РУДАРСТВОТО ВЪВ ВИТОША С ОГЛЕД НА ЗЛАТОДОБИВАНЕТО

ИВАН ВЕЛКОВ

„Природа“ Научно-популярен двумесечник за естествено-исторически знания, година IV, кн. 1, София, 1955 г., стр. 87-90

Благодарение на своите минерални богатства и на изобилието на вода и гори, Витоша е била винаги важен металодобивен и металургичен център както в дълбоката древност, така и по-късно в Средновековието до най-ново време.

Рударството в българските земи има едно минало, което се простира далеч назад преди идването на римляните на Балканския полуостров. В писмените паметници на древността не липсват сведения за тогавашното рударство в южната половина на полуострова – в Македония и Тракия. Тези сведения са без топографски подробности. По-тъмни са сведенията за вътрешните области на страната.¹ Съществуват обаче сигурни археологически паметници, че през всички исторически епохи на много места в страната, както и в пределите на Витоша се е добивало желязо, а в значително количество и злато.

Най-обикновеният начин за добиване на злато е чрез промиване на речни наноси или чрез разработване на твърди земни формации с пробиване на шахти. Този начин е бил добре познат на всички народи в древността. Познават го траките, познават го и римляните. Между траките най-опитни рудари били бесите. Те се споменават като плавачи на злато дори към края на IV в от н.е.² Така е промивано злато по много наши по-големи и по-малко реки и планински потоци. Находища от този начин на работа са ни познати на Тополница с притоците ѝ в Средна гора в областта на Златица, по Искъра, р. Бързия към Берковица, Луда Яна към Стрелча, реките на Краището, Трънско, Брезнишко, Сестримско, в Пиринския край на Разлог и др. Находищата са твърде много, но историческите и по-скоро археологическите данни за тях са оскъдни, някъде липсват, а в повечето случаи тези находища не са проучени. В това отношение не стои много далече и Витоша. Още на времето К. Иречек обърна внимание на тези металодобивни пунктове – да се проучат и свържат с прилежащите антични останки от крепости, стари селища и други археологически паметници.

Около Витоша има много следи от старо рударство във вид на купища сгурия. Такива находища се виждат към изчезналото вече Попово (Витошко), някога Сръбски Самоков, Кладница, Крапец, Студена, Боснек. Тук няма следи от галерии и разкопки, което показва, че рудата не е изваждана от жилни рудни находища, а е събирана чрез плавене. Между старите познати железнорударски центрове в българските земи Самоковският център ще да е един от първите по богатство на руда и на желязно производство. Рудата, главно магнетит, била добивана от близките на Самоков планини – Рила, Витоша, Плана. Особено изобилна на руда е била Витоша в южните си склонове. Известният руски историк пътешественик В. Григорович, минал през тези наши краища в 1844 г., пише: “Холмистую страну, изобильную железными рудниками”.³

Рударската терминология в нашите земи съдържа елементи от много езици. От по-късното Средновековие произхожда и немската дума шлакно (Schlake), донесена от саксонците, повикани от Унгария и Трансилвания през XIV и XV в. да обработват рудниците в Босна, Сърбия и България. Тяхното присъствие в България е засвидетелствувано само в Чипровци, но следите им ще да са се простирали и по-далече. Те се намират в Рила, Самоков, а вероятно и около Витоша. Има писмени сведения, че Мануил Комнен (1143-1180) заселил в околностите на Сердика и другаде сърби, нещо, което е оставило следи и в топонимията на някои селища.⁴

Саксите са играли голяма роля през средните векове в рударството на балканските страни. На Балканския полуостров те дохождат, според Миткович, в началото на XIII в.⁵ Единствено писмено сведение за времето, когато саксите са дошли в българските земи, е писаното от Никополския католически епископ Антон Стефанов до Рим, а именно, че саксите са дошли към 1300 г. Ив. Дуйчев допуща, че рударите сакси са се възползували от победата при Велбужд в 1330 г., за да преминат от някои сръбски рударски селища в българските земи, гдето те почнали да обработват златни, сребърни, железни и медни руди.⁶

След западане на рударството на Балканския полуостров, турците са докарали от Унгария и Трансилвания славяни (словаци или словени) – специалисти металурзи, които са увеличили размерите на пещите и самоковите. С тези взети мерки се смята, че засилването на рударството през XVII-XIX в. се дължи на турците. От придошлите славяни са останали и доста рударски термини като рупа – дупка, рупник – рудар и др. В една кондика, почната през 1720 г., се сочат сръбски имена и родове в Етрополско като доказателство за присъствието там на словенци и сърби (Урош, Бранко, Вулю, Драгошин).

