ на пѫтнитѣ му писма. Въ прѣдговора се казва, че билъ родомъ французинъ, че още на млади години (1746 г.) уйка му го повикалъ въ Каиро и пѫтувалъ съ него въ Мала-Азия. Въ 1753 г. се върнѫлъ пакъ въ Египетъ, въ 1771 г. стѫпалъ на Али-бейова служба, на която останѫлъ и до смьртьта си.
“На западъ (sic) отъ града лежи една планина, която Турцитѣ наричат Витушъ (Witusch). На върха ѝ се намѣрва една равнина, на която растѫтъ голѣмо количество благодѫхни цвѣтя. Тукъ има и една златна рудница, която обаче не се обработва. Надзирателятъ на хана, единъ много разуменъ човѣкъ, ми каза че това мѣсто (София) лѣтно врѣме прилича досущъ на градина, и за това го наричатъ царска градина (des Kӧnigs Garten). Той ми показа единъ аметистъ и единъ бѣлъ сафиръ които дъждътъ бѣше измилъ отъ планината. Селянитѣ намѣрватъ често скѫпоцѣнни камене, но ги крѭтъ старателно, защото се боѭтъ, че правителството може да ги принуди, да копаѭтъ за други. Тоя турчинъ (надзирателятъ на хана) бѣше пѫтувалъ въ Европа и много обичаше чужденцитѣ (hatte groszes Vorurtheil (sic) für Ausländer).” ¹)
¹) „Westwärts von der Stadt liegt ein Berg, den die Türcken Witusch nennen, auf dessen Gipfel eine Ebene liegt, auf der eine Menge wohlriechender Pflanzen wächst. Es giebt hier auch eine Goldgrube, die aber nicht bearbeitet wird. Der Aufseher der Herberge, ein sehr vernünftiger Mann sagte mir dass dieser Fleck im Sommer völlig das Ansehen eines Gartens hätte und daher auch des Kӧnigs Garten gennant würde. Er zeigte mir einen Amethist und einen weissen Safir, welche der Regen von den Bergen herabgespült hatte. Die Landleute finden oft Edelsteine, die sie aber sorgfältig verbergen, weil sie fürchten, dass die Regierung sie zwingen würden, darnach zu graben. Dieser Türk war in Europa gereist und hatte ein groszes Vorurtheil für Ausländer“.
AUPROSPECTOR.com 