Златото (Au) спада към подклас „Метали“. Общото между минералите от този подклас е, че те са типични метали и кристализират в кубична сингония. Поради сходните им кристалохимични свойства и близките йонни радиуси на елементите, които ги изграждат, между тях съществува пълна изоморфна смесимост (между златото и среброто), а медта образува евтектоидни сплави със среброто и златото. То е също така един от най-химически инертните метали, което го прави изключително устойчиво на корозия и оксидиране, което е основна причина за дълготрайността му в природата и неговото приложение в различни индустрии.
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Златото е минерал с много малко примеси, но все пак може да съдържа следните елементи: Ag (сребро), Cu (мед), Fe (желязо), Hg (живак), както и други следи от Pt (платина), Pd (паладий), Bi (бисмут) и Rh (родий). Съществува ред от твърди разтвори на Au и Ag като най-често в златото се съдържа сребро. Среброносно злато с 20% и повече Ag се нарича електрум. Други разновидности включват паладиево злато (с до 10% Pd), родиево, медно и бисмутово злато. Чистотата на златото се определя по системата на пробността – количеството примеси на 1000. Например, златото с 10% примеси е с пробност 900 (т.е. съдържа 90% чисто злато). Чистото злато, с пробност 1000/1000 или 24 карата, се използва основно в бижутерията и в електронни компоненти, където се изисква висока проводимост и устойчивост на корозия.
СИМЕТРИЯ И ФОРМИ
Златото кристализира в кубична сингония. Срещат се октаедрични кристали, по-рядко ромбододекаедрични или кубични, както и комбинации от различни форми. По-рядко се срещат големи, добре оформени кристали, докато по-често златото се намира в природата под форма на дребни зърна или люспици. Често срещаните агрегати са гъбести, дендрити или неправилно заоблени зърна, които се образуват при процесите на хидротермално отлагане или вулканична активност.
ОСОБЕНОСТИ
Златото е характерно със своето златистожълто оцветяване и висока ковкост. Твърдостта му е 2.5-3 по Моос, а относителната му плътност е 19.3 g/cm3. Когато съдържа примеси на сребро, може да бъде по-светложълто и с по-ниско относително тегло, което може да достигне до 15 g/cm3. Цветът на минерала може да има различни отенъци в зависимост от примесите. Топи се при температура 1064.18 °C и е разтворимо само в царска вода (смес от концентрирани азотна и солна киселина). Разпознаването на златото е лесно благодарение на неговия цвят, ковкост, ниска твърдост и висока плътност. По тези характеристики се отличава от други жълти минерали, като пирит и халкопирит, както и жълтите люспици, които се образуват при изветрянето на слюдите.
ГЕНЕЗИС И НАХОДИЩА
Самородното злато се среща в хидротермалните и разсипни находища. В сулфидните находища често е включено в пирита, халкопирита, арсенопирита, сфалерита и галенита, като самородно злато или под формата на телуриди. Вторично отложено злато се среща в сулфидните находища на границата на първичното орудяване и желязната шапка. През 1872 година в Австралия е намерен най-големият златен къс – Holtermann Nugget, тежащ 285 кг. (93.2 кг. чисто злато). Сред най-богатите залежи на злато са Витватерсланд (Южна Африка), Калифорния (САЩ), Аляска (САЩ), Рио Тинто (Испания), Березовск (Русия), Калгури (Австралия) и Трансилвания (Румъния).
Златото също се добива от златоносни разсипи. През 1869 година в Австралия е намерен най-големият алувиален къс самородно злато – Welcome Stranger, тежащ 109.59 кг. (72.02 кг. чисто злато). Значителен е и добивът му от сулфидни находища. У нас златото се извлича от преработката на сулфидни орудявания от Панагюрско, Източни Родопи, Чипровско, Бургаско и Ямболско. Самостоятелни златорудни находища са Злата (Трънско), Свищи плаз (Стара планина) и Ада тепе (Източни Родопи), което е едно от най-големите златни находища в България. Златоносни разсипи са открити по реките Огоста, Струма, Искър, Тополница, Янтра, Тунджа, Арда, Луда Яна, както и други.
НЕВИДИМО ЗЛАТО
Отнася се до малки частици злато, които са разпределени в скали и минерали в такава форма, че не могат да бъдат видими с невъоръжено око. Обикновено се среща в минерали като пирит, халкопирит, както и други сулфиди, които съдържат злато в своите кристални решетки или в микроскопични включвания. Въпреки че невидимото злато е труднодостъпно и не може да бъде извлечено лесно, съвременни технологии като флотацията и хидрометалургията позволяват извличането му. Тези методи значително увеличават ефективността на добива от находища с високо съдържание на невидимо злато.
УПОТРЕБА
Златото се използва широко в различни области, включително като валутен метал, в бижутерията, електрониката, медицината и химическата промишленост. В бижутерията се използват най-вече сплави на злато със сребро, мед, никел, цинк и олово. Още от древността чистотата (пробността) на златото в сплавите се измерва с карати, като чистото злато има 24 карата (пробност 1000/1000). Един карат е равен на 41.666 хилядни части. На бижутерийните изделия обикновено се поставя цифра, която показва съдържанието на злато в сплавта, например 585 (14 каратово злато).
Златото също намира широко приложение в съвременната електронна индустрия, благодарение на отличната си проводимост, устойчивост на корозия и способности за миниатюризация. Използва се при производството на електронни компоненти като чипове, платки и контактни компоненти. В медицината, златото се използва за производството на медицински импланти и други. В химическата промишленост, златото е ценен катализатор при различни химични реакции.
AUPROSPECTOR.com 