Що се отнася до Витоша като един голям железодобивен център, а едновременно и за добиване на злато, трябва да посочим като средище сегашното село Боснек, наричано в приписки от края на XVIII в. още и Босненк.⁷ Тук близо е и началното легло на Струма, позната още на античните писатели с богатството си на златоносен пясък (Извори, 223).

Склоновете на Витоша са обсеяни с многобройни крепости от различни исторически епохи, но такива крепости се намират групирани най-вече в землището на Боснек, разположено в дълбоките гънки на планината на десния бряг на Струма. Първоначално селото се намирало на един километър далечина навътре по течението на Струма, в местността селището. Тук се настанил според преданието един преселник, дошъл от Босна, и когато селото нараснало на седем къщи, то се изместило преди около 170 години на сегашното място. Тук имало някога манастир Св. Безсребърници. Като олтарен камък на издигнат през 1878 г. параклис е поставена антична варовикова подставка с база на колона. Върху подставката е издълбан надпис Tarsas, едно често срещано тракийско име. В другата църква на селото, построена през 1864 г., за олтарен камък пък служи един античен жертвеник.

Самият център на селото, една висока и широка тераса, известна под името Рида, е бил обиколен с крепостна стена, градена с обикновени речни камъни, споени с бял хоросан. Следи от този зид се виждат сега на площада на селото и в някои от дворовете. По строеж този зид може да се припише на по-късната римска епоха. Знае се, че през 1881 г. тук била намерена и оброчна плочка с образа на войнишкото божество Митра, отнесена и съхранявана сега в местния музей в Самоков. От всички тези находки и намерените монети може да се заключи, че на Рида е съществувало значително по размери римско укрепено селище.

Това римско селище не е било изолирано. Така, на североизток от Боснек, на около 2 км далечина, на десния бряг на Струма се издига в планината стръмно към юг скалисто възвишение. Горната част на възвишението е силно набраздена от многобройни и дълбоки изкопи. Непосредствено до изкопите е била издигната крепост, сега известна с името Градището. Зидовете на това градище имат същия строеж със защитните зидове на селището на Рида. Градището е било гъсто населено. Навред по южния склон на укрепеното възвишение се виждат дупки от местата на някогашни постройки, някъде личат и основи на жилищни постройки с останки наоколо от тухли, широки керемиди, парчета от големи глинени кюпове, от глинени съдове и др.

В непосредствена близост северозападно от Градището, на платото, се издига и грамадна надгробна могила, широко разлята в горната си част, с диам. 50 м при височина 5 м. На седловината на север от Градището и могилата, на едно пространство от около 500 м дължина се намират и следи от селище, вероятно от епохата на градището. Следи от повече постройки, някои с доста големи размери, се намират в най-северната част на това селище, известно тук под името Църквището, с оброк св. Спиридон. Както в градището, така и около него и в селището се намират парчета от сгурия. От керамиката, пък и от намерени тук сребърни и бронзови монети градището може да се датира към III-IV в., използувано към VI в., а после към XI-XII в.

Но Боснек е бил навярно укрепен и далеч преди идването на римляните в нашите земи. Това показва тракийската крепост, издигната на възвишението западно от селото, известна с името Кръста или Големия кръст. Крепостта има размери 120 Х 60 м при стени дебели до 2 м, градени с по-едри каменни блокове в краищата, запълнени с дребни камъни по средата. Из вътрешността на крепостта се среща сгурия. Керамиката, характерна за IV-III в пр. н.е., е оскъдна.

Тракийски крепости, крепости и от други епохи, останки от укрепени римски селища, надгробни могили се срещат навред из българските земи. Необикновеното тук е, че подобни археологически останки се намират в пустинните гънки на Витоша, и то на една надморска височина над 1200 м, непригодна за обикновено селище. На една такава височина не ни са познати другаде надгробни могили от римската епоха, да не говорим за крепост или селище, освен около планинските проходи. Присъствието на крепости и селища в тази именно част на Витоша може да се обясни само с развитото в древността и Средновековието интензивно рударство. То трябва да се свърже особено с промиването и добиването на злато, за което е имало всички природни условия. През ледниковата епоха върху сиенитното ядро на Витоша са лежали дебели пластове от гнайс, кварцити и конгломерати. През времетраенето на тази епоха ледниците рушили горната покривка и смъквали разрушения материал в ниските части на планината. Ледниците смъквали и дробили на ситно и кварцитната покривка на Витоша. Тази сдробена покривка се оказала златоносна, затова тук отрано започнали да промиват тая маса и да събират от нея скъпия метал.⁸ Около Боснек е промивано злато. Това показват на първо място купищата камъни, наредени на дълги пояси, на разстояние до един километър дължина, по левия бряг на Струма, южно и югозападно от селото. Тези купища камъни са известни под името Грамадье или Грамаге. Водата за плавене на златото е вземана от Струма при Духлите – пещера източно от селото, гдето имало някога бент и по вада откарвали водата на местоназначението. Празните места между поясите камъни са наричани уплатини. На изток, на скалистото възвишение Петрус се сочат пък Петруновите грамади, после Стайчини грамади с местност Сарайо, все със следи от промиване на злато. Вода за промиване на златото е вземана високо горе от Витоша. За златодобиването в тази част на Витоша пише по-подробно и П. Делирадев, “Витоша”, 1926, с. 197 и сл.: Вододелът, който се образува от Купена и служи за мостова връзка между Витоша и Верила, е осеян с големи кварцитни блокове и скални конгломерати с кварцитен материал. Седловината източно от Чупетлово между Купена и Чукара представлява една доста широка платформа с кварцитни грамадаци, наречени Грамадака. Една стара и едва личаща вада е хващала високо водата на един приток на Струма и я отвеждала надолу към тази местност за промиване на кварцитните и разположените към Струма подобни грамадаци.

