БОГОМИЛЪ М. РАДОСЛАВОВЪ
Дирене, изучване и каптиране минералнитѣ извори при с. Панчарево (Софийско), София, 1938 г., стр. 8-13
История
Най-после нека добавиме, че при проучване миналото на Панчарево, както и терена въ близката му и по-далечна околность, въ геологическо, петрографско и тектоническо отношение, ние направихме две важни и интересни констатации. Отъ тѣзи констатации се вижда, че въ различни времена на миналото, Панчарево е било рударски центъръ.
Така, отъ намѣренитѣ и изследвани отъ насъ насипища отъ желѣзни згурии, находящи се между р. Искъръ и западнитѣ склонове на Лозенската планина, се вижда, че преди освобождението тукъ е сѫществувала желѣзодобивна индустрия, подобна на тази въ Самоковско, при която въ специални „видни“ – („мадани“) и „Самокови“ е била топена желѣзната руда и ковано добитото отъ нея желѣзо. По всичко изглежда, че желѣзната руда е била донасяна отъ Самоковско и, благодарение на водната сила на Искъра, преработвана при Панчарево.
Втората интересна констатация ние направихме въ терена между с. с. Панчарево, Горубляне и Симеоново, гдето намѣрихме голѣмитѣ остатъци отъ рудничатска дейностъ, имаща за цель промиването на злато отъ дилувиалнитѣ чакълища и пѣсъчища на това мѣсто. Като се сѫди по размѣра на тѣзи стари рудничарски работи, трѣбва да се допусне, че при тази рудничарска дейность сѫ взели участие голѣмъ брой работници и че тя е продължила дълго време.
Геология, петрография и тектоника на терена
Геологическото и петрографско строение на терена отъ близката и по-далечна околность на Панчаревскитѣ минерални извори е не особено разнообразно и слжоно. То се съсои отъ еруптивни и седиментерни скали.
Тукъ преобладаватъ андезитнитѣ ерупции, съ които Панчаревскитѣ минерални извори, безъ съмнение, се намиратъ въ тѣсна генетическа връзка. Това сѫ сѫщитѣ андезитни ерупции, които опасватъ отъ северната страна Витоша и които съставляватъ терена на Люлинъ планина. Сѫщитѣ тѣзи андезитни ерупции сѫ въ тѣсна генетическа връзка съ минералнитѣ извори при: Княжево, Горна Баня, Банкя, София и „Овча купель“.
Рядомъ съ андезита тукъ сѫ застѫпени седиментернитѣ скали: варовици, червени пѣсъчници, конгломерати, глини, пѣсъци и чакъли.
Първитѣ отъ тѣхъ – варовицитѣ – принадлежътъ къмъ Триаската геологическа формация, вторитѣ – червенитѣ пѣсъчници и конгломерати – къмъ Пермотриаската формация и третитѣ – глина, пѣсъкъ и чакълъ – къмъ Дилувиалнитѣ и Алувиални отложения.
Алувиалнитѣ отложения на терена въ Панчаревско сѫ твърде ограничени. Тѣ следватъ течението на р. Искъръ и се състоятъ главно отъ чакълъ, пѣсъкъ и откъслечни глини. Въ тѣхъ се намира източната група отъ минералнитѣ извор.
Дилувиалнитѣ наслаги въ интересуващия ни теренъ заематъ изключително неговата северна частъ и сѫ частъ от тѣзи на Софийското поле. Тѣ започватъ отъ паралелътъ на с. Германъ и отиватъ къмъ Северъ, като южната имъ граница е въ непосрѣдственъ контактъ сѫ андезитнитѣ ерупции. Въ тѣзи отложения сѫ извършени старитѣ рудничарски работи, имащи за цель плавенето на злато. Въ петрографско отношение тѣзи наслаги се състоятъ отъ чакълъ, пѣсъкъ и глина.
Пермотрискитѣ отложения се явяватъ като една сравнително тѣсна ивица отъ червени пѣсъчници и конгломерати, която има направление И-З и обхваща р. Искъръ отъ дветѣ ѝ страни. Тѣзи отложения съставляватъ подложката на Триаскитѣ варовици и се намиратъ въ непосрѣдственъ контактъ съ южно отъ тѣхъ находящитѣ се андезити, които сѫ ги нагънали и контактометаморфозирали.
Триаскитѣ отложения сѫщо така се явяватъ отъ дветѣ страни на р. Искъръ като една 200 до 300 м. широка ивица, съ направление И-З и падение къмъ С.
Тѣ се състоятъ отъ варовици, които въ нѣкои свои части изглеждатъ да сѫ доломитизирани. Тѣзи варовици показватъ на нѣкои мѣста известно напластяване, а на други – почти никакво такова. Тѣ сѫ силно нагънати и начупени, като въ северната си часть сѫ въ непосрѣдсвенъ контактъ съ андезититѣ, отъ които сѫ отчасти контактметаморфозирани.
Триаскитѣ варовици при Панчарево сѫ най-важнитѣ и практически интересни отложения, тъй като въ тѣхъ се намиратъ грифонитѣ на дветѣ групи минерални извори.
Тѣзи отложения, вследствие на динамическото действие на андезитнитѣ ерупции, сѫ силно напукани. Тѣ сѫ особено лесно податливи на химическото и механическо действие не само на минералнитѣ извори, но на атмосфернитѣ води. На това се именно дължи, че тѣхния теренъ има типиченъ Карстовъ характеръ. Най-после андезитътъ, респ. андезитнитѣ ерупции, заематъ по-голѣмата часть отъ терена около Панчарево.
Така, въ северната часть на интересуващия ни теренъ, андезита образува една ивица отъ около 1200 м. ширина, която има направление И-З и заема двата брѣга на р. Искъръ. Тази ивица започва при Панчаревскитѣ бани и достига почти северния край на с. Германъ.
Въ още по-голѣмъ комплексъ се срѣща андезита въ южната часть на картитрания отъ насъ теренъ. Тукъ андезита започва отъ северния край на с. Панчарево и продължава къмъ югъ отъ дветѣ страни на Самоковското шосе, като достига архаичния теренъ при екектрическата хидроцентрала на Белгийското д-во за електрическо освѣтление въ София.
По всичко изглежда, че андезита въ Панчаревско е съ срѣдньо Терциерна възрасть, вследствие на което, при ерупциитѣ си, е силно засегналъ находящитѣ се надъ него Пермо-триаски и триаски отложения.
Не подлежи на никакво съмнение, че тукъ находящитѣ се минерални извори сѫ въ тѣсна генетическа връзка съ тѣзи андезитни ерупции.
AUPROSPECTOR.com 