МАГДАЛИНА СТАНЧЕВА
Археологически наблюдение по изкопите на Панчаревския канал (21.VII- 1.X. 1959 г.)
21.VII.1959 г.
Каналът Панчарево
С багера са пресекли селището в Детския град – ясно личи, че културният пласт тук е само макс. 50 см. и под него могилата е от жълта глинесто песъчлива пръст.
“Землянката е разрушена”. Около нея още керамични фрагменти.
Багерът е пресякъл “сухи зидове” на дълбочина около 10 м. в източната част на могилата.
10.VIII.1959 г.
По радиоуредбата на обекта на Димитровски район при Дървенишката река, шпикерът прочете в 10 часа съобщение-апел от името на музея.
Другари,
Околността на София е много богата с останки от миналото. Изучаването на това минало е задача на Музея за история на София, на тази задача може да съдействува и всеки гражданин. Почти навсякъде при оране, изкопи за строежи на канали се откриват развалини на постройки, стари глинени съдове или късове от тях, гробове и монети. Тези находки са най-сигурни доказателства за живота на населението през различните епохи. Макар и често неугледни, повредени от вековното престояване в земята, те са ценни и трябва грижливо да се събират.
До сега при изкопите по Панчаревския канал бригадирите откриха две праисторически селища, няколко римски гроба, останки от римска сграда. Само преди няколко дни бе направено и друго важно откритие – подземни галерии, прокопани наверно за добиване на злато от златоносен чакъл. На подобни находки може да се натъкне всеки от вас.
За да може всяка находка незабавано да се документира грижливо като се изследват и обстоятелствата, при които се намира, съобщавайте незабавно на отговорниците, които трябва да се свържат с Музея за история на София, тел. 7-00-70.
При откриване на находка запазете я в положението, в което се открива до идването на сътрудници на Музея за история на София, под чието наблюдение ще стане цялостоното ѝ разкриване.
Музеят за история на София умолява бригадирите да съобщават своевременно за открити в процеса на работа археологически находки.
Често при работа се откриват следи от жилища на старите обитатели на София и околността, съдове с които са си служили, оръдия на труда – брадви от камък или метал, сърпове зърноразтривачи – хромели и др. Откриват се кости на хора и животни.
Документирането и изследването на тези находки допринася за изясняване историята на нашата столица, която за наша гордост е една от най-старите в Европа. Обитавана е още преди 5 000 години.
В обекта на Димитровски район бригадирите от млекокомбинат „Сердика“ откриха два гроба от римско време.
Музеят благодари на Богдан Гълъбов и . . . . . . . ., които помогнаха за откриването и документирането на гроба.
От другата страна на дървенишката река е открито праисторическо селище от бригадири на Благоевски и Коларовски райони.
21.VIII.1959 г.
Детски град
При прокопаване на могилата до Детския град с неолитно селище описано на 9-13.IV. багерът се натъкнал на “хлътвания”, които геолозите и геофизиците сметнали за естествени образувания. На 20.VIII. обаче в едно от тези хлътвания се очертаха стени от редени камъни от човешка ръка. Комисия от акад. Страшимир Димитров, географа Живко Гълъбов, геол. Алексиев и др. с участието на представителите на Музея за история на София на място обсъди предположенията за произхода на сухите зидове. Общото мнение е, че се касае за галерии от рудник за златоносен пясък или някаква друга руда. Има сведения, че край Искъра е промивано злато, дори Ив. Велков смята, че с. Горубляне носи името си от коруба – съд за промиване на злато. Ще се вземат проби и проучи още на следващия ден. Тази част на обекта ще се работи на ръка и ще се проследят по възможност галериите.
Снимки Станчева около 12 ч.
Н 75б 31-34
22.VIII.1959 г.
Детски град
Отвора с галериите е слабо уширен – личи ясно ъгъла на подпората. Таванът на галерията е естествено образуван от чакъл и пясък, добил вид на бетон. Предвид опасността за живота на работниците тук се прочиства бавно. Снимки М. Гаврилова.
При оглед на повърхността /след работа на багера/ на могилата се откриха фрагменти от съдове от неолитно селище и части от хромели разтривачи, брадва.
Снимки на хлътване на другия край на подковообразната могила – М. Г. Н74а – 1-6.
При обиколка на трасето на канала се установи, че хлътвания се явяват и близо до казармите. При тях обаче не личат още стени.
26.VIII.1959 г.
Могила при Детския град
При по-нататъшната работа бригадирите от геолог. институт дооткриха в дълбочина галериите. След щателно почистване с четка на сухата зидария в 9.30 ч. снимки /М. Г., Хлебаров/ – 74а 9-13. След промиването на 3 кг пясък са открили злато. Промиването ръководи Елен Алексиев, кандидат за геолого-минералогическите науки от геолог. институт при БАН.
За сега /и в снимките/ личат ъгъл, галерия в ляво от нея дълга за сега 2 м. Последната от своя страна прави лека чупка срещу ъгъла на подпората.
Височина на галерията 1.10-1.35 м. ширина 35-55 см. Големина на речните камъни средно 10/15 см., големите 50/70 см.
Отначало са наредени големи камъни макс. 70 см., над тях малки макс. 15 см. Таванът е свод от естествено уплътнения чакъл. Галериите бяха не плътно затрупани с отрушен от таваните чакъл и навлезъл вероятно от страни. Всред насипа непосредствено над пода на галерията в ляво се откриха малки въгленчета от дърво. Ще бъдат изследвани за определяне възрастта на галериите от геолозите бригадири.
При обиколка на канала открих изхвърлен от бригадирите оксидиран сърп /формата му според Теофил Иванов е подобна на тия от 5-6 в. По вероятно е сърпа да е от по-ново време/.
28.VIII.1959 г.
По трасето на канала, Детски град
Доразкриват се галериите на канала. Снимки в 9 часа от високо и от близо на I и II шахти. Н 74а 18-23.
Установи се, че каменните подпори лежат направо върху плиоценски пласт пясък. Височината на зида надминава във II ширина 1.4 м. Тук зида също прави чупка.
1.IX.1959 г.
Детски град
При по-нататъшна работа се изчистват и оформят отделните клетки от галериите /виж. 26.VIII./ скица на галериите. Снимки в облачно време – последните кадри от филма. Н 74а 25-32.
3.IX.1959 г.
Детски град
При по-нататъшна работа на бригадирите от геолог. институт се изчистват и дооформят отделните клетки от галериите. /Виж скицата на 26.VIII. – стени „а“ и „а1„/. Нови снимки с Welpa М.Г. Н-74в 7-9.
5.IX.1959 г.
Детски град
В галериите работят 8 души – 4-ма от Археологическия музей. Доочертават се галериите. Плиоценовият пласт /пода/ е неравен. Находки не се откриват. Н 75а 1-5
8.IX.1959 г.
Детски град
Бригадир от канала при Детския град предаде открита от него част от гривна/?/ бронз, на дълбочина 1 м – в източната част на могилата…
1.X.1959 г.
Детски град
В западна посока от селската могила и златните галерии до Панчарево – първата голяма могила при работа бригадирите са открили на дълбочина 1 м. черна ивица от въглени с дължина от 1 м. и дебелина 3 см. около нея – фрагменти от глинени съдове от непресята от песъчинки глина, дебелостенни. Всичко това в една яма 3-4 м. широка и 2.5 м. дълбока изпълнена с тъмна пръст /за разлика от околната светло жълта глинеста/ и малки глинени частици – слабо отухлен пласт. Снимка от север в 10 часа, 1 и 2 кадър Кисьов и М.Г.
AUPROSPECTOR.com 