Във връзка с рударството около Чупетлово трябва да се спомене и средновековното градище (XI-XII в.) южно от селото, на левия бряг на долината. Наблизо до градището, на поляната Смильо, ставал някога на св. Троица и голям събор.

За рударството около Боснек сочи още названието Виднята западно от селото. Около това място се намират доста керамични останки от късното Средновековие. Във връзка с рударството стои местността Вукадинец, Ваташката махала, също Друмо. Тук старият път идвал откъм Крапец и през Разкръсие, махала Бикова, Добрава, Шаркова, Радивойна и Речето заминавал за Ярлово и по-нататък за Самоков.

За рударството, железарството и златарството в София и околността дават често бележки и пътешествениците. Така К. Рим в 1571 г. описва Витоша, чийто връх е всякога покрит със сняг, и съобщава, че в нейното подножие има рудници на превъзходно желязо, което се изнасяло за Цариград.⁹ За това често споменавано рударство има много запазени следи и във всички други села около Витоша. В Райко Даскалово (бив. Владая) имаме местности Рудища, Самоковище, Ковачево, Виднище. Като следи от рударство във Владая се сочат дупките над Ченгене тепе. Тук, според легендата, седемдесет баби трябвало люлки да люлеят, докато мъже и жени били заети в копаене и промиване на руди.

С развитото тук рударство стоят във връзка и някои стари пътища, които преминавали през планината. Един път излизал към Златните мостове, вземал посока към Даутов рид, Три кладенци и се насочвал към Черни връх и Копните (Купените) за Самоков. Към Селимица, на южната страна на пътя имало и Караулница. Някъде по този път бил запазен и калдаръм. Към Златните мостове се присъединявало и Знеполското вървище. Тук било и Пазарището.

В с. Мърчаево преди всичко трябва да се посочи типичната тракийска крепост (IV-III в.) източно от селото, позната на населението с името Калето. Тук наблизо, в Горни Коньовец, на късо разстояние се вижда ивица от стар калдаръм. Наблизо при това място и Калето минава стара вада, която идва от Юрушки мост, Еврейската грамада, Вучково ливаге, Копища, Ясенов рид, Коньовец за Ново село към гара Владая. Трябва да се посочи тук и местността Виднище до Брескето.

Ако се смята с. Църква за витошко село, би трябвало да споменем местността Виднище, западно от селото, после Плеваре в Лютин дол, южно от селото, гдето се плавило злато. Реката пък Рударщица разкрива при по-силна вода до селото отделни зидове от антична постройка. В Крапец трябва да се отбележи местността Крагуевец на границата с Попово, после Грамадите, Вигните, също местността Бошнячица.

Кладница и Попово са били също големи рударски центрове, особено в ранното и късното Средновековие. Във връзка с рударството на предно място трябва да се споменат значителните крепости при Кладнишкия манастир и Голямото градище източно от Кладница в завоя на Матница, и двете откъм XI-XII в. Сегашната махала Рударска някога е била голямо селище, изселило се при някакъв спор с турците. Сред Кладница се посочва Виднята, после Сръбкиница, Рударско ливаде. Знае се, че прадядото на Ваташкия род в селото е бил ватах – старши надзирател на рудари, а в местността Прекоп била промивана руда. Много интересни са находищата в котловината под Кладница. И тук се посочва стара вада, с чиято вода е ставало промиването на съответните кварцови блокове. Водата води своето начало от Кладнишката Сива грамада, минава по вододелното било между реките Матница и Кладнишка река и на южния склон на Ракевец била отвеждана до кварцитната област, наричана и до сега Грамаге, гдето без съмнение се е промивало злато (П. Делирадев, Витоша, с. 199). Източно от Попово пък се сочи местността Вигнята, а наблизо е и Рупие. Изобщо в землището на Попово е имало четири видни и един самоков, построен при устието на Матница в Струма. В местността Маруля се извършвали грубите рударски работи.

