ЕНЕОЛИТ
(4600-3500 г. пр. Хр.)
Тази епоха бележи началото на златодобива и обработката на злато в световен мащаб. От този период произхождат и най-старите обработени златни предмети в света, открити на територията на днешна България – във Варненски халколитен некропол.
Археологическите находки включват над 5 кг. златни артефакти, сред които нагръдници, диадеми, жезли, халки, огърлици, идоли, гривни, обеци и други. Те са изработвани чрез студена обработка на метала и нагряване под точката му на кипене.
Част от тези предмети са свързани със златодобива по това време от древни рудници като „Ай Бунар“. Още по-впечатляващо е, че енеолитните рудари успяват да прокарат минна изработка (шахта) с дълбочина 27 метра при с. Хрищене – истински инженерен подвиг за епохата!
БРОНЗОВА ЕПОХА
(3500-1200 г. пр. Хр.)
Протобронзовият период е белязан от криза в рудодобива и металодобива, но значителните находки на златни артефакти показват, че тя не е засегнала сериозно златодобива на територията на днешна България. Най-значимото открите от този период е направено през 2004 г. в близост до с. Дъбене, където са намерени 15 405 златни елемента от украшения.
В района на Кюстендилско са открити над 1000 миниатюрни златни предмета – полуфабрикати и заготовки, както и десетки хиляди златни капчици, попаднали в речните наноси от древните златарски работилници.
Сред по-важните находки от периода е и Вълчитрънското златно съкровище, което демонстрира високо майсторство в обработката на злато. Рудникът „Ада Тепе“ край Крумовград затвърждава значението на региона като център на златодобива.
РАНЕН ХАЛЩАТ
(1200-600 г. пр. Хр.)
През този период златодобивът не е прекъсвал, но липсват ясни доказателства, които да показват, че е бил интензивен. Намерените златни предмети на територията на днешна България са сравнително малко на брой.
За този етап се отнасят и легендарните разкази на Страбон – древногръцки историк и географ, който твърди, че богатствата на финикийския принц Кадъм произлизали от рудниците в Тракия и Пангей. Близо век по-късно Плиний Стари – римски историк от I в. сл. Хр. също пише за откритията на финикеца Кадъм, който пръв в историята на човечеството открил злато на планината Пангей – днешна Кушница.
Въпреки тези легенди, археологическите данни до момента не показват наличието на големи златни мини, като най-известният рудник от този период остава „Ада Тепе“.
АНТИЧНОСТ
(VI в. пр. Хр. – VI в. сл. Хр.)
Това е период на значителен златодобив по българските земи, като най-известните рудари в древна Тракия безспорно са бесите. Древни автори като Херодот, Тукидид и Ксенофонт описват богатствата на тракийските златни рудници в планината Пангей, на остров Тасос и в известната мина „Скаптесиле“.
Територията на бесите преминава през периоди на автономия, включване в Одриското царство, а по-късно е завладяна от Филип II Македонски. След римската анексия на Македонското царство през II в. пр. Хр. златодобивът остава важен икономически фактор в региона.
През IV-V в. сл. Хр. на територията на днешна България се наблюдава нов подем в златодобивната индустрия. Сред основните златодобивни райони са Родопите, Пауталийската и Сердикийската област, Странджанско-Сакарският район и речните басейни на Струма, Марица и Огоста.
СРЕДНОВЕКОВИЕ
(VII – XIV в.)
През VII-X век златодобивът значително намалява, за което свидетелстват липсата на писмени данни и оскъдните находки от този период. Производството на злато е далеч по-ниско в сравнение с Античността.
С укрепването на Втората българска държава през XIII-XIV век се наблюдава подем в златодобива, съсредоточен около мини като тези при Перперек, Кратово, Хризопол, както и в районите на Солун и Сер. Западните Балкани също се утвърждават като важен център на металургията.
В края на XIII и началото на XIV век заселването на саксонски рудари допълнително допринася за развитието на рударството. Селища като Чипровци, Земен и Осогово се превръщат в центрове на златодобив, а промените в цените на благородните метали (т.нар. „рацио“) допълнително подчертават ролята на златото в икономиката на региона преди османската инвазия.
ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ
(XV – XIX в.)
През периода на турска власт златодобивът на Балканите остава активен и добре организиран. Османското минно законодателство успешно регулира експлоатацията на златните и сребърните мини, като значителна част от добиваното злато се използва за нуждите на империята. Част от основни рудници в региона са: „Сидерокапса“, „Никшани“, „Сенгельово“, „Кратово“, „Гюмюш чал“, „Брезник“, „София“, „Чипровец“, „Мирково“, „Сухо“, „Улу дере“, „Перперек“, „Пелевун“, „Даръ дереси“, „Узун дере“, „Ардачлу“ и „Угуру вилан“.
Златодобивът има стратегическо значение за османската икономика. Процесите на капиталистическо развитие в Европа започват да оказват влияние върху минната индустрия в империята. В Западна Европа постепенно се внедряват нови методи за добив и обработка, но в Османската империя иновациите се приемат изключително бавно и срещат трудности.
СЪВРЕМЕНЕН ЗЛАТОДОБИВ
(XX – XXI в.)
След края на Втората световна война започва прилагането на ново минно законодателство, което регламентира търсенето и експлоатацията на златни находища. Въвеждат се концесии и разрешения за търсене, които регулират миннодобивната дейност и позволяват добива от златните рудници в страната.
През XX век се развиват доста значителни минни предприятия за добив на злато:
– мина „Злата“ (Трънско)
– мините „Челопеч“ и „Елаците“ (Пирдопско)
– мина „Чипровец“ и рудник „Говежда“ (Монтанско)
– рудниците „Негърщица“ и „Долна Каменица“ (Етрополско)
– мините „Радка“, „Елшица“и рудниците „Цар Асен“, „Влайков връх“ (Пазарджишко)
– рудниците „Красен“ и „Медет“ (Панагюрско),
– рудник „Зидарово“ (Бургаско)
– рудник „Бакаджик“ (Ямболско).
Първият нов златен рудник в България, а и на Балканите за последните 40 години, е „Ада Тепе“ край Крумовград, който играе важна роля в развитието на златодобиваната индустрия в страната. Този проект използва съвременни технологии за добив и преработка на злато, което значително увеличава капацитета и ефективността на златодобива.
AUPROSPECTOR.com 