И в Ярлово в миналото населението се занимавало главно с рударство. Като рударско средище трябва да смятаме градището в полите на Витоша, в местността Ярема, в дъното на Куртова река до Стария дол. Това средновековно градище в основата си крие вероятно една тракийска крепост откъм IV-III в. пр. н.е. По долината и близките склонове южно от градището се забелязват навред останки от стари вади и ивици или купища камъни от промиване на руди. По-близко до Ярлово и западно от Стария дол имаме местност Рудищата. Злато пък е промивано главно в Паликария непосредствено северно от селото. До преди 3-4 години тук са виждали да промиват злато лица, идвали обикновено от други места.

Що се отнася до с. Железница, то самото име трябва да се обясни и свърже с развитата някога тук железодобивна индустрия. И тук се посочва мястото на една видня (местност Видня) под Лесичар, а значителното средновековно градище от XI-XII в. при Мачище със своите останки говори също за развито рударство в този край. Това градище спада вече в Плана планина.

Според преданието злато се промивало и около Бистрица. Цялата местност от Богдана и Копралите до полите на Витоша се нарича Рудищата. Целият този планински край е набразден с дълбоки прорези за изваждане и промиване на скъпия метал (П. Делирадев, Витоша, с. 199). Желязо пък се е промивало по Стара река и Янчовската река. Трябва да се прибави, че злато тук ще да се е промивало вероятно още през късното римско владичество, ако се съди по селищните и гробните останки, намирани в околностите на Бистрица (Изв. арх. институт XVII, 181 сл.). Може би за Бистрица се отнася бележката на Люзинян за Витоша от 1786 г. На запад (sic) от града лежи една планина, която турците наричат Витуш. На върха ѝ се намира една равнина, на която растат голямо количество благоуханни цветя. Тук има и една златна рудница, която обаче не се обработва (Сб НУ IV, с. 474).

От всичко до тук казано се вижда, че в ранното Средновековие, особено през византийското владичество (XI-XII в.) южните склонове на Витоша са били добре защитени. Тук всички крепости са същински укрепени селища с гъсто население, свързано или принудено да бъде свързано с рударството, цъфтяло някога в селищата около цяла Витоша, изгаснало не много години преди Освобождението.

Златните находища в околностите на София са спомогнали много за развитието на златарството в града, особено през XVI в. Софийските златари били някога прочути със своята изкусна работа, нещо, което е видно главно от църковните прибори, изработвани в София по поръка от близки и далечни места, както и от тежко обкованите със злато и сребро евангелия с издълбани по тях имена на дарители и майстори.¹⁰

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТЕКСТА

1. K. Jireček, Archäologische Fragments aus Bulgarien, AEM, X, с. 75 сл. К. Иречек, Българска държава  I, с. 253. Вж. и най-новата ценна и твърде изчерпателна книга на Всеволод Николаев, Характерът на минните предприятия и режимът на рударския труд в нашите земи през XV-XVII в., София, 1954, с. 14 сл.
2. Г. Коняров, Принос към историята на рударството и металургията в България, София, 1953, 143 сл. Кацаров, Дечев и др., Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София 1949, с. 421.
3. Иг. Пенков, Стопанско-географска характеристика на района Драгичево-Перник-Батановци. Год. Соф. университет, Ист. фил. фак. т. 44, 1947/48. кн. 3, с. 61. Г. Бончев, Старото рударство в България и Македония. Спис. БАН, XIX, 1920, с. 27. Вс. Николаев, ц. с., с. 138 сл.
4. J. Cinnamos, Hist. III, 6 (103) Migne, Patr. Graeca, 133, p. 432. К. Иречек, Пътувания по България II, с. 9. Иг. Пенков, ц. с., с. 178.
5. Чед. Миjтович, Студиjе за историj и српске трговине XIII-XIV в. Гласник српског ученог друштва, кн. 37, 1873, с. 241.
6. Ив. Дуйчев, Чипровец и въстанието през 1688 г. София 1936, с. 5 сл.
7. H. Wilhelmy, Hochbulgarien I Schriften des geographischen Instituts der Universität, Kiel, 1935, S. 104. М. Ковачев, Драгалевският манастир св. Богородица и неговите старини, София 1940, с. 194.
8. Н. Пушкаров, Витоша през ледниковата епоха. “Естествознание и география” VI, 1922, кн. 5, с. 177 сл.
9. P. Matkovic, Putovanja po Balkanskom poluotoku XVI vieka. Rad jugoslovenske akademije znatnosti i umjetnosti, кн. 112, 1892, с. 183.
10. П. Динеков, Софийски книжовници през XIV в. Поп Пею, София с. 27.